Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 929 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10850/2025
Вид
Решение № 929
Подписан
12.03.2026
В сила
03.04.2026
Състав
Евгения Мечева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110110850 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ф. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 12000 лв., представляваща ½ част от сумата 24000 лв. – изплатено обезщетение от застрахователя „***.“ АД на ответницата Ф. С. Г. за настъпила пълна щета на съсобственото й с ищеца Д. С. А. МПС – лек автомобил „БМВ“, модел И3, рама ***, рег. № ***, цвят сив/черен, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

В условията на евентуалност ищецът предявява иск срещу ответницата с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането на последната да заплати на ищеца сумата 12000 лв., с която ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът Д. С. А., чрез процесуалния му представител – адв. А. Р., излага, че с ответницата са бивши съпрузи, като сключеният между тях на *** г. граждански брак бил прекратен с решение по гр. д. № *** г. по описа на ВРС. Твърди, че по време на брака им двамата са придобили в режим на съпружеска имуществена общност лек автомобил „БМВ“, модел И3, рама ***, рег. № ***, цвят сив/черен. След прекратяване на брака между страните е прекратена и съпружеската имуществена общност. На *** автомобилът е претърпял ПТП, в резултат на което е настъпила пълна щета. Посочва, че автомобилът е бил 1 застрахован при застрахователя „***.“ АД, като застрахователят е изплатил в полза на ответницата застрахователно обезщетение в размер на 24000 лв.

Счита, че има право да получи половината от тази сума. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. В случай че съдът не приеме твърденията му за собственост, твърди, че ответницата неоснователно се е обогатила за негова сметка, поради което моли в условията на евентуалност да бъде уважен предявеният от него иск по чл. 59 ЗЗД.

Претендира разноски.

Ответницата Ф. С. Г., редовно уведомена, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. М. Ж.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че процесният лек автомобил е придобит от страните по време на съществуването на техния граждански брак. Твърди, че ищецът многократно е заявявал пред нея, че финансовите им отношения са уредени и целта на прекратяването на брака им е да бъдат уредени единствено въпросите, касаещи общите им деца. В контекста на тези разговори е направена уговорката, че след получаване на застрахователното обезщетение, касаещо процесния автомобил, ищецът няма да има претенции, а с получената сума тя ще си помогне в оглеждането на децата им. Счита, че настоящото производство цели да я злепостави пред съда, службата и обществото и вероятно да доведе до задоволяване на различни емоционални нужди на бившия й съпруг. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание по делото ищецът се представлява от адв. А. Р., който поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен. В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Ответницата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. М.

Ж., който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

За основателността на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че двамата с ответницата по време на брака им са придобили собствеността върху лек автомобил „БМВ“, модел И3, рама ***, рег. № ***, цвят сив/черен, че същият е бил тотално увреден при настъпило на *** ПТП, както и че ответницата е получила от застрахователя „***.“ АД застрахователно обезщетение във връзка с този инцидент в размер на 24000 лв.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че Д. С. А. и Ф. С. Г. са бивши съпрузи, като по време на сключения между тях на *** г. граждански брак, прекратен с развод с решение по гр. д. № *** г. по описа на ВРС, са придобили общо собствеността върху лек автомобил „БМВ“, модел И3, рама ***, рег. № ***, цвят сив/черен.

Тези обстоятелства се установяват и от представените с исковата молба 2 писмени доказателства.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е обявено и обстоятелството, че на *** е настъпило ПТП, при което лек автомобил „БМВ“, модел И3, рама ***, рег. № ***, цвят сив/черен, е бил тотално увреден, съответно, че ответната страна е получила застрахователно обезщетение в размер на 24000 лв. от застрахователя ЗД „Б.И.“ АД във връзка с настъпилия инцидент, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

В случая, с оглед приетите за безспорни между страните обстоятелства, съдът намира, че са установени всички необходими предпоставки за основателността на така предявения иск, а именно, че процесният автомобил е бил съсобствен между страните, като е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, като до прекратяване на брака съсобствеността върху същия е била бездялова, а след това се е превърнала в дялова такава, при равни квоти между страните – по ½ ид. ч. Този съсобствен автомобил е бил тотално увреден и ответницата е получила от застрахователя обезщетение за това в размер на 24000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

По делото не е спорно, че ищецът не е получил дължимата му се ½ част /12000 лв., тоест 6135.50 евро/ от процесното обезщетение от страна на ответницата.

По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че релевираните от ответната страна възражения, че при прекратяването на брака им многократно ищецът е заявявал, че финансовите им отношения са уредени и целта на прекратяването е да бъдат уредени единствено въпросите, касаещи общите им деца, съответно, че в контекста на тези разговори е направена уговорка, че ищецът няма да има претенции към процесното застрахователно обезщетение, след получаването му от ответницата, като цяло са неотносими към предмета на настоящия спор, още повече, че посочената уговорка не е предмет на споразумението по чл. 51 СК, видно от постановеното решение за развод по гр. д. № *** г. по описа на ВРС, ** състав.

Съдът не изследва и каква е конкретната цел на едно лице да води определен иск, осъдителен по своя характер. Ирелевантни в този смисъл са възраженията на ответницата относно преследваната от ищеца цел в настоящото производство.

Всички тези възражения са относими към преценката на родителския капацитет на ищеца, който наред с предявения иск е поискал и обезпечение на същия, чрез налагане на запор върху сметката на майката на неговите деца, по която тя получава издръжка за същите и трудовото си възнаграждение. Тези действия действително са морално укорими, но изцяло неотносими към предмета на настоящия спор.

С оглед направените изводи за основателност на главно предявения иск, съдът намира, че не дължи произнасяне по евентуалния такъв с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

3

Предвид изхода на спора, право на разноските в производството има ищецът. Същият претендира и представя доказателства за извършването на такива в общ размер от 1114.62 евро /2180 лв./, в това число: 245.42 евро /480 лв./ – платена държавна такса и 869.20 евро /1700 лв./ – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и консултантско съдействие, която сума следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ф. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. С.

А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 6135.50 евро /12000 лв./, представляваща ½ част от сумата 24000 лв. – изплатено обезщетение от застрахователя „***.“ АД на ответницата Ф. С. Г. за настъпила пълна щета на съсобственото й с ищеца Д. С. А. МПС – лек автомобил „БМВ“, модел И3, рама ***, рег. № ***, цвят сив/черен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

Начин на плащане: по банков път, по сметка IBAN: ***, открита в „*** на името на Д. С. А., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Ф. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. С.

А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1114.62 евро /2180 лв./, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4