Решение № 3 от 08.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ямбол, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500268 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община Ямбол, действаща чрез пълномощника М.К. – началник отдел „Правни дейности“, към която жалба се е присъединило и дружеството „АБС Инженеринг – Н“ООД гр.Ямбол, срещу Решение №277 от 29.05.2025г. по гр.д. №682/2022г. по описа на ЯРС, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца СД“Братя Н. и И. П. К.“ гр.Ямбол иск по чл.109 ЗС и въззивната община и дружеството „АБС-Инженеринг–Н“ООД са осъдени да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** със ЗП от 300,24кв.м., с предназначение: за търговска дейност, на адм.адрес: ул.*******№*, ет.*, като възстановят положението отпреди нарушението и изградят наново, в първоначалния й вид и размери, неправомерно премахнатата стоманобетонова рампа, находяща се на западната стена на сграда с идентификатор ***.

Оплакването в жалбата е за неправилност на оспореното решение, поради нарушения на процесуалния и на материалния закон, и необоснованост. Въззивната община счита, че е нарушен материалния закон, тъй като в случая липсва съществен елемент от фактическия състав на негаторния иск, а именно реално и трайно пречене на ищеца да упражнява правото си на собственост. Сочи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, и от експертното заключение е установено по несъмнен начин, че ищецът продължава да ползва своя обект, макар и чрез входа на съседен търговски имот, който съседен имот ползва под наем. Това за общината означава, че владението и ползването на ищеца не са преустановени, а процесната рампа не е била използвана много преди посочената от ищеца дата 07.03.2019г., тъй като рампата никога не му е била продавана и не е използвана за нормалното функциониране на собствения му обект. Твърдението в жалбата е, че не е налице неправомерно въздействие от страна на Община Ямбол, която е имала инвестиционни намерения единствено по отношение на собствения си имот, а за изграждането на рампата следва да бъде съобразено влязлото в сила Решение №32 от 19.01.2023г. по възз. гр. д. №411/2022г. по описа на ЯОС, както и предназначението на 1 самата рампа, което е за обслужване на всички самостоятелни обекти в сградата с идентификатор ***. Според въззивната община необоснован е изводът, че процесната рампа служи за достъп до собствения на ищеца обект, тъй като същият е с фактическо предназначение „кухня“ и не изпълнява самостоятелна функция, а търговската дейност на ищеца се осъществява единствено в наетия от него самостоятелен обект с идентификатор ***, в който обект няма необходимост от рампа за товарене и разтоварване на стоки, а разделянето на бившата закусвалня „Каранова“ на два самостоятелни обекта е било единствено за целите на продажбата на единия обект на ищцовото дружество, като е била извършена неправилно проведена процедура за изменение на кадастралната карта и формалното обособяване на самостоятелни обекти е било без изследване на възможността за реалното функциониране на обектите и за спазването на съответните правила и нормативи. Наред с това въззивната община сочи, че предназначението на рампата е за товарене и разтоварване на стоки, а не за осигуряване на достъп, при което липсва реално препятстване на правото на собственост на ищеца - едно от условията за уважаване на иск по чл.109 ЗС и неправилно районният съд е придал решаващо значение на обстоятелството, че рампата е била „предвиденият“ вход, без да съобрази факта, че такъв достъп към момента обективно се осъществява и макар този достъп да е по различен начин, същият е напълно функционален предвид естеството на дейността (складова площ към магазин), която не изисква специализирана товаро-разтоварителна инфраструктура, каквато рампата представлява. Изтъква още, че рампата е била изградена преди десетилетия за обслужване на заведение за хранене, каквото в момента не съществува, като и ищецът не упражнява такава дейност, а използва помещението като склад и съдът не е съобразил промяната в реалното предназначение на обекта, както и факта, че рампата към момента на разрушаването й е била физически неизползваема, като също неправилно съдът е ценил с доверие показанията на свидетеля Г., без да обсъди и извърши оценка на факта, че рампата пречи за осъществяване на инвестиционно предвиждане за изграждане на паркинг в общински поземлен имот.

В обобщение в жалбата се изтъква, че по делото не е установено реално, трайно и противоправно препятстване на правото на собственост на ищеца по смисъла на чл. 109 от Закона за собствеността, че общината не е осъществила противоправно поведение и рампата възпрепятства реализирането на законосъобразно одобрен проект в публичен интерес, което е допълнително съображение за отхвърляне на ищцовата претенция.

По тези съображения общината моли за отмяна на решението на първата инстанция в оспорената му част и за постановяване на друго решение за отхвърляне на негаторния иск.

Въззиваемото дружество СД“Братя Н. и И. П. К.“ гр.Ямбол в срок не е депозирало писмен отговор.

С писмена молба по реда на чл.265, ал.1 ГПК дружеството „АБС Инженеринг – Н“ООД се е присъединило към жалбата на Община Ямбол.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощниците на Община Ямбол и на „АБС Инженеринг – Н“ООД, които пледират за уважаването й, като търговското дружество заявява и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - дружеството СД“Братя Н. и И. П. К.“ не изпраща в с.з. законен или процесуален представител, а пълномощникът адв.Т. депозира писмена молба, с която оспорва жалбата и моли решението на първата инстанция в обжалваната част да бъде потвърдено, с присъждане на разноските пред възззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът СД“Братя Н. и И. П. К.“ гр.Ямбол е подал пред ЯРС искова молба, с която против Община Ямбол е предявил положителни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК – главен и евентуален, главният за признаване правото на собственост на ищеца по отношение на стоманобетонна рампа, изградена на западната фасада на собствения му самостоятелен обект с идентификатор: *** със ЗП от 300.24 кв.

