Определение № 519 от 20.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. София, 20.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500161 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по две подадени ЧЖ от ищеца в производството.

К. И. К., действащ чрез пълномощника си адв. Р., атакува определение №372/06.08.2024г. по гр.д. №141/2024г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска и е върната ИМ, срещу Гаранционен фонд – София, за който се твърди, че е отговорен на основание Споразумение, сключено между българския Гаранционен фонд и Гаранционния фонд на Република Кипър за уреждане на процедурите и механизмите по разплащанията в интерес на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение, във връзка с Решението на арбитражния съд на Съвета на бюрата по повод делото заведено от българския Гаранционен фонд срещу Гаранционния фонд на Република Кипър на основание Конвенцията от 1995 г. за правото на регрес между гаранционните фондове, да заплати на К.

И. К. с ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № * сумата от 50 000 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпените от него телесни увреждания от пътнотранспортно произшествие възникнало на 24.09.2016 г., около 21:05 часа, на територията на Република Унгария, на автомагистрала М5 в участък 47+000 км, в посока Будапеща - Сегед, ведно със законните лихви от датата на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата. Излага оплаквания за неправилност на определението, тъй като счита че вече присъденото му обезщетение следва да се плати от ГФ като се приложи чл.

122 и следв. от ГПК и на основание Споразумение между Гаранционните фондове на Република България и Република Кипър. Счита, че след като ищецът е заявил своето вземане пред прекия длъжник – ГФ на Република Кипър и последният не е могъл и е отказал да изпълни своето задължение, то 1 има правен интерес да предяви пряк иск срещу един от солидарните длъжници – ГФ на Република България. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Препис от горната ЧЖ е връчен на насрещната страна, която е изложила обстойни доводи за неоснователност на същата, идентични с поддържаните такива за недопустимост на исковете.

С ЧЖ с вх. №3669/27.11.2024г.(по описа на Окръжен съд - Видин) К. И.

К., действащ чрез пълномощника си адв. Р., обжалва определение №52/30.10.2024г. по гр.д. №141/2024г. по описа на ВОС, с което по реда на чл.

248 от ГПК е допълнено прекратителното определение, като е осъден да заплати на ответника разноски за производството в размер на 5 580лв. Излага доводи за неправилност на същото, поради неотчитане от съда на етапа, до който се е развило производството, както и на обема на реализираната правна помощ от пълномощника на ГФ.

Възразява също, че искането за изменение на първоинстанционния акт в частта за разноските следва да се разгледа от въззивния съд, а не от ВОС. Ето защо иска да бъде отменен.

Препис от тази ЧЖ е връчен на ГФ - София, който е депозирал отговор на същата, с който обосновава оставането й без уважение.

Софийският апелативен съд констатира, че двете частни жалби са редовни и допустими. По същество по оплакванията в тях, съдебният състав приема следното :

По ЧЖ с вх. №2472/12.08.2024г.(по описа на Окръжен съд - Видин) на К. И. К., чрез адв. Р., срещу определение №372/06.08.2024г. по гр.д.

№141/2024г. по описа на ВОС :

Ищецът е заявил в исковата си молба твърдения, че на 24.09.2016 г., около 21,05 часа, на територията на Република Унгария, в участък 47+000 км на автомагистрала М5, в посока Будапеща - Сегед, е възникнало пътнотранспортно произшествие с участници лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № ********, управляван от Д. П. А.; лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ******, управляван от унгарския гражданин Т. З. В. и лек автомобил „Мерцедес В200“ с peг. № ********, управляван от немската гражданка Е. Ш.

Д. – А., в което той е пострадал. За претърпените в резултата на същото неимуществени вреди – болки и страдания, е предявил пряк иск към застрахователя на виновния водач „Застрахователна компания Олимпик“ АД Кипър , в резултат от което е постановено Решение № 32 от 17.06.2019 г. по гр.д. № 323/2018 г. на Окръжен съд - Видин, с което окръжният съд е присъдил на К. К. сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 24.09.2016 г., около 21,05 часа, на територията на Република Унгария, в участък 47+000 км на автомагистрала М5, в посока Будапеща - Сегед. Сочи, че в периода от постановяването на решението до влизането му в сила е било образувано производство по несъстоятелност от вида принудителна съдебна ликвидация с номер на делото 656/2018г. в Окръжен съд в Никозия по 2 отношение на „Застрахователна компания Олимпик“ АД – Кипър. Последната действа на територията на България, чрез клон - „Застрахователна компания Олимпик- клон България“ КЧТ, пред който К. К. сочи, че е депозирал предвидения за целта формуляр с вх. №ПВ01-1529/26.09.2019г. С него е поискал да му бъде изплатено присъденото застрахователно обезщетение, съгласно осъдителната част на решението на ВОС.

Твърди, че не е получил плащане по заявената претенция, а от служители на „Застрахователна компания Олимпик- клон България“ е разбрал, че те са предали претенцията му на Гаранционен фонд с мнение за плащане, но по неизвестни причини плащането е отказано.

Обосновава отговорността на българския ГФ със следните обстоятелства :

Във връзка с процедурата по ликвидацията си „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК“ АД, Кипър следва да ангажира отговорността на кипърският Гаранционен фонд, съгласно разпоредбите на Конвенцията за правото на регрес между гаранционните фондове от 1995 г., който да поеме отговорност по отношение на застрахователните договори, сключени със “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК - КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ.

