Решение № 238 от 23.11.2022, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Б.С., 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20221410100340 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от Н. Ц. П. с ЕГН ********** от с.Б., обл.В., ул.“Х.Б.“ № 44 и Т. Ц. Ц. с ЕГН ********** от гр.С.З. ул.“А.Т.“ № 14, ет.1, ап.1, чрез пълномощника им адв.П. Т. от ВрАК с адрес за призовки и съобщения гр.В., ул.“Сан С.о“ № 16 против С. Х. С. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Г.Д.“ № 26, вх.2 ап.1, С. И. М. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“В.“ № 13Б, вх.Б, ет.2 ап.5, Ц. М. М. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Ш.П.“ № 65, ет.6 и В.

И. А. с ЕГН ********** от гр.Г., ул.“Г.Н.Р.“ № 9, ап.23, с правно основание чл.341 от ГПК и чл.76 от ЗН, с която са поискали да се допусне и извърши съдебна делба, като се прекрати съсобствеността върху посочените в исковата молба поземлени имоти, находящи се в с.Б., обл.В., при права: за Н. Ц. П.-3/18 ид.ч., за Т. Ц. Ц. - 3/18 ид.ч., за С. Х. С. -6/18 ид.ч., за Ц. М. М. - 3/18 ид.ч. и за В. И. А. - 3/18 ид.ч., като се изключи от делбата С. И. М., който се е разпоредил с идеални части от поземлените имоти.

Поискали са съдът да прогласи на основание чл.76 от ЗН недействителността на договора за покупко-продажба обективран в Н.А.№ 126, т.4, рег.№ 4822, н.д.№ 576/17.11.2021г. по описа на нотариус Г.Х.а с район на действие РС-Б.С., с който С. И. М. е продал на Ц. М. М. и на В. И. А. собствените си 6/18 ид.ч. от процесните поземлени имоти.

Исковата молба е вписана на 22.03.2022г. в СВ при БСлРС/л.25 от делото/.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.34 от ЗС вр. чл.341 и сл. ГПК и чл.76 от ЗН.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответниците Ц. М. М. и В. И. А., чрез пълномощника си адв.А. К. от ВТАК са депозирали писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като посочили, че иска за делба е допустим и основателен, но 1 квотите на съделителите са различни от тези посочени в исковата молба. Изложили са подробни съображения.

Посочили, че съдът следва да допусне и извърши съдебна делба между съделителите при следните квоти: за Н. Ц. П.-7/36 ид.ч., за Т. Ц. Ц. - 7/36 ид.ч., за С. Х. С. -8/36 ид.ч., за Ц. М. М. -7/36 ид.ч. и за В. И. А. - 7/36 ид.ч.,

Желаят да се отхвърли иска по чл.76 от ЗН, като неоснователен по изложените в писмения отговор съображения.

Приложили са писмени доказателства.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установило от върнатите съобщения в цялост, че ответника С. Х. С. не е намерен на посоченият адрес в гр.В., ул.“Г.Д.“ № 26, вх.2 ап.1, като е търсен на различни дати и часове посочени в съобщението от призовкаря.

Съдът е изискал служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА и за регистрация на трудовите му договори, от която е видно, че постоянния адрес на С. Х. С. с ЕГН ********** е гр.В., ул.“Г.Д.“ № 26, вх.2 ап.1, а настоящият му адрес е във Ф. от 16.08.2001г., а от справката за трудови договори е видно, че няма регистрирани трудови договори на територията на Р.България към настоящият момент.

С разпореждане постановено в з.з. на 15.06.2022г. съдът допуснал правна помощ на ответника С. Х. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В., ул.“Г.Д.“ № 26, вх.2 ап.1 и с настоящият адрес във Ф., призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 340/2022г. по описа на РС гр.Б.Слатина.