2 м., с предназначение: за търговска дейност, находящ се на адм. адрес в гр.****** на ул.*****№*, ет.*, а евентуалният – за признаване, че стоманобетонната рампа служи за общо ползване от собствениците на всички самостоятелни обекти в сградата и поради това представлява обща част по чл.38 ЗС и ищецът е собственик на съответните идеални части от рампата и съответното право на строеж.

С исковете за собственост ищецът е съединил искове, предявени против Община Ямбол и дружеството „АБС Инженеринг-Н“ООД – негаторен иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху самостоятелния обект с идентификатор *** и да възстановят положението преди нарушението, като възстановят в първоначалния й вид и размери неправомерно премахнатата стоманобетонна рампа, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата 9 300лв., представляваща паричната равностойност на обезщетението, дължимо на ищеца за лишаването му от възможността да ползва по неговото предназначение в периода 07.03.2019г.-27.09.2021г. самостоятелния обект с идентификатор ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – иск по чл.49 ЗЗД.

Исковата молба на дружеството СД“Братя Н. и И. П. К.“ е образувана в гр.д.

№2973/2021г. по описа на ЯРС, като с Определение №272/11.02.2022г. районният съд е разделил производството по така предявените искове, като в предмета на гр.д.№2973/2021г. са останали исковете за собственост, предявени против Община Ямбол, а искът по чл.109 ЗС, който е с определена от съда по реда на чл.70, ал.3 ГПК цена в размер на 2 000лв. и съединените на него искове против Общината и „АБС Инженеринг – Н“ООД, са образувани в гр.д.№682/2022г. по описа на ЯРС, което е настоящото разглеждано производство.

За да обоснове иска по чл.109 ЗС ищецът е поддържал, че е собственик на недвижимия имот в гр.******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение за търговска дейност на адм. адрес в гр.****** на ул.******№*, ет.*, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху сградата и общите части, а Община Ямбол е собственик на поземления имот, върху който е построена сградата, като достъпът до самостоятелния обект на ищеца се осъществява през поземления имот на общината чрез независими входове/изходи на западната стена на сградата, посредством стоманобетонна рампа със стълба в единия край, като е налице и втори достъп, който е през съседен самостоятелен обект на същия етаж, собственост на трето лице. За ответника „АВС Инженеринг – Н“ ООД ищецът е посочил, че е собственик на сграда с идентификатор *** в гр. Ямбол на ул.******№3 и в началото на 2019г., в хода на разрешени дейности по реконструкция на собствената му сграда, след подадено заявление до Община Ямбол дружеството е извършило неправомерно събаряне на рампата, с което е осуетило достъпа на ищеца до собствения му самостоятелен обект.

Ответниците Община Ямбол и дружеството „АБС Инженеринг – Н“ООД са оспорили негаторния иск с възраженията, че процесната рампа не е била използвана от ищеца с оглед нормалното функциониране на собствения му имот, като входовете към обекта на ищеца през рампата са били зазидани и неизползваеми, с наличие на метална решетка и цялостно засипване с отпадъци на подхода към нея; че рампата не е единственият вход към ищцовия обект; че рампата е общинска собственост и не е налице неправомерно въздействие върху нея, тъй като същото е за осъществяване на инвестиционно намерение на общината, а дружеството е получило съгласието от собственика на съоръжението – общината да осъществи реализиране на одобрен инвестиционен проект.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и същата правилно е разкрита и установена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

3

Установено е, че ищецът е собственик на недвижим имот в гр.******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със ЗП от 300,24 кв.м. и предназначение за търговска дейност, с адм. адрес на ул.****** №2, ет.1 в гр.******, ведно със съответните ид. части от правото на строеж и общите части от сградата, а Община Ямбол е собственик на поземления имот с идентификатор ***, върху който е построена сградата с идентификатор ***, в която е ищцовия обект.

Ответното дружество е собственик на съседната сграда в поземления имот с идентификатор ***.

С влязлото в сила решение по гр.д.№ 2973/2021г. на ЯРС със сила на пресъдено нещо е установено по отношение на общината, че ищецът е собственик на съответните идеални части от стоманобетонната рампа, изградена на западната фасада на самостоятелния обект с идентификатор *** със ЗП 300.24 кв.м. и рампата е обща част по предназначение на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС. Съгласно мотивите на районния съд в решението и тези, изложени от въззивната инстнация - ЯОС в Решение №32/19.01.2023г. по възз.гр.д.№411/2022г., процесната рампа е била изградена още със строителството на цялата сграда, като съобразно първоначалното предназначение на обектите в нея – заведение за обществено хранене и кулинарен магазин, предназначението на рампата е било да осигури разтоварването на продукти и стоки. След промяната на предназначението на помещенията в сградата /за търговска дейност/, предназначението на рампата не е било променяно, тя е продължила да обслужва всички самостоятелни обекти в сградата с идентификатор ***, като по своето естество и предназначение рампата няма самостоятелен характер и няма белезите на самостоятелен обект, а има обслужващо обектите в сградата предназначение, тя е обща част по предназначение по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и е принадлежност към всички обекти в сградата, които принадлежат на различни лица.