Решение № 64 от 14.03.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Козлодуй, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20221440101224 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на А. Й. Я., с ЕГН ********** Б.

З. от САК, със съдебен адрес: гр. София ж. к. „Люлин“ №3, ул. „Георги Дражев“ №6, Търговски комплекс „Сан Марино“, офис 14, с която е предявила против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, кумулативно обективно съединени искове - с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4068996 от 23.02.2021г. е нищожен и с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 372.59 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4068996 от 23.02.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда на 12.09.2022г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4068996, сключен на 23.02.2021г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 1200 лева, при ГПР в размер на 1

41,34 % и ГЛП в размер на 35 %. Поддържа, че съгласно чл.4 от посочения договор, страните са постигнали съгласие, договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. На същата дата – 23.02.2021г., когато е сключен договорът за заем е сключен, между ищцата и ответното дружество и Договор за предоставяне на поръчителство №4068996, по силата на който „Файненшъл България” ЕООД, гр. София е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на А. Й. Я..

Поддържа, че въз основа на договора за поръчителство ищеца е поела задължение да заплати на ответника, като „гарантиращо дружество“ сумата в размер на 500 лева, която е била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Ищеца, съгласно договора за поръчителство е следвало да заплаща дължимите суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество пък е било упълномощено от „Файненшъл България” ЕООД да ги получава, като е погасила изцяло сумата по сключения договор.

Ищеца поддържа, че тъй като договорът за паричен заем попада в обхвата на ЗПК, то с характеристиките на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство и счита, че се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР и съгласно чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е включен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Сочи, че Договор за предоставяне на поръчителство е и изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не е предоставена никаква услуга, като обезпечението е било единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, доколкото е обвързал потребителя по договор за кредит със свързано с кредитора лице и по този начин е създадено допълнително възнаграждение за него, с което се оскъпява заемът и твърди, че същия договор е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Иска съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено в отношенията между нея и ответника „Файненшъл България” ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №4068996 от 23.02.2021г. е нищожен и на 2 основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника „Файненшъл България” ЕООД да й заплати сумата в размер на 372.59 лева (след изменение на иска в с.з. на 26.01.2023г.), представляваща недължимо платена сума по нищожния договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда на 12.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

В съдебно заседание ищец не се явява, не се представлява. В писмено становище поддържа исковете и представя списък на разноски.

Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал редовен писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита се, че ищцата няма правен интерес от съединяването на установителен иск и осъдителен иск. Твърди, че именно изпълнението на договорното задължение на ищцата за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, поради което се счита, че е неоснователно твърдението, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство е лишен от основание. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция не е сключен при противоречие на добрите нрави, поради това, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свобода на договарянето, уреден в чл.9 от ЗЗД. Сочи, че са неоснователни твърденията, че кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД е поставил изискване в договора за паричен заем, а именно да бъде сключен договор за предоставяне на гаранция, а заемодателят е предоставил на ищеца възможност за избор на три вида обезпечения, като тя само е избрала един от тях. Твърди, че е неотносимо искането на А. Я. да бъде обявен за нищожен Договор за предоставяне на гаранция на основание чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, във вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради факта, че нормата на чл.11 от ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто договорът за предоставяне на поръчителство не е и поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и в тази връзка всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно ирелевантни. Моли съда да постановите решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, в случай, че надхвърля 3 предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.

В съдебни заседания за ответника не се явява представител.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактчиеска и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД :

Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.

По делото е безспорно установено, че на 23.02.2021г. ищеца е сключила Договор за паричен заем № 4068996 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който се е задължила да върне главница в размер на 1200 лева, при ГПР в размер на 41,34 % и ГЛП в размер на 35 %. Видно от същия договор за паричен заем, в чл.4 страните са постигнали съгласие, договорът за заем да 4 бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

От приетия по делото заверен препис на Договор за предоставяне на поръчителство с № 4068669 от 23.02.2021г. се установява, че страните по делото са се съгласили „Файненшъл България“ ЕООД да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер 500 лева платимо на разсрочени вноски и дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по договора.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че ищеца в изпълнение задълженията си по договора за паричен заем е изплатила на три вноски цялото си задължение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, включително с вноските е платила и задължението си по договора за поръчителство с „Файненшъл България” ЕООД общо в размер на 372.59 лева.

От доказателствата по делото се установява, че договорът за поръчителство е сключен от ищеца с ответника „Файненшъл България“ ЕООД в изпълнение на задължението си по чл. 4 от договора за потребителски кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.

Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова.

След извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор на 5 длъжника. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В този смисъл със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Допълнителен аргумент в подкрепа този извод е, че в договора за заем ГПР е уговорен като при включване на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на поръчителство, действителният ГПР значително би надвишил този размер. Така потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема. Като резултат, сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител ответника „Файненшъл България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си.