Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5789 от 26.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47255/2025
Вид
Решение № 5789
Подписан
26.03.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 5, ал. 1 · Наредба № Із-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5789 гр. С., 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110147255 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЗДЕ“ АД срещу „ЗАД ДБ ЖЗ“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът твърди, че на 11.11.2024 г. в гр. С., на бул. „ЕГ“ е настъпило ПТП между МПС „ОК“ с рег. № СВ **** СМ, управлявано от Т. и МПС „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ, управлявано от М. К., за което е съставен двустранен констативен протокол. Твърди, че според същия вина за произшествието има водачът на МПС „ОК“ с рег. № СВ **** СМ, който поради неспазване на дистанция ударил спрелия на пешеходна пътека лек автомобил „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ, при което му нанесъл щети. Към датата на ПТП МПС „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ – полица № 00500100580073/01.08.2024 г. при ищцовото дружество, като била предявена претенция от застрахования, по която била образувана преписка по щета № 0500925394. Другият автомобил бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ищецът твърди, че автомобилът бил отремонтиран в доверен сервиз „АЮС“ ЕООД, за което била издадена фактура на стойност 4415,96 лв., която била заплатена от ищеца. Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „Гражданска отговорност“, който поканил да плати сумата в размер на 4430,96 лв., включваща и 15 лв. ликвидационни разноски, с регресна покана с рег. № РК-014-864/27.01.2025 г., като ответникът заплатил сумата от 3023,58 лв., съответно останала незаплатена сумата от 1407,38 лв. Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1407,38 лв. – остатък от изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната 1 лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2025 г., до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникване на правото на обезщетение факти – описание на точното разположение на автомобилите и на механизма на ПТП.

Оспорва механизма на ПТП, както и водачът на застрахованото при ответника МПС да има вина за инцидента. Оспорва вредите по МПС „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ да са в резултат на това произшествие. Счита, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е паркирал същия без спазване на каквато и да било дистанция с другия автомобил, като неговото поведение е единствената причина за настъпване на процесното ПТП. Евентуално се твърди съпричиняване на вредите. Твърди, че претенцията е прекомерно завишена съобразно действителната стойност на ремонта на увредените в пряка причинна връзка части и детайли на процесното МПС и на средните пазарни цени, по които автомобилът е могъл да бъде отремонтиран. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

За възникване на регресното вземане по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: 1) сключен с ищеца застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) настъпване на описаното в исковата молба вредоносно събитие, съставляващо покрит по договора застрахователен риск; 3) плащане на застрахователно обезщетение на застрахования в изпълнение на договора; 4) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина (последната се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД); 5) размер на причинените вреди; и 6) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Или, в случая следва да бъде установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за МПС „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ; настъпването на твърдяното застрахователно събитие, от което са произлезли сочените вреди, както и че то представлява покрит застрахователен риск; стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил към датата на събитието; заплащането на застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите на автомобила и неговия размер; че водачът на МПС „ОК“ с рег. № СВ **** СМ е действал противоправно, като неговото поведение се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане;

2 че за МПС „ОК“ с рег. № СВ **** СМ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на събитието. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. Вината на делинквента се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да обори тази презумпция.

Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, включително, че поведението на водача на МПС „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ, което е противоправно (паркиране без спазване на необходимата дистанция), е единствената причина, евентуално е допринесло за настъпването на ПТП и вредите, евентуално, че е заплатил процесната сума.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, вр. чл.

