Решение № 116 от 11.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501778 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Д. Л. от с.Р., обл.Б., ул.“Д.“ № *, ответник по гр.д.№ 819/2020 г. по описа на РС-Айтос, както и насрещна въззивна жалба от И.

Ю. О. от с.Р., обл.Б. ул.“С. П.“ № *, подадена чрез адв.Вълчева, ищец по гр.д.№№ 819/2020 г. по описа на РС-Айтос, двете жалби насочени против решение № 260086/22.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 819/2020 г. по описа на РС-Айтос, с което М. Д. Л. е ОСЪДЕНА да заплати на И. Ю. О. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, срам, унижение, оскърбление, накърняване на честта и достойнството, стрес напрежение, безпокойство, нарушения на съня, на физическото и емоционалното здраве, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 20.08.2020 г. до окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за обезщетяване на нанесени неимуществени вреди в останалата част над уважения размер до пълния претендиран размер от 5000 лв. С решението М. Д. Л. е осъдена да заплати на И. Ю. О. направените по делото разноски в размер на 80 лв., съобразно уважената част от иска, а И. Ю. О. е осъден да заплати на М. Д. Л. направените от нея съдебни разноски в размер на 544.80 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

1

С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА на М. Д. Л. първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната му част, в която ответницата е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. Въззивницата счита решението за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, като сочи, че е осъдена заради активната й гражданска позиция, свързана с остри социално-битови проблеми в с.Р., на което ищецът е кмет, за тази й позиция е била тероризирана по телефона от скрит частен номер и прогонена от родния й дом. В тази връзка се твърди, че въззивницата няма никаква вина и самата тя е жертва и районният съд въобще не е трябвало да дава ход на исковата молба на И.О., защото жалбата й против него, входирана в ОДМВР-Бургас, е абсолютно основателна. Поради това се изразява несъгласие с изводите на РС-Айтос за основателност на исковата претенция и за осъждането й да заплати на ищеца обезщетение и се иска отмяна на решението в обжалваната му част. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.

Ю. О., не се взема становище по жалбата.

В срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 ГПК е подадена НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от И. Ю. О. против постановеното от РС-Айтос решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за разликата над 2000 лв. до претендирания размер от 5000 лв., съответно и в частта за осъждането му да заплати на ответницата разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано в обжалваната част, тъй като присъденият размер на обезщетението се явява несправедлив с оглед степента на засягане правата на ищеца и интензивността на противоправните действия на ответницата, която с цялото си поведение в хода на делото е показала и доказала виновно причинено от нея непозволено увреждане. В жалбата си въззивникът е извършил собствен анализ на доказателствата по делото, като е изложил подробни съображения за основателност на претенцията му в предявения размер от 5000 лв., тъй като е възприел негативните и клеветнически твърдения на ответницата като позорни и уронващи доброто му име в обществото, а причинените от това вреди са в пряка причинна връзка с написаното от ответницата.

Според въззивника, написаното от Л. не е израз на упражняване на правото на сигнал или жалба, за да бъде извършена проверка, а има за цел да накърни репутацията му, да окаже негативно влияние върху професионалното му положение, отрицателно въздействие и подкопаване на авторитета му, да го злепостави, като следвало да се съобразят и последващите клеветнически твърдения на ответницата в писмения й отговор до районния съд, за което също са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск, като се остави без уважение въззивната жалба на ответницата. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на 2 направените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК не е постъпил писмен отговор от М. Д. Л. по насрещната въззивна жалба, не се взема становище.

Постъпилите въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са депозирани в законоустановените срокове по чл.259, ал.1 и чл.263, ал.2 ГПК и от лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което съдът ги намира за допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед изложените във въззивните жалби доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по гр.д.№ 1778/2020 г. по описа на АРС е образувано по исковата молба на И. Ю. О. против М. Д. Л., за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки и страдания, срам, унижение, оскърбление, накърняване на честта и достойнството, стрес, напрежение, безпокойство, нарушения на съня, на физическото здраве – високо кръвно налягане, главоболие, гадене, виене на свят, нарушения на емоционалното здраве (повишена раздразнителност), виновно причинени от ответницата и представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането, ведно със законната лихва за забава от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът е изложил твърдения, че от 2009 г. е Кмет на Община Р. и се ползва уважение и доверие на населението. Твърди се, че от известно време ответницата е започнала да изпраща писма до различни органи в държавата, в които излагала неверни и позорящи твърдения за ищеца, с които го злепоставяла и му причинявала физически и душевни болки и страдания. Така, на 14.08.2020 г. Л. подала заявление до ОДМВРБургас, в което написала следните неверни позорни твърдения – „в с.Р. върлува организирана престъпна група, оглавена от кмета на общината г-н И.О.“, както и „върху мен се упражнява жесток психически тормоз от тяхна страна“. Ищецът бил надлежно уведомен за това заявление и му били поискани сведения по случая, при което той се почувствал силно смутен, обиден и стресиран, чувството му за чест и човешко достойнство били тежко и непоправимо засегнати, като вследствие от стреса още на същия ден, на 20.08.2020 г. вдигнал кръвно налягане, имал силно главоболие, гадене и виене на свят, поради което потърсил медицинска помощ. Твърди се, че в заявление от 03.09.2020 г. до Община Р. ищцата отново написала позорни твърдения по адрес на ищеца, а именно – „освен това се занимавате с организирана престъпна дейност“, като този документ бил входиран в информационния център на общината и 3 станал достояние на нейните служители. Твърди се, че Л. е писала и до Областен управител на Б. о., като на 14.09.2020 г. в свое писмо е написала – „и най-важен от всички е И.О.; той върти цяла България на малкия си пръст“, а на 15.09.2020 г. е писала и до г-н Борисов, Министър-председател, като в писмото си е вписала позорни обстоятелства за ищеца като кмет на Община Р. – „това обаче се използва много хитро и умело от И.О. и той създаде организирана престъпна група срещу мен“. На 30.09.2020 г. Л. писала и до Президента на РБ, като с писмо и приложения към него администрацията на Президента поискала от ищеца като кмет вземане на отношение. В исковата молба се твърди, че вследствие на всички писания на ответницата, отправени до различни органи и съдържащи неверни и позорящи твърдения за ищеца, здравословното му състояние се влошило – главоболие, гадене, виене на свят и високи стойности на кръвно налягане при положение, че до сега не е страдал от хипертония.

