Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 523 от 03.07.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 330/2024
Вид
Определение № 523
Подписан
03.07.2024
В сила
27.07.2024
Състав
Диана Георгиева Дякова, Галина Димитрова Жечева, Станимир Тодоров Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.93 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 ал.1 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.549 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 ал.3 т.2 · Закон за администрацията
  • чл.4 ал.3 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 14 · Закон за лицата и семейството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. гр. Добрич, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500330 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Л. И. К. с ЕГН ********** от гр.В. срещу определение №358/31.01.2024 г. по гр.д.№1162/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е прекратено производството по цитираното дело.Според частната жалбоподателка изводът на първоинстанционния съд,че отношенията между нея и ответната Община-гр.Добрич по издаване на удостоверение за наследници на дядото на жалбоподателката Н.И.Н. следвало да се уредят по реда на АПК,бил незаконосъобразен.Общината отказала да издаде исканото удостоверение след подробно проучване на семейните регистри и констатация,че в тях липсват записи относно наследодателя.В административното производство нямало начин да се установи твърдяното наследствено правоприемство,а единственият възможен способ бил предявеният иск по чл.124 от ГПК.Според районния съд било недопустимо в исково производство да се постановява акт,с който да се разпореди на общината да издаде официален удостоверителен документ-удостоверение за наследници,както и че уважаването на предявения иск не можело да се свърже с целената от К. правна последица да се задължи общината да издаде горния документ.Този извод бил неправилен,защото с иска си жалбоподателката не претендирала задължаване на общината да издаде удостоверение за наследници,а да се установи настъпилото правоприемство между първата и нейния дядо.Последното установяване щяло да бъде отразено в регистрите на населението и на тази база жалбоподателката щяла 1 да се снабди с удостоверение за наследници.Настоява се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По арг. от разпоредбата на чл.130 ал.1 изр.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна Община-гр.Добрич,доколкото в първоинстанционното производство книжа не са разменяни и същото се е развило като едностранно.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателката е уведомена за атакуваното определение на 23.02.2024 г. /съобщение на лист 38 от делото на ДРС/,частна жалба вх.

№4546/01.03.2024 г. по описа на ДРС е депозирана в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 01.03.2024 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№1162/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№8371/12.05.2023 г.,с която е предявен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от Л. И. К. с ЕГН ********** от гр.В.,ул.“***“ №1 срещу Община-гр.Добрич за признаване за установено по отношение на Общината,че ищцата е наследник на дядо си Н.И.Н.,роден през *** г.,починал на *** г.,б.ж. на гр.Добрич.

В исковата молба са изложени обстоятелства,обосноваващи твърдяното от ищцата наследствено правоприемство,и такива,обосноваващи правния й интерес от предявяване на иска срещу посочения ответник Общинагр.Добрич.Посочено е,че с решение №1208/16.12.2022 г. по гр.д. №2310/2022 г. по описа на PC-Добрич на основание чл.549 ал.1 от ГПК вр. с чл. 14 от ЗЛС е обявена за настъпила на *** г. смъртта на Н.И.Н.,роден през *** г.,живял в град Добрич непосредствено преди изчезването си.Н.И.Н. бил дядо на ищцата-баща на баща й И.И.Н..Дядо й Н.И.Н. имал едно дете-бащата на ищцата И.И.Н.,който от своя страна имал две деца-ищцата и брат й 2

С.И.Н.,който починал на *** г. и оставил само нея за наследник.Н.И.Н. бил наследник на своя брат И.И.Н.,който починал на *** г. в гр.В. и нямал деца със съпругата си Ф.Г.Н.,която починала няколко години преди него.Така единствени наследници на И.И.Н. били братята му,в т.ч. и Н.И.Н.,и сестра му.И.И.Н. и съпругата му Ф.Г.Н. притежавали няколко недвижими имота в гр.В..За част от тях през 1975 г. било образувано дело за делба в PC-В. /гр.д.

№1351/1975 г./,в което участвал и бащата на молителката И.И.Н. като наследник на баща си Н.И.Н..По това дело се намирало издадено от ГНС-В. удостоверение №І-86/21.01.1975 г. за наследници на И.И.Н.,в което баща й бил вписан като наследник на своя баща.През 1996 г. ПК-В. с решение възстановила правото на собственост на наследниците на Ф. и И.Н. върху лозе в землището на гр.В..За този имот все още не били уредени отношенията,поради което част от братовчедите й предприели действия за снабдяване с необходимите документи.При набавянето им било издадено удостоверение за наследници на И.И.Н.,в което обаче било вписано,че за дядото на ищцата Н.И.Н. няма данни,в резултат на което нямало как тя да бъде записана като наследник,за да може да участва при извършване на разпоредителна сделка с имота.След постановяване на решението по гр.д.

