Решение № 336 от 18.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. П., 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д.тър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500369 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 20215220102084 по описа за 2021 година е прието за установено по отношение на „С. - 2021“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ж. Д., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ч. В." №*, че И. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „**-ти а." №* е собственик на 1/3 ид.ч., В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „**-ти а." №* е собственик на 19/72 ид.ч. Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „**-ти а." №* е собственик 1/6 ид.ч., на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* с площ от 40 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* с площ от 40 кв.м., находящи се в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** с площ от 62 кв.м., с административен адрес гр. П., ул. „О. И." №* и е осъдено дружеството „С. - 2021“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ж. Д., със седалище и адрес на управление: гр.

П., ул. „Ч. В." №*, да предаде на И. Г. М., ЕГН **********, В. И. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, всички с адрес: гр. П., ул. „**-ти а." №*, владението върху процесните недвижими имоти .

Прието е за установено по отношение на „С. - 2021“ ЕООД, ЕИК 1

*********, представлявано от Ж. Д., със седалище и адрес на управление: гр.

П., ул. „Ч. В." №*, че А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „**-ти а." №* е собственик на е собственик на 5/16 ид.ч, В. И. М., ЕГН **********, с адрес:: гр. П., ул. „**-ти а." №* е собственик на 1/4 ид.ч. и Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „**-ти а." №* е собственик на 1/9 ид.ч., на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*. - ниво 1 с площ от 34 кв.м. и ниво 2 с площ от 167 кв.м., находящи се в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** с площ от 167 кв.м., с административен адрес гр. П., ул. „Т." №** и е осъдено дружеството „С. - 2021“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ж. Д., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ч. В." №*, да предаде на А. И. М., ЕГН **********, В. И. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, всички с адрес: гр. П., ул. „**-ти а." №*, владението върху процесния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*. - ниво 1 с площ от 34 кв.м. и ниво 2 с площ от 167 кв.м., находящи се в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** с площ от 167 кв.м., с административен адрес гр. П., ул. „Т." №**, на основание чл.108 ЗС.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от ДЖ. Д. ,като управител на дружеството "С. 2021" ЕООД ,чрез процесуалния му представител.

Счита ,че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено и постановено друго , с което иска отхвърлен.

Първата съдебна инстанция не се съобразила с изложените в писмения отговор мотиви и изложените такива в съдебното заседание, както и със събраните по делото доказателства.

Напълно погрешен бил извода на първоинстанционния съд, че в случая договорът за наем от 05.01.2021 г. не може да се приеме за достоверен, т.е. че е подписан от посочените в него лица и съдът приел за доказано направеното от ищците оспорване и на основание чл.194, ал.3 ГПК го изключил ,като неистински документ от доказателствата по делото.

Съгласно чл.179 ал.2 от ГПК официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Нотариално завереният препис представлява нов удостоверителен официален документ, който може да се използва пред всички институции или лица и не приемайки процесния договор PC П. е допуснал съществено процесуално нарушение ,което е довело до едно 2 неправилно решение.

Първоинстанционния съд не взел предвид ,че отдаването на общия имот под наем за срок до три години е действие на обикновено управление (арг. от чл. 229, ал. 2 ЗЗД), което всеки съсобственик може да извършва самостоятелно и без съгласието на останалите съсобственици. В този случай възниква наемно правоотношение само между този съсобственик в качеството му на наемодател и наемателя. Останалите съсобственици нямат права срещу наемателя, който дължи плащане само на наемодателя.

В срок е постъпил писмен отговор от И. М., В. М., Г. М. и А. М..

Намират жалбата за допустима ,но неоснователна.

Правилен и законосъобразен бил изводът на съда, че представеният от ответника договор за наем от 05.01.2021 г. не може да се приеме за подписан от посочените в него лица(наемодатели).В съдебното заседание от

19.07.2022г. (явяващо се първо заседание с участието на ответника „С.

2021”ЕООД )ответниците оспорили истинността на договор за наем от 05.01.2021 г., в частта за подписите на наемодателите Б. В. и Б. Г., с твърдение, че тези подписи не са положени от тях. Този договор не бил с нотариална заверка на подписите, а е представен в нотариално заверен препис, който препис е извършен от нотариус на 23.06.2021г.

Направили още и възражение, че понеже договор за наем от 05.01.2021 г е неистински, то и последващият договор за наем от 01.08.2021г. , с който ДЖ. Д. е преотдал първите два посочени в исковата молба недвижими имоти с идентификатори *****.***.***.*.* и *****.***.***.*.* на „С. 2021’ЕООД не е породил правно действие, тъй като за ДЖ. Д. не е съществувало право да преотдава имотите под наем. Ответниците направили и изрично изявление, че като собственици на повече от ½ ид.ч. от трите имота ,ищците не са съгласни и не приемат двата договора за наем.

Направено било искане ответникът да бъде задължен да представи двата договора в оригинал. Задълженията на ответника и последиците от неизпълнението им били разяснени от съда.

От двата документа, в оригинал бил представен само договора от 01.08.2021г., но не и този от 05.01.2021г., чиято истинност е оспорена.