С определение от 08.07.2022г. съдът назначил адв.В. Х. С. от ВрАК за особен представител на ответника С. Х. С., призован по реда на чл.47 от ГПК, който го представлява в исковия процес по гр.д.№ 340/2022г. по описа на РС гр.Б.Слатина, с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищците по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника С. Х. С. е депозирал писмен отговор, с който посочил, че иска за делба е допустим и основателен, но квотите на съделителите са различни от тези посочени в исковата молба.

Изложил е подробни съображения.

Посочил, че съдът следва да допусне и извърши съдебна делба между съделителите при следните квоти: за Н. Ц. П.-7/36 ид.ч., за Т. Ц. Ц. - 7/36 ид.ч., за С. Х. С. -8/36 ид.ч., за Ц. М.

М. -7/36 ид.ч. и за В. И. А. - 7/36 ид.ч.

Моли да се отхвърли иска по чл.76 от ЗН, като неоснователен по изложените в писмени отговор съображения.

По делото са събрани писмени доказателства.

С определение постановено в с.з. на 16.11.2022г. на основание чл.233 от ГПК съдът прекратил производството по гр. дело № 340/2022 по описа на Районен съд Б.С. В ЧАСТТА относно предявеният иск от ищците против ответниците, с правно основание 2 чл.76 от ЗН за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба обективран в Н.А.№ 126, т.4, рег.№ 4822, н.д.№ 576/17.11.2021г. по описа на нотариус Г.Х.а с район на действие РС-Б.С., с който С. И. М. е продал на Ц. М. М. и на В. И. А. собствените си 6/18 ид.ч. от процесните поземлени имоти, поради отказ от исковата претенция направена от процесуалният представител на ищците, упълномощен с изрично пълномощно с правата по чл.34,ал.3 от ГПК.

Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се навеждат доводи, че ищците и първите двама ответници са наследници на С.В. М., бивш жител на с.Б., обл. В., починал на 12.11.1994г., акт за смърт № 0061/13.11.1994г. съставен в с.Б., обл.В., видно от приложено у-ние изх.№ 127/14.03.2022г. изд.от Община Б., обл.В..

Като негови наследници са вписани лицата:

I.Д.С. М./СИН/ поч.на 30.03.2003г. и оставил за свои наследници:

1.1.М. Х.а М.ска /съпруга/-поч.на 26.06.2010г. /без данни за преки наследници/, но оставила за наследник

1.1.1.С. Х. С.-брат на М. М.ска.

II.С.С.Б./ДЪЩЕРЯ/ поч.на 05.12.2006г. и оставила за свои наследници:

2.1 Н. Ц. П./дъщеря/

2.2.Т. Ц. Ц./дъщеря/

III.И.С. М./СИН/поч.на 05.03.1973г. и оставил за свой единствен наследник синът си С. И. М..

С Решение № 80Б/07.07.1997г. на ПК-Б.С. е възстановено правото на собственост на наследници на С.В. М. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх.№ 601Б на следните имоти: 1/НИВА с площ 26.875 дка, четвърта категория, в м.“Равнище“, имот № 113050, по плана за земеразделяне на с.Б., обл.В., при граници и съседи: имоти с №№№№ 000175,113001,113002,113049,000241, с данъчна оценка от 2773,50 лв. и 2/ НИВА с площ 9.133 дка, втора категория, в м.“Рибине“, имот № 155024, по плана за земеразделяне на с.Б., обл.В., при граници и съседи: имоти с №№№№ 000417,155023,000308,155025, с данъчна оценка от 1227,50лв.

В исковата молба се твърди, че с Н.А.№ 125, т.IV, рег.№ 4821, н.д. № 575/17.11.2021г. по описа на нотариус Г.Х.а с район на действие РС-Б.С., ответника С. И. М. дарил на Ц. М.

М. и на В. И. А. собствената си 1/18 ид.ч. от процесните поземлени имоти.

