Акт № 6987 от 17.11.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 9733/2026
- Подписан
- 17.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6987 гр. София, 17.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Темислав М. Димитров
Членове:Боряна Д. Воденичарова
Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100509733 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е. И. М. срещу решение № 9392/19.05.2026 г. по гр.д. № 75392/2024 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ищцата Б. С. Г. сумата в размер на 5000 евро, представляваща главница по договор за заем от 22.10.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г., до погасяването, и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата в размер на 1819,18 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 18.12.2021 г. до 17.12.2024 г.
Жалбоподателят – Е. И. М., твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Оспорва обстоятелството между страните да е налице договор за заем, като твърди, че не е получил процесната сума в заем от страна на ищцата. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение със събирането на доказателства за предаване на сумата, въпреки че е налице ограничение в чл. 164 ГПК.
Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
1
Ответникът по жалбата – Б. С. Г., оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. С. Г. с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу Е. И. М., за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 5000 евро, представляваща главница по договор за заем от 22.10.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г., до погасяването, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1821 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 18.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът – Б. С. Г., твърди, че 22.10.2019 г. е предала в заем на ответника Е. И. М. сумата в размер на 5000 евро, като ответникът се е задължил да върне предадената му в заем сума до 20.12.2019 г. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заем, поради което ищецът претендира от ответника сумата в размер на 5000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, представляваща дължима главница, както и сумата в размер на 1821 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 18.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба.
С обжалваното решение искът за главница е уважен изцяло, а искът за мораторна лихва – до сумата в размер на 1819,18 евро за периода от 18.12.2021 г. до 17.12.2024 г., като е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1819,18 евро до пълния предявен размер от 1821 евро.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото се явява и правилно в обжалваната част
За основателност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице договор за заем, по силата на които ищецът е предал на ответника в заем сумата в размер на 5000 евро на 22.10.2019 г., като ответникът се е задължил да върне на ищеца посочената сума.
Договорът за паричен заем е реален и неформален, като за сключването му е необходимо предаването на вещта, предмет на договора, от заемодателя на заемателя, както и две насрещни волеизявления, по силата на които страните изразяват съгласие относно сключване на договор, т.е. необходимо е да е доказано волеизявление на 2 заемателя, с което той изразява съгласие да получи в заем вещта, предмет на договора, съответно – да я върне на заемодателя по уговорения между страните начин. Заемът е едностранен договор, тъй като по силата на него единствено за заемателя възниква задължение – да върне вещта, предмет на договора.
За установяване наличието на твърдения договор между страните по делото е представена разписка за заем от 22.10.2019 г. Видно от документа, подписан от ответника Е. И. М., на 22.10.2019 г. същият е получил от Б. С. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 5000 евро, като се е задължил да върне посочената сума до 20.12.2019 г. Следователно, от заглавието и съдържанието на разписката се установява, че ответникът е получил от ищцата сумата в размер на 5000 евро в заем, като е уговорен срок за връщане на сумата – до 20.12.2019 г. Разписката представлява частен свидетелстващ документ, в който е удостоверено неизгодни за издателя му факти – получаването на сума по процесния договор за заем, поради което притежава материална доказателствена сила за доказване на материализираните в нея удостоверителни изявления, а именно – че описаната в разписката сума е получена реално от заемополучателя. Същата се намира в държане на кредитора по заемното правоотношение, поради което следва да се приеме, че именно заемодателят по процесния договор е предал паричната сума, посочена в разписките.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Б.С..
Същият сочи, че е син на ищцата и е приятел на ответника, като е посредничил при сключването на договора, като фактически е предал сумата на ответника. Излага, че ответникът първоначално е поискал заем от него, но свидетелят не е разполагал с исканата сума, поради което договорът е сключен между майката на свидетеля, която е предоставила исканата в заем сума на ответника. Показанията на свидетеля С. следва да се кредитират при установяване на фактическата обстановка, предхождаща сключването на процесния договор, в това число – начина на установява на връзката между страните, която е обусловила възникването на договорното правоотношение между тях, за установяването на което е налице писмено доказателство, коментирано по-горе. От показанията на свидетеля С. не се установява самото сключване на договора, за което е представено писмено доказателство, подписано от ответника, поради което не са в противоречие със забраната за доказване на факти, предвидена в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, и следва да бъдат взети предвид.
Следователно, по делото се доказва безспорно, че заемодателят (ищец) е изпълнил задължението си да предаде на заемателя (ответник) паричната сума, предмет на договора за заем, съобразно уговорения в договора начин, като за заемателя е възникнало задължение да върне предадената парична сума в уговорения в договор срок – съгласно представената по делото разписка за заем, до 20.12.2019 г.
По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на задължението, 3 който факт е в доказателствена тежест на ответника по иска, поради което следва да се приеме, че претенцията е основателна.
Както беше посочено, в договора е уговорен срок за изпълнение на задължението за връщане на предадената в заем сума, а именно – до 20.12.2019 г., от което следва, че заемателят е изпаднал в забава с изтичане на срока за изпълнение, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, за периода от 18.12.2021 г. до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба – 17.12.2024 г., ответникът е в забава и дължи мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД. Размерът на мораторната лихва е определен от районния съд по чл. 162 ГПК, като не са налице аргументи за неправилност на решението, касаещи изчисления размер на лихва.
Ето защо, обжалваното решение, с което е уважен изцяло искът за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и частично - искът за мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД, е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по жалбата сумата в размер на 700 евро – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9392/19.05.2026 г. по гр.д. № 75392/2024 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД жалбоподателят Е. И. М. е осъден да заплати в полза на ищцата Б. С. Г. сумата в размер на 5000 евро, представляваща главница по договор за заем от 22.10.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г., до погасяването, и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата в размер на 1819,18 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 18.12.2021 г. до 17.12.2024 г.
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН **********, да заплати в полза на Б. С. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 700 евро – разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5