Решение № 5537 от 01.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5537 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100514468 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 3914 от 05.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 48517/2022 г., на Софийски районен съд, 84 състав, на основание чл. 127, ал. 2 от СК било предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете М.М. М.а на нейната майка З. Е. Й. и бил определен режим на лични отношения с бащата М. С. М., като на основание чл. 143, ал. 2 от СК последният бил осъден да заплаща на детето, действащо лично и със съгласието на своята майка, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 05.09.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърлил иска за горницата до 400 лева. В частта по присъдената издръжка било допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Недоволна от горепосоченото решение останала ищцата в първоинстанционното производство и въззивница в настоящото – З. Е. Й., която обжалва същото в частта досежно размера на присъдената в полза на непълнолетната М.М. М.а издръжка. В жалбата си поддържа, че решението е 1 неправилно, тъй като съдът не обсъдил представените в хода на производството писмени доказателства. Моли за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на издръжка за детето М.М. М.а, и за уважаването му в пълния предявен размер. Претендира разноски.

В хода на съдебното дирене въззивницата, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа жалбата, като моли за уважаването й.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът в първоинстанционното и въззиваем в настоящото производство М. С. М. не е подал отговор на въззивната жалба, но е представител молба с доказателства в изпълнение на разпореждане на съда.

В хода на съдебното дирене въззиваемият не взима отношение по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите относно родителските права спрямо непълнолетната М. и местоживеенето й, както и относно определения режим на лични отношения на бащата с детето, както и относно издръжката на непълнолетната от бащата до признатия размер от 300 лева месечно.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Софийският районен съд бил сезиран с искова молба от З. Е. Й. срещу М. С.

М., с която бил предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на непълнолетното дете на страните – М.М. М.а. В молбата си ищцата посочила, че през последните шест години детето М. посещавало целогодишно курсове по английски език на стойност 2 000 лева годишно. Имала „късогледство“ със степен 4 диоптъра, което налагало значителни разходи за очила и лекарски прегледи. През учебната година непълнолетната М. живеела самостоятелно в платен пансион в гр.

Правец, без осигурена прехрана от учебното заведение, а разходите й били значителни, а поради тийнейджърската й възраст издръжката нараснала и била непосилна за покриване изцяло от майката. С оглед на което било поискано присъждането на месечна издръжка на детето в размер на 400 лева от завеждане на 2 исковата молба, както и за периода от 05.09.2021 г. до 04.09.2022 г.

В законоустановения срок ответникът М. С. М. не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание по отношение на претендираната издръжка същият посочва, че е съгласен и може да плаща такава в размер на 300 лева месечно.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка:

От събраните по делото доказателства се установявало, че страните са родители на непълнолетната М.М. М.а.

От приложена служебна бележка от Езиков център „Колевска“ ЕООД се установявало, че детето е посещавало курс по английски език в езиковия център в следните периоди, за които майката е извършила следните разходи: м.10.2016 г. – м.06.2017 г. – 1800,00 лева; м.10.2017 г. – м.06.2018 г. – 1800,00 лева; м.10.2018 г. – м.06.2019 г. – 1800,00 лева; м.10.2019 г. – м.06.2020 г. – 2000,00 лева; м.10.2020 г. – м.06.2021 г. – 2000,00 лева и м.10.2021 г. – м.06.2022 г. – 2000,00 лева, а видно от служебна бележка, издадена от „Образователни технологии – София“ ЕООД, се установило, че М. е посещавала курс по български език и литература за седми клас за учебната 2020/2021 г., за който майката е заплатила сумата от 1006,00 лева.

Видно от приложената по делото разписка, майката заплатила и сума от 1460,00 лева за предоставени педагогически услуги на детето в периода от 01.01.2021 г. – 15.06.2022 г.

Съгласно служебно изискана справка в НАП /стр. 104 и сл./ З. Е. Й. била в трудово правоотношение с „ЛекКонсулт“ ЕООД, като за периода от месец май до месец декември на 2023 година реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на 2 741,47 лева, като липсват данни трудовият договор да е прекратен.

Видно от същата справка ответникът М. С. М. към момента не е страна по трудово правоотношение. Последният трудов договор сключен с него е бил с „К.Ф.“ ЕООД, прекратен на 19.09.2022 г., като за месец август до месец септември 2022 г. при посочения работодател същият е реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на около 1119,91 лева

Съгласно изнесените от самите страни данни пред ДСП – Карнобат и ДСП – Сердика ищцата З. Й. работела като медицински представител на трудов договор със средно месечно възнаграждение в размер на 2 400 лева. Видно от докладите и двете страни твърдят, че детето М. е ученичка в 10 клас в Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи, град Правец, 3 както и че грижите за нея се полагат от майката.

