Протокол № 66 от 09.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 66 гр. Пловдив, 07.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Нели Т. Кирилова и прокурора Красимир В. Папаризов

Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600102 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:38 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА - ПОДСЪДИМАТА Л. Г. М. се явява лично и с адв. К. К. с пълномощно по делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – ПОДСЪДИМАТА А. Д. К. не се явява, редовно уведомена чрез адв. Ш.. За нея се явява адв. П. Ш. с пълномощно по делото.

ЯВЯВАТ се вещите лица М. К. Б., Г. Б. Б. и Р. Ц. Д..

ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА - Пловдив се явява прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ..

По делото, на 25.01.2023 г., е постъпила назначената от съда тройна комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза на подс.

К..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: Да се даде ход на делото във връзка с разглеждане на експертизата и моята молба за спиране на производството по отношение на А. К..

1

Адв. К.: Да се даде ход на делото за вещите лица, за експертизата и разпит и молбата, подадена за спиране на производството.

Подсъдимата Л. М.: Съгласна съм с това, което каза защитникът ми.

Съдът, след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото за изслушване на вещите лица, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото за изслушване на вещите лица.

СНЕ се самоличността на вещите лица.

М. К. Б., 54 г., българин, български гражданин, разведен, неосъждан, без родство със страните

Г. Б. Б., 52 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните

Р. Ц. Д., 71 г., българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство със страните

На ВЕЩИТЕ ЛИЦА се разясни наказателната отговорност по чл. 291 НК и обещават да дадат вярно заключение.

На основание чл. 282 ал. 1 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧЕТЕ се заключението на съдебномедицинска и психиатрична експертиза. тройната комплексна

Вещото лице д-р М. К. Б. със снета самоличност

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 291 НК.

Вещото лице д-р Б.: Поддържам заключението.

Вещото лице д-р Г. Б. Б. със снета самоличност

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 291 НК.

Вещото лице д-р Б.: Поддържам заключението.

Вещото лице д-р Р. Ц. Д. със снета самоличност

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 291 НК.

2

Вещото лице д-р Д.: Поддържам заключението.

Вещото лице д-р М. Б.: След като извършихме личен преглед на подсъдимата К. установихме, че същата страда от мозъчносъдова болест, дегенеративна болест на гръбначния стълб с остеохондрит на гръбначния стълб при възрастни, множествено засягане на гръбначния стълб, бъбречна киста, придобита, хроничен обструктивен пиелонефрит, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, кахексия, контрактури на долните крайници и брадипсихия.

Жената е в тежко увредено състояние. Сама не може да се грижи за себе си. Намерихме я в безпомощно състояние, лежаща, дотолкова, че седи и вегетира, тя нищо не прави. Седи и с едно дистанционно се опитва да пусне телевизора. При опит за контакт с нея, откъслечно се опитва да отговаря.

Другото, което трябва да кажем е, че я намерихме заключена в хотелска стая. Отключи ни сестра й, която държи хотела. Нямахме обяснения защо е заключена. Първо не ни допускаха до нея, защото не сме се обадили предварително. Охраната каза, че няма такъв човек в хотела. След като вдигнахме патардия, той каза, че трябва да се обади на собственичката.

Пристигна една жена, собственичката, която се представи за нейна сестра.

Качи се гори, отключи вратата и тогава имахме достъп до нея.

Тя е оставена така, на самотек. Питаме „ полагате ли грижи“, казва „да, носим храна“, „вие храните ли я“ - „оставяме й каквото иска да яде“ Тя не може да стане от леглото, тя е на памперс, всичко е под нея. Слагат й едни памперси, даже чаршафите бяха зацапани с фекалии. Много лошо.

Така я намерихме, оставена е така, за жалост. Това е истината.

Вещото лице д-р Р. Д.: По отношение на психичното състояние, д-р Б. обясни откъде произхождат затрудненията. Липсва обективна и подробна анамнеза. Ние не знаем нищо повече от това, което ни беше съобщено след почти принудителното ни посещение на освидетелстваната. Така че анамнестичните данни са оскъдни. Не е ясно каква е причината, откога датира нейното променено психично състояние, което е довело до това, че тя не се е хранила пълноценно и не се е движила пълноценно. Ние сме отбелязали в експертизата, че нито едно от соматичните заболявания, които са установени, нито едно от тях не е до толкова тежко, че 3 да прави невъзможно нейното самостоятелно функциониране. Но по съвкупност, и преди всичко на базата на тази кахексия - тотално отслабване на организма, на социалната депривация и съответно в резултат на обездвижването контрактурите, които установиха колегите, тя не може нито да се движи, нито да общува, нито да изразява своя воля и съответно не може да даде и информация за преживяванията си. Така или иначе, в това състояние тя не е годна да участва в наказателен процес нито физически, нито психически.