№2310/2022 г. по описа на Pайонен съд-Добрич ищцата поискала от Общинагр.Добрич издаване на удостоверение за наследници на дядо й Н.И.Н.,но получила писмо,с което било отказано издаването на такова,тъй като след извършени справки било установено,че не е вписан в семейните регистри на гр.Добрич,не може да се установи къде е бил последният му постоянен адрес и коя е отговорната общинска администрация,която следва да издаде удостоверението за наследниците му.Предвид този отказ ищцата е изложила,че за нея е възникнал правен интерес от предявяване на иск,за да установи,че е наследник на дядо си Н.И.Н.,тъй като това не би могла да постигне по административен ред.

С разпореждане №2461/14.05.2023 г. на основание чл.129 ал.2 от ГПК районният съд,като намерил исковата молба за нередовна,по съображения,изведени от характера на охранителното производство по чл.542 от ГПК,определил на Л. И. К. едноседмичен срок,в течение на който да отстрани допуснати в нея противоречия между обстоятелствена част и петитум,както и да внесе държавна такса.С молба вх.№9970/06.06.2023 г. ищцата е внесла държавната такса и е посочила,че разполага с удостоверение 3 за раждането на своя баща И.И.Н.,роден на *** г.,починал на *** г.,от което било видно,че той е син на Н.И.Н..Представила е и удостоверение за наследници изх.№АУ050121ОД/06.06.2022 г.,издадено от Община В.,район Одесос,от което се установявало,че И.И.Н.,роден на *** г.,е починал на *** г. и е оставил за свой наследник брат Н.И.Н.-записан под №4,за когото не се откриват данни и информация,а в колоната-дата на смъртта било записано,че няма данни.Представила е също и издадено от Община В.,район Одесос след постановяване на решение №1208/16.12.2022 г. по гр.д.№2310/2022 г. на ДРС удостоверение за наследници изх. №АУ0382540Д/25.04.2023 г. на И.И.Н.,в което за дата на смърт на Н.И.Н. е записана *** г.,а за дата на раждане-*** г.В тази молба ищцата отново е заявила,че единствен наследник по закон на Н.И.Н. е баща й И.И.Н.,но,тъй като той починал,поради настъпило наследствено правоприемство в настоящия момент тя е единствен наследник по закон на дядо си Н.И.Н.,за което обаче нямало данни в Общинагр.Добрич,където той живял непосредствено преди да изчезне.Посочила е,че със съдебното производство цели да установи,че по силата на настъпило наследствено правоприемство от баща й И.И.Н. в настоящия момент тя е наследник на нейния дядо Н.И.Н..Предвид съдържанието на исковата молба и уточнението й с горната молба от 06.06.2023 г. съдът е сезиран не с молба по чл.542 ал.2 от ГПК /охранително производство за установяване на факти/,а с установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 предл.2 от ГПК за установяване спрямо ответната

Община-гр.Добрич наследствено правоотношение между Н.И.Н. /дядо на ищцата/,сина му И.И.Н. /баща на ищцата/ и самата ищца като дъщеря на втория,основаващо се на твърдения да й е отказано издаване на официален удостоверителен документ за наследственото правоприемство-удостоверение за наследници на Н.И.Н..С последния отказ ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на иска срещу Община-гр.Добрич.

В съдебната практика /така определение №42/12.03.2018 г. по ч.гр.д.

