Решение № 4527 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4527 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241100506611 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба длъжника И. Ц. М., действащ чрез пълномощника си адв.Ч., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20238510403331 по определяне на разноските по изпълнението, обективирани в постановление за разноски с изх.№ 13549/2024 г.

В жалбата се излагат доводи, че постановлението за разноските е незаконосъобразно, тъй като съдържанието на поканата за доброволно изпълнение от 26.02.2024 г. е противоречиво и неразбираемо, предвид това, че от една страна там се твърди, че по делото има постъпили плащания в общ размер на 1 846,55 лева и по изпълнителното дело има надвнесени суми, а от друга – ако не плати доброволно дълга си в срока за доброволно изпълнение длъжникът ще бъде обект на принудително изпълнение, както и че в този срок длъжникът е заплатил отразената в поканата сума от 462,91 лева. Поддържа се и че функцията на постановлението за разноските е да информира длъжника какво и на каква цена се е случило във воденото срещу него изпълнително производство, което не може да се случи при бедното и противоречиво съдържание на обжалвания акт, поради което последният е незаконосъобразен; че сумите по т.1 и т.2 на обща стойност 84,00 лева се дължат авансово от взискателя, като в жалбата се твърди, че те не са били внесени и изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено; че таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ в общ размер от 84,00 лева не се установява за какво конкретно действие или действия е начислена,кога и колко пъти, предвид записаното „вдигане и прикл“. Оспорва се и дължимостта на начислените такси по т.5 ТТРЗЧСИ, като се поддържа, че в постановлението два пъти е посочена такса по т.5 от Тарифата в общ размер от 48,00 лева, като според жалбоподателя такива действия спрямо него не са били извършвани, както и тази на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 12,31 лева, тъй като признатият дълг по изпълнителният лист е 100,00 лева и с оглед правилото на т.26 от ТТРЗЧСИ върху събрана сума до 100,00 лева се дължи такса 10,00 лева без ДДС или 12,00 лева с ДДС. На следващо място се оспорва и таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ, начислена в постановлението в размер на 24,00 лева, като са релевирани доводи, че от съдържанието на постановлението не може да бъде установено за какво действие е дължима същата, съотв. се твърди, че са осъществени действия, които да обосновават извършване на допълнителни разноски по смисъла на т.31 от ТТРЗЧСИ и таксата е начислена незаконосъобразно.

Моли да се отмени изцяло атакуваното постановление на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № № 20238510403331 относно разноските. Претендира присъждането на 1 разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Столична община, гр.София не е депозирал писмено възражение в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 851 – ЧСИ М.П. по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че в постановлението за разноските са подробно описани приетите са събиране такси по изпълнителното дело и че същите са начислени за реално извършени изпълнителни действия и са съобразени с изискванията на чл.73а ГПК.

Съдът като прецени доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

С разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК законодателят е предвидил, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, като съобразно задължителните разяснения, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

По силата на общите правила на Глава Осма от ГПК – чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При наличните данни по разглежданото дело решаващият състав на СГС намира, че обикновената такса за образуване на изпълнителното производство в размер на 24,00 лв. с ДДС – т.1 от ТТРЗЧСИ; таксата за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител в размер на 60,00 лева с ДДС – т.2 от ТТРЗЧСИ, както и таксата по т.5 от същата тарифа за изготвяне и връчване на 2 бр. покани за доброволно изпълнение на длъжника /изх.№ 62322/16.10.2023 г. и изх.№ 13548/26.02.2024 г./ в общ размер от 48,00 лева с ДДС, са начислени правилно от частния съдебен изпълнител съгласно изискванията на цитирания подзаконов нормативен акт /ТТРЗЧСИ/, ГПК и ЗДДС, поради което жалбата на И. Ц. М. в тази й част се явява неоснователна.

Неправилно обаче е определена таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. В мотивите по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е посочил, че на това основание са начислени такси за 6 бр. съобщения за вдигане на запори, изпратени до банките: „Обединена Българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Централна кооперативна банка“АД ,“Уникредит Булбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД и за съобщение до взискателя за приключване на делото в общ размер от 84,00 лева с ДДС. От книжата по делото е видно, че визираният изпълнителен способ е бил приложен относно вземанията на длъжника в три банки – „Обединена Българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Централна кооперативна банка“АД, с оглед на което дължимата се такса на разглежданото основание е за 4 бр. съобщения в размер на 48,00 лева с ДДС.

Допуснато е нарушение и при определяне на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Със същата е регламентирано, че за изпълнение на парично задължение се събира такса върху събраната сума, както следва: б.“б“) от 100 до 1000 лева – 10,00 лева + 10 на сто за горницата над 100,00 лева. В дадения случай паричното вземане е в размер на 100,00 лева, като в приложените документи по изпълнителното дело не са налице данни за друго вземане на взискателя, което да определя различен материален интерес от този по изпълнителния лист, съобразно което пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, която е в тежест на длъжника, е в размер на 10,00 лева без ДДС, респ. 12,00 лева с ДДС.

По отношение на начислената такса в размер на 24,00 лева с ДДС по т.31 от Раздел VІ – Допълнителни разноски от ТТРЗЧСИ, решаващият състав на СГС намира, че тя е изцяло недължима от жалбоподателя. В постановлението за разноски с изх.№ 13549/2024 г., изготвено по изп.дело № 20238510403331 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, не се съдържат никакви данни за какви конкретно разходи е определено задължението от съдебния изпълнител. В мотивите по чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че в ТТРЗЧСИ изчерпателно са посочени действията, за които се дължи таксата по т.31 и по-конкретно за банкови такси и комисионни, заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

2

Доказателства, че такъв вид разходи да са били извършени и заплатени в хода на изпълнителния процес по делото липсват. От друга страна, съгласно Забележката към същата точка от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, какъвто в дадения казус не е изготвян.

Поради липсата на доказателства за дължимост от страна на жалбоподателя на установено в нормативната база, регламентираща разглежданата материя, основание на част от таксите по процесното изпълнение по посочените по-горе пунктове, съотв.: над действителните стойности на същите, действията на съдебния изпълнител в тези части трябва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

В останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Неоснователни са релевираните в жалбата доводи за недължимост на таксите по т.1 и т.2 от ТТРЗЧСИ с твърдение, че същите не са били внесени от страна на взискател. Дори и да не е налице такава хипотеза съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника, в който смисъл са и задължителните разяснения по т.11 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпросът относно наличието или липсата на предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело е извън правомощията на съда в настоящото производство.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20238510403331 по постановление за разноски с изх.№ 13549/26.02.2024 г., с които са определени в тежест на длъжника И. Ц. М., ЕГН ********** такси по изпълнението по т.4 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата 48,00 лева с ДДС до приетия размер от 84,00 лева с ДДС, по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата 12,00 лева с ДДС до приетия размер от 12,31 лева с ДДС и по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лева с ДДС, като незаконосъобразни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Ц. М., ЕГН ********** в останалата й част като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3