Решение № 181 от 07.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Ямбол, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

К. Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П. У. като разгледа докладваното от К. Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500159 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба на Ж. П. К., ЕГН **********, с.**, общ.***, обл.***, ул.*** №* чрез пълномощника й адв. С. Ч. от ***, се обжалва Решение №260005/11.01.2022 г., постановено по гр.д.№284/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивницата иск за осъждане на въззиваемата страна ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, да й заплати сумата от 5 000 лв., частичен иск от 200 000 лв, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на ****** г. пътно-транспортно произшествие, довело до смъртта на баща й П. К. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018г. до окончателното й изплащане. С определение №260033/22.03.2022 г. постановено по реда на чл.248, ал.1, т.1 ГПК за изменение на Решение №260005/11.01.2022 г., въззивницата е осъдена да заплати на ЗД "Бул Инс" АД направените по делото разноски в размер на 2088 лв.

Възвивникът обжалва първоинстанционното решение като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че ЯРС има пропуски в анализа и оценката на събраните доказателствени източници и игнориране на релевирани от ищцата искания и твърдения.

Изброява група от документи, представени от въззиваемата страна /договор за цесия от 08.05.2018 г., Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД изх.№НЩ4936-18.07.2018 г., Споразумение от 27.08.2018 г. ,платежно нареждане от 20.09.2018 г., и документи,представени по реда на 1 чл.192 ГПК от "Източна Консултантска Компания" АД /молба от 28.08.2018 г., платежно нареждане от 19.09.2018 г., Извлечение от сметка за №17/20.09.2018 г./. Твърди се, че е извършена формална и повърхностна правната оценка при изследването на предпоставките за нищожност или унищожаемост на представените от ответната страна Договор за цесия, уведомление до застрахователя и молба до "Източна Консултантска Компания" АД, подписани от ищцата. Развиват се оплаквания за липса на обективно изследване на произтичащо от доказателствения материал несъответствие, установяващо се при обикновена съпоставка на датата на съставяне договора за цесия 08.05.2018г., с отразената в договора дата на издаване на личната карта на един от приподписалите го свидетели М. А.

В. - 07.09.2018 г. с №647795082, т.е. четири месеца след съставяне на самия договор. Твърди се, че въз основа на приобщена към делото справка от ОД на МВР се установява, че към този момент /08.05.2018 г./ приподписалият договора свидетел В. е притежавал незаписана в договора валидна лична карта с №644485673, изд. на 26.11.2012 г., което генерализира заключението, че при подписване на договора не са присъствали двама свидетели или че договорът не е съставен на посочената дата. Счита за неправилен извода, че липсата на достоверна дата на договора за цесия не обуславя неговата невалидност, както и че дори с невалидна дата договорът е произвел правно действие с връчване на уведомление до длъжника ЗД "Бул Инс" АД. Констатираният порок според доводите в жалбата, свързващ се с инкорпорираното в договора описание на легитимацията на свидетел съобр. лична карта, издадена четири месеца след записаната дата на договора, поставя под съмнение цялостното съдържание на документа. Посочва, че в уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД изцяло липсва приподписване от двама свидетели, а макар и законът да не предвижда изрична форма за неговата действителност, с получаването му длъжникът ЗД "Бул Инс" АД е бил задължен да провери съдържанието му преди да престира изпълнение или да сключва споразумение с цесионера. Формулира възражение за липса на точно изпълнение по см. на чл.75, ал.1 ЗЗД относно плащането по цедираното вземане на некредитор, както и непроявена грижа от длъжника ЗД "Бул Инс"АД в хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД, който при сключване на споразумение с различен от титуляра на правото на обезщетение субект, е бил длъжен да изиска удостоверяващи представителна власт на "Източна Консултантска компания" АД документи. Счита, че преди сключване на споразумение с "Източна Консултантска Компания" АД ответното дружество е следвало да се увери в наличието на представителна власт на цесионера, в съотв. с чл. 7 от договора за цесия от 08.05.2018 г., като изиска пълномощно, което в случая не е налице и поради което не е настъпил погасителният ефект на плащането, респ. не е изпълнен фактическият състав на приравнените валидиращи това плащане хипотези в нормата на чл.75, ал.2 ЗЗД. Посочва, че получаването на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД не е единствено и достатъчно условие, освобождаващо въззиваемото дружество от задължение да провери, дали плаща на лице овластено за това. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение, и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск.

