Определение № 16058 от 26.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16058 гр. София, 26.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100502509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279, във вр. с чл. 413, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.В. В. Ч.-М., като пълномощник на заявителката Е. Н. Н. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1349/14.01.2025 г. издадена по ч.гр.дело № 77437/2024 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, в частта за разноските.

В срока за отговор ответникът не е подал писмен отговор и не изразява становище по частната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като разгледа частната жалба и книжата по делото, прие че:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна с интерес от обжалване против подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.12.2024 г. от Е. Н.Н., чрез адв. В. В. Ч.-М. против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт., чрез клона в Република България за сумата от 488, 96 лв. главница – обезщетение по чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 и разноски за държавна такса в размер на 25 лв. Районният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение за сумите. Със заявлението е обективирано и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на заявителя, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Представени са и пълномощно и договор за правна помощ от 25.08.2024 г., с който е уговорено предоставяне безплатно на правна защита и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 ЗАДв.

1

Софийският градски съд, за да се произнесе взе предвид от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Общо правило е, че съдът присъжда разноски на страните, когато по делото е установено, че такива са били направени и на страната, която ги е направила. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. Ако страната, която има право да получи направените по делото разноски не е направила такива за възнаграждение за представлявалият я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 Закона за адвокатурата хипотези. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАДв предвижда, че когато е предоставена безплатно правна помощ и съдействие по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като за присъждането му е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие с посочване на някое от основанията по т.1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Разноските се присъждат в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ на страната. Тъй като заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист, се издават по искане на кредитор срещу длъжника по вземането, то същата не може да съдържа и произнасяне по претенции за възнаграждение на оказалия правна помощ адвокат.

Разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв не са предмет на заповедта за изпълнение и същата не би могла да бъде обжалвана в тази й част, нито да се развие производство по чл.413 ГПК. Съдът следва да се произнесе по претенция за разноски в полза на адвоката, оказал безплатно правна помощ в заповедното производство с отделен съдебен акт с определение по чл.77 ГПК, ако са налице предпоставките за това – страната да е осъдена за разноски в влязла в сила заповед за изпълнение, или със съдебното решение в исковото производство, образувано след подаденото възражение от длъжника, съобразно изхода на делото, на основание чл.81 ГПК.

Ето защо, съобразно обхвата на извършваната от съда проверка в настоящето производство, ограничен от предмета на частната жалба подадена против заповед по чл.410 от ГПК с искане за присъждане на допълнителни разноски за възнаграждение на адвокат предоставил безплатна правна помощ, съдът намира същата за неоснователна и следва да я остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК от адв.В. В. Ч.-М., като пълномощник на Е. Н. Н. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1349/14.01.2025 г. издадена по ч.гр.дело № 77437/2024 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3