Според ищеца, ответницата е недоволна от липсата на канализация на територията на с.Р., но това не й дава основание да пише по негов адрес неистински и клеветнически твърдения, с които уронва авторитета му и му причинява физически и душевни страдания, като написаното от нея не е израз на упражняване на правото на жалба за извършване на проверка, а има за цел да накърни репутацията на ищеца като кмет и да окаже негативно влияние върху професионалното му положение, както и да го злепостави. За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства.

В депозирания писмен отговор ответницата е оспорила предявения против нея иск като неоснователен и иска неговото отхвърляне, за което е изложила подробни съображения, както и е описала предприетите от нея инициативи за подобряване на битовите условия за живущите в с.Р. и липсата на ответни действия от компетентните органи, както и извършени срещу нея посегателства. Ангажирала е доказателства.

От събраните по делото доказателства се установяват следните релевантни факти:

По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че ответницата М.Л. многократно е подавала жалби до различни институции, в които е заявявала несъгласието си с липсата на канализация и лошите социално-битови условия за населението в с.Р., където тя живее. Не се спори също, че ищецът И.О. изпълнява длъжността Кмет на Община Р. от 2009 г.

Видно от доказателствата по делото, на 14.08.2020 г. М.Л. е подала заявление № 251000-15086/14.08.2020 г. до Директора на OДМBP-Бургас, което има следното съдържание: „В с.Р., Б. област върлува организирана престъпна група, оглавена oт кмета на общината г-н И.О. и подкрепяна от шефа на РПУ г-н Маринов. Върху мен се упражнява жесток психически тормоз oт тяхна страна – създават интриги и настройват * С., комшия от лявата страна на къщата ми, за скандално отношение и поведение, което е реална опасност за моята сигурност. Причината!!! От …г. съм в остър конфликт с г-н И.О., защото той не желае да направи канализация – този основен проблем в с.Р., касаещ живота и здравето на хиляди хора и деца.“. По повод на това заявление е извършена проверка в Община Р. от органите на OДMBP-Бургас, като била проведена 4 беседа и с ищеца, който на 24.08.2020 г. предоставил сведение пo случая.

На 21.08.2020 г. М.Л. е подала заявление до Община Р. с искане за освобождаването й от ТБО за притежаваното от нея дворно място. В отговор на заявлението, ответницата е получила писмо от Общината от 27.08.2020 г., че съгласно Наредба № 2, приета от Общинския съвет, тя е следвало да подаде декларация за освобождаване по образец до 31.ХІІ на предходната година и тъй като не е спазила срока, не е освободена от заплащането на такса „битови отпадъци“. Във връзка с това писмо, Л. е подала до Кмета на Община Р. отговор вх.№ Р261-2/03.09.2020 г., със следното съдържание: „Защо в продължение на 16 г. от 2004 г. до 2020 г. не съм уведомена писмено за тази Наредба № 2 … Ние хората трябва да сме информирани за всичко. Но Вие нямате интерес да сме информирани, защото ако сме информирани, авантата ще бъде по-малка или изобщо няма да я има. Неправилна политика е Вашата политика. Цялата обстановка в с.Р. говори за едно – липса на човещина. Липса на съвест и морал. Шадрафан на входа на Общината, а за хората открити фекални води, фекален прах. Това са Вашите приоритети – абсолютно обратни. Освен това се занимавате с организирана престъпна група. В най-скоро време ще поискам от найголемите пълна ревизия на обстановката в с.Р.. Ще застана пред Мин.съвет с плакат, на който пише с.Р.-Б. област – нечуван и невиждан цинизъм на 21 век“.