Ищецът счита, че според Конвенцията в случай на неплатежоспособност на застраховател със седалище в друга държава членка на ЕС, който извършва дейност при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, увредените лица се обезщетяват от гаранционния фонд по седалище на застрахователя.

Независимо от горното счита, че българският ГФ е надлежен ответник по иска му, тъй като във връзка с откази на кипърският Гаранционен фонд да изпълни задълженията си към лица, имащи право на застрахователно обезщетение от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК“ АД, действащо чрез “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК - КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, българският Гаранционен фонд е образувал срещу Гаранционния фонд на Република Кипър арбитражно производство пред Съвета на бюрата. В решението по същото е постановено, че Конвенцията от 1995 г. за правото на регрес между гаранционните фондове е приложима за конкретния казус и кипърският Гаранционен фонд е отговорен по отношение на застрахователните договори, сключени чрез българския клон на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК“ АД, Кипър. Заедно с това твърди, че във връзка с арбитражното решение е било сключено Техническо споразумение, с което е предвидено, че разплащанията по вземанията следва да бъдат извършвани от българския Гаранционен фонд, а изплатените от него суми да бъдат възстановявани от страна на кипърския Гаранционен фонд.

При така заявените обстоятелства Видинският окръжен съд е възприел, възраженията на ответника, изложени в отговора по чл. 131 от ГПК, че отговорността на ГФ не може да бъде ангажирана на основание чл. 565, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ, чрез който е действала на територията на България ЗК „Олимпик“ АД, не е клон на застрахователна компания от трета държава, а е застраховател, регистриран в държава членка 3 Кипър. Възприел е и довода, че Окончателното решение по арбитражната процедура, е постановило че Конвенцията от 1995 г. е конкретно приложима за несъстоятелността на „ЗК Олимпик“ АД, но обхватът й е ограничен само до събития, възникнали на територията на Република България, поради което за събития настъпили в друга страна членка Българският ГФ не е надлежен ответник.

Изложените мотиви са обосновани и правилни и се възприемат и от настоящия състав. Като самостоятелен довод в подкрепа на извода за недопустимост на исковете, САС приема, че претендираните права на обезщетение и на лихва за забава, вече са признати на ищеца с решението по гр.д. №323/2018г. на Окръжен съд – Видин. Оценката на заявените факти в настоящата ИМ на К. К. и формулирания в нея петитум, мотивират настоящата инстанция да заключи, че с предявените осъдителни искове за главница и за законна лихва се цели пререшаване на иска за правото на застрахователно обезщетение за процесното ПТП. Недопустимо да се разглежда отново иск за същото право на обезщетение, обосновано със същите правопораждащи факти, каквито са били заявени в гр.д. №323/2018г. на Окръжен съд – Видин, поради забраната в чл. 299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, да се пререшава.

Решаващият състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че настоящото производство е недопустимо, тъй като ЗК „Олимпик“АД – Кипър не е застраховател в несъстоятелност от вида на посочените в хипотезите на чл.565, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, за чиито задължения изпълнение дължи Българският гаранционен фонд. Съгласно посочените норми, при условията на КЗ се гарантират вземанията по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, при несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България и на клон на застраховател от трета държава, регистриран в Република България, само за извършваната чрез клона дейност в страната. Обявената в несъстоятелност „ЗК Олимпик“АД - Кипър не е със седалище в Р България, а клонът й е клон на държава членка по Конвенцията от 1995г., а не е клон на застраховател от трета държава, т.е. на държава извън ЕС.

Във връзка с горното, съдът приема, че Българският ГФ не отговаря за заплащане на обезщетение за вреди, дължими от кипърския ГФ на самостоятелно основание, тъй като не е уредено в материалноправна норма такова негово задължение. Фондът има качеството само на посредник, който технически прави възможно изпълнението на задълженията на Кипърския ГФ, който е длъжник по претенциите за заплащане на застрахователно обезщетение на намиращата се в производство по ликвидация ЗК „Олимпик“АД - Кипър.

По изложените мотиви атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

По ЧЖ с вх. №3669/27.11.2024г.(по описа на Окръжен съд - Видин) на К. И. К., чрез адв. Р., срещу определение №52/30.10.2024г. по гр.д.

№141/2024г. по описа на ВОС:

4

ЧЖ срещу горното определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК е основателна, тъй като с него е определено необосновано висок размер на разноските за адвокатска защита, които подлежат на заплащане от ищеца. В случая следва да се съобрази, че процесуалната активност на адвоката на ответника се е ограничила само до подаване на отговор на ИМ.

Последният, макар да е обстоен и изключително компетентно обоснован, не е ангажирал адвоката да събира и представя доказателства, да се явява в открити съдебни заседания, да прави анализ на събрани в хода на производството доказателства и други. Защитата на ответника по допустимостта на иска е стандартна и спорът не се различава като фактологията от заведени искове във връзка с уреждане на отговорността на обявения в несъстоятелност застраховател, в каквато връзка е налице и казуистична практика на съдилищата. Пълномощникът на ответника обективно е можел да предвиди развитието на производството, за което съдът прави извод именно от доводите в отговора на ИМ. Поради това, ищецът не следва да репарира пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, който размер е съответен за развило се производство по същество.