Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 437 от 04.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10628/2021
Вид
Решение № 437
Подписан
04.03.2022
В сила
04.03.2022
Състав
Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100510628 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.06.2021 год., постановено по гр.дело №60497/2019 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Р. Е.И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 739.25 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.март 2013 год. до м.април 2015 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******* ******* абонатен №231359, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №67121/2015 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в – 03.11.2015 год. до окончателното й изплащане и сумата от 146.60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.04.2013 год. до 15.10.2015 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответницата Р. Е.И. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и в заповедното производство в размер на 569.88 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 91.56 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.И.“ ООД.

1

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Р. Е.И..

Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд бил задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните. В случая направените в отговора на исковата молба възражения не били обсъдени. В изготвения от СРС доклад по делото по чл. 146 ГПК не били дадени указания относно разпределението на доказателствената тежест, както и за това кои обстоятелства се нуждаят от доказване и за кои от тях страните не сочат доказателства.

Първоинстанционният съд бил кредитирал заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, като игнорирал обстоятелството, че същото било своевременно оспорено, тъй като вещото лице било работило въз основа на документи, които не били представени по делото, както и документи, които били оспорени. Също така бил приел, че е ирелевантно за спора е обстоятелството дали ответницата е подписала лично отчетите. Освен това подписите в тези документи били оспорени, както и отразените в тях стойности – видно било от същите, че в графа „абонат“ бил положен подпис, Без обаче да е посочен авторът му и да е направено отбелязване относно лицето, което е осигурило достъп до имота. Следвало лицето, което е осигурило достъп да е поне установимо, т.е. да са посочени имената му. Поради това и не било възможно ответницата да направи доказателствени искания във връзка с оспорването на положените в отчетите подписи. В отчета, отнасящ се за сезон 2012/2013 год., били правени поправки и задрасквания, без да са ясни причините за това. По делото не били представени доказателства, установяващи датата на връчване на индивидуалните изравнителни сметки и на общата годишна изравнителна сметка на представител на етажните собственици. Поради това и ответницата не можела да упражни правото си на рекламация/възражения за корекция, съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. При изслушване на заключението вещото лице, изтготвило заключението по съдебно-техническата експертиза, било заявило, че не е изследвал дали общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал през периодични технически проверки. Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия се пораждало само при установено реално доставяне на такава в абонатната станция. В частност по делото не можело да бъде направен категоричен извод за регистрираното количество топлинна енергия в процесния имот. В този смисъл заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза не следвало да бъде кредитирано. Представените по делото съобщения към фактури, като частни свидетелстващи документи, не се ползвали с доказателствена сила и въз основа на тях не можело да бъдат установените твърдените от ищеца факти. Тези документи не били счетоводни, а и нямало данни, че са били връчени на ответницата. В този смисъл ищецът не бил доказал наличието на твърдяното правоотношение между страните, изпълнението на задълженията си по него, както и размера на претенциите си. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде 2 потвърдено в обжалваната му част.

Третото лице-помагач „Н.И.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.12.2001 год., молба-декларация на ответницата от 24.09.2002 год. за откриване на клиентска партида при ищеца за процесния имот и списък на етажните собственици, неразделна част от протокол за проведено Общо събрание от 17.09.2002 год., който е подписан от ответницата и авторството му не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса /чл. 180 ГПК/, че същата е била собственик на апартамент №60, находящ се в гр.София, ж.к.“******* *******, през исковия период, поради което и следва да се приеме, че има качеството на битов клиент съгласно по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ – виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение /респ. техният наследодател/ 3 срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – изравнителни сметки, свидетелства и талони за отчет на уредите за дялово разпределение – последните са подписани от ответницата, респ. неин представител, респ. лице, което същата е допуснала в имота и авторството им не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса /чл. 180 ГПК – виж изявление на процесуалния представител на Р. Е.И., направено в откритото съдебно заседание, проведено на 25.01.2021 год. в първоинстанционното производство – на л. 92/ и в този смисъл има силата на извънсъдебно признание за количеството доставена топлинна енергия през отоплителните сезони 2012/2013 год., 2013/2014 год. и 2014/2015 год., за изправност на уредите и конкретно отчетените от тях данни, които при преценката им по реда на чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по делото въззивният съд приема, че отговарят на истината, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че през исковия период в процесния имот е имало монтирани 4 бр. отоплителни тела с 4 бр. ИРРО, като не била изчислявана топлинна енергия за отопление на общите части, а процесната сграда не била захранена с топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване; делът на ответницата за топлинна енергия за отопление и сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба – с изключение на топлинната енергия за сградна инсталация за периода 2014/2015 год., която следвало да бъде изчислена на база инсталирана мощност, вместо на база проектна мощност, поради което и следвало да бъде приспадната сумата от 207.17 лв.; технологичните разходи били отчислявани ежемесечно от ищеца.

Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответницата топлоенергия в определено количество. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответницата, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно.

Задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия не е обусловено от издаването на данъчни фактури, както и от тяхното връчване, а от осъществяването на доставката, което обстоятелство с оглед изложеното вече по-горе е доказано по делото.

Във връзка с останалите оплаквания във въззивната жалба следва да бъде посочено, че за ответницата не е съществувала никаква пречка да оспори истинността /авторството/ на талоните за отчет по отношение на подписа, положен от името на абоната, при положение, 4 че подадената до ищеца молба-декларация от 24.09.2002 год. е посочила, че семейството й се състои от 3 члена. Отделно от това следва да се посочи, че според нормата на чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /в действащата през исковия период редакция/, рекламации за отчет на показанията на уредите и разпределението на енергията за предходен период се разглеждат, ако са подадени в 30-дневен срок. В частност ответницата е имала възможност, но не е поискала в посочения срок в хода на процеса извършването за нейна сметка на допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки, доколкото по делото липсват данни, че изравнителните сметки за отоплителните сезони, включени в исковия период, не са били връчени на представител на етажните собственици на процесната сграда – виж и чл. 29 от Общите условия на ищеца.