№3765/2017 г. на ВКС,ІІ г.о.,ГК/ се приема,че правният интерес от търсенето на съдебна защита като предпоставка за допустимостта на исковия процес,което е особено от значение за установителните искове по чл.124 ал.1 от ГПК,произтича от наличието на гражданскоправен спор между страните.Пасивно легитимиран да отговаря по установителния иск за съществуване на едно правоотношение или право е този правен субект,който 4 оспорва принадлежността на материалното гражданско право в правната сфера на ищеца.Отнесени към иска по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на наследствено правоотношение тези принципни положения придават обуславящо значение за допустимостта на иска на наличието на спор между равнопоставени гражданскоправни субекти относно кръга на наследниците на починало лице.Удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ,удостоверяващ качеството на наследник на едно лице от друго.Издаването му представлява административна услуга,която общината осъществява на основание чл.24 ал.1 от Закона за гражданската регистрация.Компетентният орган за неговото издаване е кметът на общината съгласно чл.4 ал.3 от ЗГР,който действа като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл.19 ал.3 т.2 от Закона за администрацията.От горното следва,че при осъществяване на услугата по издаване на удостоверение за наследници общината не действа като гражданскоправен субект,равнопоставен на лицето,поискало осъществяване на административната услуга по реда на чл.11 ал.1 от Наредба №РД-02-206/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието,обн.ДВ,бр.37 от 15.05.2012 г.,изм. и доп.Горното означава,че в хипотеза на отказ на общината да издаде удостоверение за наследници не е налице гражданскоправен спор между наследника-заявител и общината.Надлежният ред за защита на наследника не представлява предявяването на иск по чл.124 ал.1 от ГПК срещу общината,а оспорването на отказа за издаване на удостоверение за наследници по административен ред /по реда на АПК пред горестоящ административен орган съгласно чл.93 ал.4 от АПК или пред административен съд съгласно чл.145 от АПК/.Както се сочи и в определение №663/17.11.2011 г. по ч.гр.д.

№485/2011 г. на ВКС,ІV г.о.,ГК,липсва правен интерес от иска по чл.124 ал.1 от ГПК срещу общината с цел задължаването й да издаде удостоверение за наследници,защото отказът й да издаде такова подлежи на обжалване по административен ред.Отказът за извършване на административна услуга е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК и може да се обжалва по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Принципно самостоятелен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване качеството на едно лице на наследник на определен 5 наследодател е допустим /в тази насока решение №1100/18.11.2008 г. по гр.д.

№4212/2007 г. на І г.о.,ГК на ВКС;определение №159/08.07.2016 г. по ч.гр.д.

№2644/2016 г. на ВКС,ІІ г.о.,ГК/.За едно лице съществува правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо качеството си на наследник,но само при наличие на спор между него и равнопоставен гражданскоправен субект.Посредством позитивното решение по този иск ищецът ще се легитимира занапред като наследник на даден наследодател във всички случаи на оспорване на правата му.

От изложеното следва,че иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на наследствено правоприемство между ищеца и негов наследодател е допустим,но общината,отказала да издаде удостоверение за наследници на този наследодател с вписване в него на ищеца като наследник,не е пасивно легитимирана да отговаря по този иск.Отношенията между ищеца-заявител по чл.11 ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012 г. и общината са административни и подлежат на уреждане по административен ред-чрез обжалване отказа на общината да издаде исканото удостоверение за наследници.Пасивно легитимирани да отговарят по такъв установителен иск са само лицата-частноправни субекти,които претендират да черпят права от наследството на същия наследодател,на който твърди да е наследник ищецът.Това са в случая останалите наследници по закон на И.И.Н.-брат на дядото на ищцата,от който и ищцата като наследник на своя баща И.И.Н.,респ. на своя дядо по бащина линия Н.И.Н.,претендира да черпи наследствени права.Ако останалите наследници поради отказа на Общинагр.Добрич да издаде удостоверение за наследници на Н.И.Н.,в което ищцата да се впише като негов наследник,което да удостовери и качеството й на наследник на И.И.Н.,отричат възможността тя да участва в разпоредителна сделка с реституирания имот на наследници на последния или в делбено производство относно този имот,за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на процесното наследствено правоотношение именно срещу тях.С решението по този иск със сила на пресъдено нещо между ищцата и останалите наследници на И.И.Н. ще се признае качеството на ищцата на наследник на посоченото лице.Според разпоредбата на чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда,който го е постановил,и за всички съдилища,учреждения и общини в Република България.Следователно СПН на решението по иска за 6 установяване на наследствено правоприемство между ищцата и останалите наследници на И.И.Н. ще бъде зачетена и задължителна вкл. за Общинагр.Добрич.Зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държавен орган /съд или друг орган/ да възприема като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата,обвързани от СПН,като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса,разрешен със СПН,когато той обуславя отговора на въпрос,с който държавният орган е сезиран /в тази насока Живко Сталев,§74,т.1 от „Българско гражданско процесуално право“/.