153 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че на 11.11.2024 г. е настъпило ПТП между двата автомобила; 2/ че за МПС „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, като ПТП е настъпило в периода на действието й; 3/ че МПС „ОК“ с рег. № СВ **** СМ е било застраховано към датата на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“; 4/ че във връзка с настъпилото ПТП при ищцовото дружество е заведена преписка по щета № 0500925394/13.11.2024 г., във връзка с която то е изплатило на 10.01.2025 г. застрахователно обезщетение за отремонтиране на МПС „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ в размер на 4415,96 лв.;

5/ че ищцовото дружество е изпратило покана до ответното дружество за изплащане на обезщетение. Посоченото се установява и от събраните по делото писмени доказателства – двустранен протокол за ПТП от 11.11.2024 г., застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС № 00500100580073, сключена на 01.08.2024 г. (с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 22.08.2024 г. до 24:00 часа на 21.08.2025 г.), искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Застраховка на МПС срещу ПТП, посетено на място от органите на полицията“, подадено от водача на увредения автомобил М. К. на 13.11.2024 г., ведно с декларация, че на 11.11.2024 г. в 19:00 часа в гр. С., на бул. „ЕГ“, при дъждовно време, водачът на лек автомобил „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ е бил спрял на пешеходна пътека, за да пропусне пешеходци, и е бил ударен от водача на автомобила зад него, който не спазил необходимата дистанция, при което настъпило ПТП с материални щети – увреждания по задна броня и заден капак, възлагателно писмо от 14.11.2024 г. до автосервиз „АЮС“ ЕООД, протоколи за оглед на щети от 13.11.2024 г. и от 19.11.2024 г., приемо-предавателен протокол № 0045306 от 19.11.2024 г., фактура № ********** от 19.12.2024 г., издадена от автосервиз „АЮС“ ЕООД за сумата от 4415,96 лв., регресна покана с изх. № РК-014-864/27.01.2025 г. до ответника с искане за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 4430,96 лв. по процесната щета (с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.). По делото не се оспорва и фактът, че ответното дружество е заплатило по процесната щета в полза на ищеца сумата от 3023,58 лв., като е останал незаплатен остатък в размер на исковата сума – 1407,38 3 лв.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото двустранен протокол за ПТП от 11.11.2024 г., носещ подпис за двамата водачи, неоспорени по делото, представените и неоспорени искане за оценка на вреди, опис на претенция, показанията на свидетеля М. С. К., неоспореното от страните и прието заключение на съдебно - автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че на 11.11.2024 г. около 19:00 часа лек автомобил „ОК“ с рег. № СВ **** СМ се е движел по бул. „Е.ХГ“, където водачът реализира ПТП със спрелия пред него преди пешеходна пътека лек автомобил „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ .

Така описаният механизъм на ПТП се установява от една страна от протокола за ПТП, а от друга страна от показанията на свидетеля М. С. К., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви.

Двустранният констативен протокол носи подписи за посочените участници в ПТП, като водачът на застрахования при ответника лек автомобил е признал, че е виновен за настъпилото ПТП, отразено е, че ПТП е настъпило в гр. С., на бул. „ЕГ“ на 11.11.2024 г. в 19:00 часа, като за лек автомобил „ОК“ с рег. № СВ **** СМ е отразено в графа 12.

„Обстоятелства“, при които е настъпило ПТП: удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента, а за лек автомобил „М. 3“ с рег. № СВ **** НХ – че е бил в паркирано/спряло състояние. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП, като в този случай не е задължително присъствието на органите на МВР. Двустранният протокол за ПТП има характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Поради това дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти – относно механизма на ПТП, противоправното поведение на водачите и причинната връзка между ПТП и вредите и с други доказателствени средства като свидетели и експертизи.

В случая доказването на механизма и вината за настъпване на ПТП е проведено и 4 чрез показанията на свидетелката К. и експертното заключение. Същата заявява, че си спомня за ПТП в гр. С., на бул. „Е.ХГ“, управлявала МПС „М. 3“. Спряла на пешеходна пътека, по която преминавали деца и няколко секунди след това била ударена от друг автомобил, движел се зад нея. С другия шофьор попълнили двустранен протокол за ПТП, не са се обаждали на КАТ. Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, които се подкрепят от заключението на вещото лице, от които се установяват както механизмът на ПТП, така и че вина за същото има водачът на застрахования при ответника лек автомобил.