Прави искане за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗД"БУЛ ИНС " АД, ЕИК 831830482, чрез пълномощника адв. Г. Д. от АК- ***, редовно преупълномощен по 2 делото, в който се обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на оспореното решение като законосъобразно и обосновано. Излагат се аргументи, че приложените по делото писмени и гласни доказателства, в съвкупност еднозначно очертават факта на сключения договор за цесия между въззивницата Ж. К. и "Източна Консултантска Компания" АД, по силата на който въззивницата е прехвърлила вземането си за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащо от настъпилата смърт на баща й П. К. при ПТП на ****** г. Посочва, че не е спорно обстоятелството относно автентичността на подписа и саморъчното изписване на трите имена от въззивницата Ж. П. К. върху договора за цесия и изпратеното уведомление до застрахователното дружество. Твърди се неотносимост към предмета на спора на възраженията, произтичащи от отношенията между застрахователното дружество и дружеството цесионер, в частност несъстоятелен се явява аргументът, че застрахователят не е следвало да сключва споразумение с цесионера поради липсата на достоверна дата на договора за цесия. Окачествява като стабилен по делото факт грамотността на въззивницата Ж. К., което безусловно включва очакването същата да се е запознала с документите, които подписва. Окачествяват се като неоснователни възраженията срещу действителността на договора за цесия и уведомяването за цесията, на застрахователното дружество. В подкрепа на верността на тези доводи се отбелязва, че отразената в договора за цесия дата на издаване на документа за самоличност на единия свидетел, следваща датата на съставяне на самия договор, може да се цени единствено при обсъждане достоверността на датата на договора за цесия, но не се отразява върху действителността му, нито опровергава присъствието на свидетелите при сключване и подписване на договора за цесия. Посочва, че в случая изобщо е липсвала необходимост от приподписване на договора за цесия от двама свидетели, т.к. Ж.

К. е несъмнено грамотна и като такава лично е положила подпис и е изписала трите си имена, а освен това законът не въвежда изискване посочване на данни от личните документи на присъствалите при подписване на книжата документи. По арг. на разпоредбата на чл.189, ал.1 ГПК посочва, че никой от подписаните от въззивницата документи, включени в доказателствената съвкупност, не носи отпечатък от десния й палец, т.к. същата е грамотна и процедурата по чл.189, ал.1 ГПК не е била наложителна. Твърди наличие на доказаност на изпълнението по договора за цесия в полза на въззивницата чрез изплащане на сумата от 60 000 лв. по банков път на 19.09.2018 г. Развива съображения, доказателствено мотивирани в обясненията на ищцата, от които се установява, че същата е получила 10 000 лв. в брой лично от М. Г. в деня на сключване на договора за цесия. Интерпретира отсъствието на възражения от ищцата срещу постъпилото плащане като такова без основание, което в съчетание с липсата на възстановяване от нейна страна на получените суми, еднозначно потвърждава действието на сключения договор за цесия. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемото дружество разноските пред втората инстанция.

Постъпила е и частна жалба вх.№260826/13.04.2022 г. от Ж. П. К. чрез пълномощника й адв. С. Ч. от *** против Определение №260033/22.03.2022 г. постановено 3 по реда на чл.248, ал.1, пр.1 ГПК, с което е изменено атакуваното пред ЯОС Решение №260005/11.01.2022 г. по гр.д.№284/2021 г. по описа на ЯРС в частта за разноските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на ЗД "Бул Инс"АД-гр.София направените пред първата инстанция разноски до размер на 2088 лв. Постъпил е и писмен отговор на частната жалба от ЗД "Бул Инс" АД чрез неговия преупълномощен процесуален представител -адв. Г.

Д. от АК- ***.

В о.с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С молба преупълномощената от пълномощника й адв.К.Г. от *** поддържа въззивната жалба и иска уважаването й, претендира присъждане на разноски за въззивното производство и заявява възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

В о.с.з. въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС" АД се представлява от адв.Г. Д. от ***, който поддържа заявеното становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, което иска да бъде потвърдено. Поддържа и искането за присъждане на разноски за въззивното производство. Моли съда да потвърди и атакуваното определение на ЯРС, с което съдът се е произнесъл допълнително относно разноските в първоинстанционното производство.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа и страна следното:

От Удостоверение за наследници изх. № ****** г., изд. от Кметство-с. ****, обл.****, е видно, че П. К. К., починал на ****** г., е имал съпруга С. С. К. и 10 деца (пет пълнолетни), между които ищцата.

От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018 г. от мл. автоконтрольор на ПТП при РУ-**** се установява, че на ****** г. е настъпило ПТП на автомагистрала "Тракия", км.297+300, в посока гр.София, с лек автомобил с рег.№ У 1981 АТ, марка „Форд", модел „Транзит", собственост от В. И. Й. от с.******, обл.****, който го е и управлявал. В протокола са изброени имената на пострадалите десет лица, между които е това на бащата на ищцата, който е загинал. За обстоятелствата и причините за ПТП е посочено, че е образувано ДП № 59/2018 г. по описа на РУ-****.

Безспорно е, че за автомобила е била сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД"Бул Инс" АД с полица № *******, валидна към ****** г., видно и от справката на Гаранционен фонд.

Не е спорно подписването на представените от ответника Договор за цесия между от 08.05.2018 г., сключен между ищцата и „Източна консултантска компания" АД, с който е прехвърлено вземането й срещу застрахователя срещу цена от 60 000 лв., също и подписването на Уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от Ж. П. К. до ЗД „БУЛ ИНС" АД, входирано от него на 18.07.2018 г., и подписването на Споразумение от 27.08.2018 г. между „Източна консултантска компания" АД и ответника. Спорна е датата на сключване на договора за цесия, доколкото след неговия текст се съдържа отбелязване на подписването му пред двама свидетели, единият -М. А. В. с лична карта от 07.09.2018 г.

4

По делото е представено Удостоверение с № ****от****** г. на ОД на МВР-**** относно издадените лични карти на М. А. В., една от които е посочената в договора за цесия, предхождана от лична карта, издадена на 26.11.2012 г., валидна до 26.11.2022 г., със статус „унищожена".