Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 14.03.2022, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 992/2021
Вид
Решение № 167
Подписан
14.03.2022
В сила
09.04.2022
Състав
Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Кюстендил, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520100992 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

В исковата молба се твърди, че за вземането, предмет на настоящото производство, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д 192/2021 г. на КРС, която била връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Така, поради невъзможност на заповедта да влезе в законна сила, се породил интересът у дружеството да установи вземането си по исков път.

Сочи се, че на 03.07.2019г. между ответника и „Вива Кредит“ ООД бил сключен Договор за паричен заем № 5536039 за сума в размер на 1500 лв. Подписвайки договора К. удостоверила, че е получила и усвоила заемната сума, а така също и че й е предоставен Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по заемното отношение. Общият размер на сумата, която следвало да се върне, възлизал на 3036,00 лв., в т.ч. договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи, на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 202,40 лв.

Ответната страна не обслужвала процесния кредит, поради което и била неизправна такава.

Към настоящият момент останали непогасени следните суми: 1500,00 лв. главница; 434,10 лв. договорна лихва за периода 02.08.2019г. – датата на първата вноска, до 25.09.2020г. – датата на настъпване на падежа на задължението; 90,07 лв. – обезщетение за забава за периода 03.08.2019г. – датата на допускане на забава на погасителна вноска, до 22.01.2021г. – датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.

1

Активната си легитимация в настоящото производствто ищцовото дружество обосновава със сключен между него и кредитора „Вива кредит“ ООД Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение № 1 към него от 01.06.2020г., по силата на които в полза на ищцовото дружество било прехвърлено процесното вземане, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се, че кредиторът упълномощил цесионера да извършва от името на цедента уведомяването по см. на чл. 99 от ЗЗД. Ето защо, приложеното към исковата молба уведомление следвало да се връчи като приложение към същата на ответника, в който случай щял да се постигне и целения процесуален ефект – произвеждане действие на цесията и спрямо длъжника.

Предвид изложеното се иска да бъде установено в отношенията между страните, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу Н. Г. КР., с адрес: гр. К., ул. „Ц. О.“ № **, ет.*, ап. ** по сключен между нея и „Вива Кредит“ ООД Договор за паричен заем № 5536039 от 03.07.2019 г., които вземания са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение № 1 към него от 01.06.2020г, а именно: 1500,00 лв. главница; 434,10 лв. договорна лихва за периода 02.08.2019г. до 25.09.2020г.; 90,07 лв. – обезщетение за забава за периода 03.08.2019г. – датата на допускане на забава на погасителна вноска, до 22.01.2021г. – датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Прави се искане за постановяване на непресъствено решение в случай, че са налице предпоставките за това.

Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Изрично се иска процесното Уведомление по см. на чл. 99 от ЗЗД да бъде връчено на ответника като приложение към исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез назначения му особен представител от АК – Кюстендил – адв. О.П..

Сочи на частична допустимост на предявените искове.

Излага доводи за неоснователност на претенцията в цялост. В този смисъл процесната цесия не произвеждала действие спрямо ответника, доколкото последният не бил уведомен за извършването й. Уведомяването му в хода на производството, чрез връчване на уведомлението на особения му представител, също не постигало процесуалния си ефект поради ограничените възможности на последния, сред които не се включвало получаването на материалноправни изявления, адресдирани до представляваното лице. Така, ищцовото дружество не било материалноправно легитимирано да търси изпълнение на спорното право.

Отделно, цесията била и недействителна, доколкото имала за предмет едно бъдещо вземане, неопределено към момента на продажбата.

Налице било и недобросъвестно поведение от страна на ищеца в светлината на качеството на ответника на „потребител“, т.е. на икономически по-слабата по отношениято страна, която поради липса на специални познания в областта, не е могла 2 да прецени реалната тежест, която поема.

Ето защо се иска да бъде отхвърлена исковата претенция в цялост.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем Viva Standard 30 № 5536039 от 03.07.2019г. – „Вива Кредит“ ООД предоставило на ответника сума в общ размер на 1500.00 лв., при ГЛП 40,32% и ГПР 49,49 %, платима на 15 месечни погасителни вноски в размер на 202,40 лв всяка. Уговореният краен срок за връщане на заемната сума бил 25.09.2020г., като общият размер на задължението възлизал на 3036.00 лв.

Не се спори, че пълната сума по договора не е възстановена.

Видно от приложения и неоспорен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 год., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива Кредит“ ООД и ищеца, както и подписано на 01.06.2020 г. Приложение 1 към него, вземането по договор за потребителски паричен кредит с № 5536039, било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Процесната цесия е потвърдена на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД от цедента (спр. л. 20 от делото).

Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание на вземане с 5536039на името на настоящия ответник.

С представено по делото пълномощно на л. 22 ищецът бил натоварен да извърши от името на упълномощителя „Вива Кредит“ ООД уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 01.12.2016 год.

Представено е Уведомление без дата, изходящо от цесионера и настоящ ищец, който от името на цедента „Вива Кредит“ ООД ( л . 21), уведомява длъжника за извършената цесия. Липсват доказателства за получаване на уведомлението от адресата.

За обосноваване на активната си легитимация по иска, ищецът представя още индивидуално потвърждение за цесия към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. (цесия), както и процесното Приложение № 1/01.06.2020г.

Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според 3 което няма данни за извършени погашения по процесния кредит, а общият размер на задължението е, както следва: 1500,00 лв. – главница; 434,10 лв. – договорна лихва;

97,50 лв. – лихва за забава.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №192/2021 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260078/2021 г., за сумите, предмет на настоящите положителни установителни искове. Същата е връчена на длъжника на при усл на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 192/2021 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.

Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Не е спорно и че между „Вива кредит“ ООД и ответника е бил сключен договор за паричен заем.

Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.

Досежно извършената цесия на процесното вземане и действието й спрямо длъжника:

Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за извършената такава било изпратено уведомление до ответника, за което няма 4 доказателства да е получено преди образуването на заповедното производство.

В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК и каквото искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно действие.

Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, станало чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения по делото на страната на ответника особен представител адв. П.. Фигурата на особения представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв.