Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260119 от 12.10.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3235/2020
Вид
Определение № 260119
Подписан
12.10.2020
В сила
12.10.2020
Състав
ВЕСЕЛИНА КОСЕВА МИШОВА, ПЛАМЕН СТЕФАНОВ ЗЛАТЕВ, МАРИАНА МАВРОДИЕВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

Номер 260119 12.10.2020 г. град Стара Загора

ОКРЪЖЕН СЪД

СТАРА ЗАГОРА, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

ВЕСЕЛИНА

МИШОВА

Секретар ………………. като разгледа докладваното от съдията - докладчик МИШОВА частно въззивно гражданско дело № 3235 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД, ***, против разпореждане от 11.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1834/2020 г. по описа на РС Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за сумата от 266,86 лв. за договорено възнаграждение; 452,20 лв. за закупен допълнителен пакет от допълнителни услуги и 20 лв. за непогасени такси по тарифа.

Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилна преценка на заповедния съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от ,,П.К.Б.“ ЕООД, ***, срещу Т.К.К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 907,32 лева – главница; 266,86 лева

– договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018 г. до 31.07.2019 г.; 452,20 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 20 лева

– непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 25.07.2017 г. до 27.08.2019 г., лихва за забава за периода от 11.07.2017 г. до 27.08.2019 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №********** от 16.05.2017 г., сключен с „П.К.Б.“ ЕООД за сумата 1 300 лева, които следвало да бъдат върнат на 36 месечни вноски. Длжникът е изпаднал в забава. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 27.08.2019 г. - преди подаване на заявлението. Посочено е, че по закупения от длъжника пакет от допълнителни услуги неизплатеното възнаграждение възлизало на 452,20 лв. За периода от изпадане на длъжника в забава до обявяване на предсрочната изискуемост длъжникът дължал лихва за забава, от което оставала такава в непогасен размер на 96,41 лева.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,П.К.Б.“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за 266,86 лева за договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018 г. до 31.07.2019 г.; 452,20 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 20 лева – непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 25.07.2017 г. до 27.08.2019 г., като е приел, че договорът за уговореното възнаграждение, за предоставяне на пакет допълнителни услуги и за дължими такси противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън рамките на присщите нанеустойката обезщетителна и обезпечителна функция и се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

Частната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2