Определение № 1686 от 31.10.2022, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1686 гр.Пловдив,

31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА

ЮРУКОВА

МАРИЯ НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Дичев

ЧКАД № 2693 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Г.В.В. против Определение № 300/ 06.04.2022 г. по АД № 52/ 2022 г. по описа на Административен съд - Габрово, в частта с която е оставено без уважение искане от 27.12.2021 г. за освобождаване от такси и разноски по делото.

Ответникът не е изразил становище по жалбата.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. На първо място - противно на твърденията в жалбата - такси и разноски /ако има такива/ за конкретното производство се дължат на общо основание, тъй като производството е административно, а не исково по ЗИНЗС и нормата на чл.285, ал.3, изр.второ от ЗИНЗС е неприложима за същото. От друга страна самият жалбодател сочи в декларацията си, че притежава имоти, като съгласно константната съдебна практика съдът е длъжен да извърши преценката въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други установени по делото обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса. При тази преценка съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с размера на дължимата се държавна такса /в случая 10 лв./ и евентуалната възможност за правене на разноски /в случая на практика нулева/, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

Притежаваното от страната имущество също е предмет на преценка и то именно с оглед на възможността чрез него да бъдат реализирани средства, които да послужат за заплащане на дължимата се държавна такса и разноски. Евентуално наложените върху имуществото обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД /отм./ не са абсолютно основание тези имущества да бъдат изключени от преценката, тъй като страната не е лишена от възможността да го ползва по предназначение, наред с това ако липсват други възможности да заплати дължими се публични вземания /каквото е например и задължението за заплащане на държавна такса/, може да иска от съда да вдигне обезпечението върху част от обезпеченото имущество.

Първоинстанционният съд не се е отклонил от съдебната практика, поради което оспореното определение е правилно в обжалваемата му част и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Мотивиран от горното, съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Определение

№ 300/ 06.04.2022 г. по АД № 52/ 2022 г. по описа на Административен съд - Габрово, в обжалваната му част, с която е оставено без уважение искане от 27.12.2021 г. за освобождаване от такси и разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………..……

ЧЛЕНОВЕ: 1.………………………………

2……………………………….