Вещото лице д-р Г. Б.: Мога да говоря по отношение по гръбначната патология, която води до това тежко обездвижване, което се изразява в липсата на възможност и сила за изправен стоеж и самостоятелна походка. Това налага, или по-скоро, обуславя движенията, които са минимални и са в ограничен тесен кръг. Беше обяснено подробно как самата освидетелствана А. лежи на леглото, с минимални движения стиска едно дистанционно. Трудно й е да се завърти, почти невъзможно да се изправи в седнал стоеж и да запази това състояние, а на практика е невъзможно да се изправи и да ходи самостоятелно. Т.е. тя, за да извършва социалните си ежедневни дейности, има нужда от придружител. Гръбначната патология при нея, която е ясно документирана в кориците на делото, се изразява в множество процеси от дегенеративен характер, които в кР. сметка водят до едно изкривяване и деформиране на гръбначния стълб, съвместно с увреждане на гръбначномозъчните нервни структури – гръбначен мозък и нервни коренчета. Това са двете неща, които обуславят движението и правят възможно придвижването на човек в пространството с всички последващи от това дейности. При наличното заболяване, което е документирано в решението от ТЕЛК, е отразен един обективен резултат, който е видян на проведено образно изследване – магнитно резонансна томография, която представлява едно скениране на гръбначния стълб и откриване на патологията в него. В експертизата ясно сме отразили, да не се спирам на всички по отделно, съвкупност от процеси, които увреждат костите, в случая прешлените, увреждат хрущялните дискове на гръбначния стълб и водят до трайно деформиране. Състоянието е известно в медицината под наименованието кифосколиоза. Представлява изгърбване на гръбнака и същевременно изкривяването му в странично направление. При нея гръбнакът е изкривен наляво, тя и в такова състояние лежеше – на дясната си 4 страна с изкривен наляво гръбнак, с една сколиоза и с една кифоза – изгърбване в областта на долните гръдни прешлени. Самият вид на гръбначния стълб обуславя затруднените предвижвания, а пък затруднените движения от своя страна, с течение на времето, плюс добавените дегенеративни процеси, водят до т.нар. контрактури. Това представлява едно болезнено схващане и скъсяване на обема на движения за сухожилията и мускулите, което прави много силно болезнено, в някои случаи и невъзможно, движението на отделни мускулни групи, в частност крайниците.

Поради тази причина тя има една лекостепенна пареза на долните крайници, не може да стане, да се движи, не може да ги вдигне в леглото и да ги задържи, преодолявайки земното притегляне. Т.е. парезата, по една от найчесто използвА.те скали, е 3 степен. Това са медицински скали, които имат за цел да онагледят, доколкото е възможно, затруднените и до степен невъзможни движения на крайници. При нея това е обективирано веднъж в протокол от ТЕЛК, после многократно при прегледите, които е осъществяла при личен лекар, при пролежаванията й в болницата, на магнитния резонанс и в края на краищата - от обективния преглед, който извършихме за експертизата.