В решението си първоинстанционният съд приел, че бащата не е заплащал издръжка за детето, а същият е в трудоспособна възраст и може да реализира доход, възлизащ над средната за страната работна заплата, като го осъдил да плаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 05.09.2021 г.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка относно наличието на родствена връзка между страните и непълнолетната М. М.а, размера на реализираните от родителите доходи и местоживеенето на детето към приключване на устните състезания, като същата се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

Така установената фактическа обстановка следва да се допълни и измени с допълнителен анализ на доказателства, касаещи нуждите на непълнолетното дете.

В първоинстанционното производство са били ангажирани и приети доказателства, целящи да установят необходимост от допълнителни средства за издръжка на детето М., които обаче излизат извън обикновените й потребности.

При преценка на представените служебни бележки за частни уроци по английски и български език въззивният съд стига до извода, че същите са неотносими, доколкото не установяват обичайни ежемесечни нужди на детето. Безспорно в правото на всеки родител е да избере детето му да посещава допълнителни занимания с цел по-добро развитие, за които се изисква допълнително заплащане, но то не следва да бъде възлагано в тежест на дължащия издръжка родител, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Твърдените потребности на непълнолетната за обучение, извън одобрения учебен план, следва да попаднат в категорията нейни изключителни нужди и като такива следва да бъдат претендирани като добавка към издръжката й, по реда на чл. 143, ал. 4 СК, с какъвто иск съдът не е сезиран. По отношение на представената разписка за педагогически услуги от същата не може да се установи за какви точно услуги става дума, както и кому се дължат въпросните суми.

Във въззивното производство са допуснати писмени доказателства, сред които удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП – Бургас, съгласно което 4

М. С. М. няма деклариран осигурителен и начислен месечен облагаем доход, съгласно справка по данни, подадени от работодател, като нямало и данни за изплатени доходи, различни от трудови правоотношения.

Следва да се посочи, че М.М. М.а е навършила пълнолетие към 05.06.2025 г. преди приключване на съдебното дирене, с което правото й на издръжка от родителите в качеството й на ненавършило пълнолетие лице се е погасило, считано от 05.06.2025 г., респективно от посочената дата е погасено и задължението на родителите да й осигуряват издръжка по реда на чл. 143 от СК.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани във въззивното производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради това, че районният съд не обсъдил представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, което възражение е неоснователно.

Първоинстанционният съд е обсъдил обективно и прецизно всички относими към предмета на спора обстоятелства, отчитайки нуждите на детето, преценени съобразно обикновените условия на живот за него. Направен е анализ на доказателствата за материалните възможности на родителите /справки от НАП/, както и изнесените от страните данни в докладите на ДСП, според които грижите за отглеждането и възпитанието на детето се полагат само от майката, като страните са посочили, че непълнолетната М. живее самостоятелно в пансион в град Правец, където учи. Съдът е обсъдил в мотивите си и представените доказателства във връзка с разходите за допълнително обучение, които въззивният съд счита, че не следва непременно да се покриват от двамата родители, доколкото липсват доказателства за съгласие на другия родител- въззиваемия.

Следва да се посочи, че обичайните нужди на децата, били те малолетни или непълнолетни, се презюмират, доколкото всяко дете има нужда от храна, вода, облекло, медицинско обслужване, образователни, културни и социални потребности, като нуждата е различна според възрастта. Специфичните образователни, здравни, спортни и др. нужди подлежат на пълно и главно 5 доказване от правоимащата страна. Издръжката на ненавършилите пълнолетие лица от техните родители трябва да е в такъв размер, който обезпечава оптималното им развитие и би съответствал на сумите, които същите биха предоставяли на низходящите си, ако обитават едно домакинство с тях. При определяне размера й следва да се отчетат не само възможностите на родителите, но и по-големият принос на родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права и при когото детето живее. По делото и за двамата родители не е установено да са неработоспособни, да страдат от заболявания и др.

Въззивният съд счита, че правните изводи кореспондират на установените при задълбочен анализ фактически обстоятелства, като в хода на въззивното производство не се събраха доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на обжалваното решение. Съдът не констатира противоречие на същото с материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати в производството пред първоинстанционния съд.