На същата дата-17.11.2021г. с Н.А.№ 126, т.IV, рег.№ 4822, н.д.№ 576/17.11.2021г. по описа на нотариус Г.Х.а с район на действие РС-Б.С., С. И. М. продал на Ц. М. М. и на В. И.

А. собствените си 6/18 ид.ч. от процесните поземлени имоти.

Разпореждайки се с 7/18 ид.ч. от процесните земеделски имоти, ответника С. И. М. бил 3 в нарушение разпоредбата на чл.76 от ЗН относно правата на останалите наследници.

Поради тази причина за ищците се породил правен интгерес от предявяване на делбеният иск и иска за недействителност по чл.76 от ЗН, обективирани в петитумната част на исковата молба.

Впоследствие в с.з. процесуалният представител на ищците направил отказ от иска с правно основание чл.76 от ЗН. С определение постановено в с.з. на 16.11.2022г. на основание чл.233 от ГПК съдът прекратил производството по гр. дело № 340/2022 по описа на Районен съд Б.С. В ЧАСТТА относно предявеният иск от ищците против ответниците, с правно основание чл.76 от ЗН за прогласяване недействителността на договора за покупкопродажба обективран в Н.А.№ 126, т.4, рег.№ 4822, н.д.№ 576/17.11.2021г. по описа на нотариус Г.Х.а с район на действие РС-Б.С., с който С. И. М. е продал на Ц. М. М. и на В. И.

А. собствените си 6/18 ид.ч. от процесните поземлени имоти, поради отказ от исковата претенция направена от процесуалният представител на ищците, упълномощен с изрично пълномощно с правата по чл.34,ал.3 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Ц. М. М. и В. И. А., чрез пълномощника си адв.А. К. от ВТАК са депозирали писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като посочили, че иска за делба е допустим и основателен, но квотите на съделителите са различни от тези посочени в исковата молба. Изложили са подробни съображения, както и размера на квотите на съделителите.

Приложили у-ние за сключен граждански брак между Д.С. М. и М. Х.а М.ска и у-ние с изх.№ 492/27.09.2021г. изд.от Община Б., обл.В. за наследници на С.В. М..

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установило, че ответника С. Х. С. не е намерен на посоченият адрес в гр.В., ул.“Г.Д.“ № 26, вх.2 ап.1, като съдът процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК и му допуснал правна помощ, с назначаване на особен представител.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника С. Х. С. депозирал писмен отговор, с който е посочил, че иска за делба е допустим и основателен, но квотите на съделителите са различни от тези посочени в исковата молба. Изложил е подробни съображения.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, 4 решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Предявявайки конститутивен иск за делба ищеца реализира потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост.

В случая предмет на делбата са поземлени имоти: 1/НИВА с площ 26.875 дка, четвърта категория, в м.“Равнище“, имот № 113050, по плана за земеразделяне на с.Б., обл.В., при граници и съседи: имоти с №№№№№ 000175,113001,113002,113049,000241 и 2/ НИВА с площ 9.133 дка, втора категория, в м.“Рибине“, имот № 155024, по плана за земеразделяне на с.Б., обл.В., при граници и съседи: имоти с №№№№ 000417,155023,000308,155025, които са останали в наследство от наследодателя С.В. М., бивш жител на с.Б., обл. В., починал на 12.11.1994г., акт за смърт № 0061/13.11.1994г. съставен в с.Б., обл.В..

В случая ищците и първите двама ответници се легитимират като собственици на своите идеални части от процесните поземлени имоти придобити по наследство от С.В. М., починал на 12.11.1994г., възстановени с Решение № 80Б/07.07.1997г. на ПК-Б.С. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне в землището на с.Б., обл.В..

В т.първа от ТР № 1/01.07.1997г по гр.д. № 1/1997г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни тълкувания, че Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж,ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27,ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. С тях възниква правното качество на обекта на собствеността и индивидуализацията на имота по граници (в този смисъл Решение № 207 от 03.03.2000г. по гр. д. № 799/1999г. I г.о. на ВКС).