Вещото лице д-р Р. Д.: Понастоящем тя не е в състояние, нито да разбира свойството и значението на това, което върши, нито да ръководи постъпките си, но това, което сме написали в общата част от обсъждането е, че ние нямаме достатъчно информация, за да поставим, нозологично да формираме диагноза. Аз не зная защо тя е в това състояние, в резултат на шизофренен процес ли или пък депресивно. Най-вероятно е да се дължи на една депресия, която, обаче, е с много голяма давност и която не е третирана. В нито един от медицинските документи не е отразена консултация с психиатър. Единствено в амбулаторен лист от 20.06.2022 г. от Е. С. – специалист по клинична хематология, е отбелязано, че от 6 месеца се е променила. Всъщност, сестра й спомена за други преживяни травмиращи събития от нея, така че е много вероятно депресивните й изживявания да са били с по-голяма давност. Да, проведохме беседа със сестра й. Първо направихме опит за комуникация, за разговор с А.. Тя, описаха колегите в каква поза лежи в леглото. На въпросите отговаряше адекватно, но крайно лаконично, с една дума, с много тих и немощен глас. Единственото, което аз отбелязвам като контакт с околния свят е това, че тя съобрази, когато 5 започнахме да очакваме от нея отговори на въпросите, съобрази да изключи телевизора, без ние да й казваме това. Това е единственото нещо, което съобрази. Но тя не съобразява, че гладувайки, се самоубива, тя се самоунищожава по този начин. Поведението й не е целесъобразно, то не е полезно за нея. Гладуването е по личен избор. Това заключение го правим единствено от данните, които имаме от сестра й, но всички, или почти всички медицински документи, които са представени, насочват косвено към състояние на недобро хранене. Организирано й е лечение на два пъти по повод хипогликемия. Това буквално означава ниско ниво на кръвната захар, с изключение на едни особени заболявания, които тук не са описани, не са диагностицирани. Такова ниско ниво на кръвна захар има при гладуване, при недостатъчна храна. По същия начин може да се обясни този колапс, има някакво прилошаване с много ниски стойности на кръвното налягане.

Обикновено се случва тогава, когато, освен липса на храна, на глюкоза за мозъка, и оводняването е недостатъчно, не приема достатъчно течности недостатъчно се хидратира. После, колегите казаха, че тя не се храни пълноценно и действително ние видяхме, че на една странична масичка до леглото имаше поставени бурканчета, шишенца и т.н. с различна давност. Т.е. осигурена е някаква храна, крайно неподходяща, разбира се, но е била оставена тя да избира кога какво да яде от това, което е сложено на масата.

Бурканчетата бяха със сок или пюренца. Като опит да поясни колко много са загрижени за нея, те казаха, че й вземат храна от детска кухня. Това за мен е абсолютно нелепо, защото, ако човекът не може или не желае да се храни, това означава, че трябва да се разреши проблемът, а не да се слиза на неговото ниво. Ако човек не желае да се храни, трябва да бъде консултиран с психиатър, за да се обясни на какво се дължи отказа от храна, защото единственото, най-близкото състояние, което ми изглежда на мен вероятно, е този отказ от храна да се явява някакъв парасуицид. Парасуицидните действия са действия, които косвено са насочени и показват стремеж към смъртта, но не са директни, както хвърлянето от височина, отравянето и т.н., а са чрез използването на подобни средства, както и гладуването, като не се храни, в края на краищата човек загива. За да се изясни, трябваше на много по-ранен етап да има консултация с психиатри. Нито един медикамент тя не е приемала, дори и по времето, когато са се вгледали в състоянието на мозъка й и са търсели евентуално някакви съдови промени, дори и тогава тя не е 6 получавала медикаменти, които касаят психичната дейност. За това, че е неин избор да не се храни, да не пие течности, няма обективен критерий. Така ни беше съобщено, а на практика ние приемаме анамнестичните данни, които ни се представят, и обективните, които наблюдаваме. Нито при наблюдението сме могли да установим това, нито по друг начин. Не можем да кажем нито, че е достоверно това, че тя сама е избрала да не се храни, нито пък че принудително не е хранена. В края на краищата, като се има предвид все пак, че тя получава някакви грижи – осигурено й е легло, топлина и т.н., не изглежда вероятно умишлено да е лишавана от храна. Освен това, има и една значителна давност, като се вземе предвид първия случай, когато е регистрирано това, че тя има ниски нива на кръвната захар - през 2021 г., през това време тя е могла да потърси помощ, да поиска съдействие. Ако тя е лишавана, по време на хоспитализация, би могла да потърси съдействие, но тя не го е правила, по своя воля. Напротив, нейната воля е била да се дистанцира, да се отдалечи, да се изолира, но каква е причината на тази изолация? Аз не съм склонна да мисля, че причината е единствено психотравмиращото въздействия на водените съдебни процедури, защото бяха ни съобщени и други травми - една жена с добро образование е загубила семейството си, не е ясно при какви обстоятелства. Няма нейни собствени деца. Като казвам, че е загубила семейството си, имам предвид, че се е разделила със съпруга си, но по каква причина, кой е бил инициатор на това, защо тази жена с висше образование след това работи на сергия на пазара, защо жена, която се е адаптирала в С., в един момент се връща в П.? Това са въпроси без отговор, няма кой да ни отговори на това. Сестра й обяснява, че А. се връща в П., защото не е била удовлетворена от живота си в С.. Защо?