Решение № 2534 от 22.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2534 гр. ****, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Н.а като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110109832 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с процесуалноправно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 3 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ****** ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: ******* против Г. Л. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:

******.

Ищецът заявява, че поради неизпълнението на договорното задължение ****** ЕООД подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Л. М.. По заявлението е образувано ч.гр.дело № ****г. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, касаеща договорно възнаграждение, възнагражденията за закупени услуги *** и ***, лихва за забава. Длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с.чл. 415, ал.1 от ГПК на заявителя е указано да подаде установителен иск за сумите по заповедта по Договор за потребителски кредит (ДПК) ***** в размер на 171.02 лева- главница, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

С подаденото заявление, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № ****г. на Районен съд – гр. **** е претендирано възнаграждение за закупена услуга „***“ , както и възнаграждение за закупена услуга „***“, както и лихва за забава. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в тази част, поради 1 което и на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК е предявен осъдителен иск за тези вземания в общ размер на 137.66 лева, от които: неплатено договорно възнаграждение в размер на 8.81 лева, дължимо за периода от 05.07.2022 г. до 05.08.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга *** в размер на 20 лева, дължимо до 05.08.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга *** в размер на 52.60 лева, дължимо до 05.08.2022 г., законна лихва в размер на 56.25 лева, дължима от 05.08.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.03.2025 г, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Ищецът сочи, че на 03.02.2021 год. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ***** при следните параметри:

▪ Сума на кредита: 1200.00 лева;

▪ Срок на кредита: 18 месеца;

▪ Размер на месечната вноска по кредита: 89.85 лева;

▪ Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 5-то число на месеца;

▪ Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.64 ;

▪ Годишен лихвен процент: 41.00;

▪ Лихвен процент на ден: 0.11;

▪ Общо дължима сума по кредита: 1617.43 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:

▪ Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: 360.00 лева;

▪ Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: 720.00 лева;

▪ Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 60.00 лева; Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както следва:

▪ Общо задължение: 2697.43 лева;

▪ Общ размер на месечна вноска по договора: 149.85 лева;

▪ Дата на погасяване: 5-ти ден от месеца.

Изготвен е погасителен план с определени 18 вноски, всяка по 149.85 лева с падежна дата – всяко 5-то число на месеца.

Длъжникът извършил плащания в общ размер 2789.76 лева, с които са погасени следните задължения: 2445.00 лева, съгласно задължението по погасителен план (16 пълни вноски) и частично плащане в размер на 47.40 лева по 17-та вноска. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 84.53 лева. Поради плащане на вноските със забава, били начислени лихви за забава в размер на 84.53 лева, които към момента са заплатени изцяло. Дължат се още 68.77 лева. Заплатени са съдебни такси в размер на 25.00 лева, заплатена е и законна лихва в размер на 75.23 лева. С плащанията си клиентът е погасил и 160.00 лева начислени такси по Тарифата 2 за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг.

Ответникът е подал отговор, оспорва иска по същество, прави възражение, че договорът е недействителен.

В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК да бъде осъден ищеца по първоначалния иск да му плати сумата 1589.76 лева, с която дружеството се е обогатило неоснователно, ведно със законната лихва от депозиране на насрещния иск- 29.09.2025 год. до изплащане на задължението.

С Определение № 15207/03.11.2025 год. насрещният иск е приет за съвместно разглеждане.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Ответникът по насрещния иск счита същия за недопустим, тъй като поради характера на двете производства не би било възможно съдебно прихващане, предвид различния процесуален ред, по който се разглеждали установителния и осъдителния искове. Съдът намира възражението за неостователно, като взема предвид т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според което в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл.

210, ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая при претенция за парично вземане може да се направи прихващане с насрещно парично вземане, като не е налице различие в процесуалния ред, който е исков, ако и първоначалния иск да е установителен, а насрещниятосъдителен. Нещо повече- ищецът е предявил и осъдителен иск за отхвърлената част от вземането, по отношение на което на още по- силно основание маже да се извърши прихващане.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен 3 да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай в договора се съдържат клаузи за закупени допълнителни услуги, които, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.

Анализът на съдържанието на описаните в договора и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Тези „услуги“ по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума от 20.00 лева, представляваща възнаграждение по закупена услуга *** и сумата 52.60 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга ***, не се дължат от ответника и осъдителният иск за тях се 4 явява неоснователен.

Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 48.64 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.