Непредставянето в оригинал на договор за наем от 05.01.2021г. имало за последица изключването му от доказателствата по делото на основание чл.183, ал.1, изр. второ от ГПК.

Съдът не приел, че договор за наем от 05.01.2021г, подлежи на изключване от доказателствата по делото по този ред, но достигнал до 3 правилния и законосъобразен извод, че липсата на ангажирани от ответника доказателства за истинността на оспорените подписи в този договор, води до извод за недоказана истинност на същите, при което доказателството подлежи на изключване по друг ред - този на чл.194, ал.З, във вр. с ал.2 от ГПК.

И в двете хипотези, крайният резултат бил сходен - недоказаност на факта, че Б. В. и Б. Г. са отдали под наем СОС с идентификатори *****.***.***.*.* и *****.***.***.*.* на Ж. Д.. Следователно той не държи имотите на правно основание и съответно не може да ги отдава под наем.

Изключвайки първия договор за наем , като последица от направеното оспорване ,съдът не допуснал процесуално нарушение.

Дори договорът за наем от 05.01.2021г. да е истински, а договорът от 01.08.2021 г. да имал за последица преотдаване на имота под наем, искът по чл.108 от ЗС срещу „С. 2021”ЕООД по отношение на СОС с идентификатори *****.***.***.*.* и *****.***.***.*.* пак би бил основателен.

В практиката на ВКС се приемало, че: „..когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно... ” виж. Решение № 314 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г. на Върховен касационен съд;

В имотите с идентификатори *****.***.***.*.* и *****.***.***.*.* ищците И., Г. и В. М. притежавали 76.39% от общата вещ. При това положение, с оглед постановките в практиката на ВКС и отчитайки изрично изявеното в о.с.з. от 19.07.2022г несъгласие на ищците с договорите за наем от 05.01.2021г. и 01.08.2021г., следвало да се приеме, че те не ги обвързват и ревандикационният иск по чл.108 от ЗС се явява основателен, както в установителната му, така и в осъдителната му част.

Без значение било , че договорите са сключени за срок от три години.

По отношение на СОС с идентификатор *****.***.***.*.* ответникът не изложил никакви доводи относно неоснователност на ревандикационния иск.

В жалбата си също нямал конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение , в частта му , касаеща този имот. Счита ,че съдът не дължи произнасяне в тази част.

Дори да се приеме, че съдът следва да се произнесе и по отношение на този имот ,то жалбата била неоснователна.

От разпита на св.С. В. и от представения и приет по делото архитектурен проект за сграда с идентификатор *****.***.***.1, се установява, че макар да се намират в различни сгради, между втория и третия описани имоти няма преградна стена и фактически представляват един общ обект. Св.В. установява още, че на среща с Ж. Д., познат като "арабина" или 4

"лИ.еца", на която е присъствал в края на 2022г. Г. М. е поискал от г-н Дали ключ за втория етаж и достъп до него, но последния казал, че горе се държат вещи и няма да му даде ключ.

В този смисъл били и показанията и на св.Й. П..

Установено било ,че ответното дружество упражнява фактическата власт и върху третия имот и то без да има основание за това.

Молят решението да бъде потвърдено. Претендират разноски.

В определения от съда срок са представени писмени бележки и от двете страни ,доводите в които съдът е съобразил.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

С подадената в срок въззивна жалба се изразява недоволство от решеннието изцяло.Няма значение ,че по отношение на третия от имотите, чиято ревандикация е присъдена не се излагат доводи в жалбата. Съдът приема ,че жалбата е бланкетна и в конкретния случай , като се има предвид и нормата на чл.269 от ГПК , съдът дължи произнасяне и проверка ,доколко са приложени правилно императивни правни норми. В съдебното заседание пред въззивната инстанция процесуалния представител на жалбоподателя изрично е заявил ,че обжалва решението изцяло.

Като съобрази разпоредбата на чл.262 ал.1 ГПК във връзка с чл.260 т.3 от ГПК , съдът счита ,че дължи произнасяне по целия предмет на постановеното решение.

Предявени са искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

В исковата си молба И. Г. М.,В. И. М., Г. И. М. и Атанска И. М.

,първоначално предявена срещу „ Д. - 2020“ ЕООД твърдят , че са собственици на недвижими имоти , представляващи:

1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 97/28.10.2008г на Изпълнителния Директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 17.02.2020г., с адрес : гр. П., ул.“ О. И." №*, ет.*. Предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата-на същия стаж: няма, под обекта:

5 няма, над обекта: *****.***.***.*.*

2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 97/28.10.2008г на Изпълнителния Директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 17.02.2020г., с адрес : гр. П., ул."О. И." №*, ет. *, с предназначение - сграда за търговия и площ от 40 кв.м. с предназначение - сграда за търговия и площ от 40 кв.м. , брой нива на обекта:, съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: няма, под обекта: *****.***.***.*.*, над обекта: няма самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г на Изпълнителния Директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 17.02.2020г., с адрес : гр. П., ул.“ О. И." № *, ет.*, с предназначение - сграда за търговия и площ от 40 кв.м., ……..