Решение № 1011 от 12.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. Варна, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110112798 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е, вх.В срещу ИЛ. ЕНЧ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата о т 4128,28 лева главница по договор за потребителски кредит № **********/03.01.2019г., задължението по което е обявено за предсрочно изискуемо на 03.04.2021г., сумата от 1986,54 лева – договорно възнаграждение за периода 10.03.2020г.-03.04.2021г., сумата от 646,39 лева – лихва за забава за периода 11.02.2019г.-03.04.2021г., сумата от 156,15 лева законна лихва за периода 03.04.2021г.27.05.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 28.05.2021г. – датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2098/01.06.2021г., постановена по ч.гр.дело № 7565/2021г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК Предявен е осъдителен иск от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е, вх.В срещу ИЛ. ЕНЧ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 за осъждане на ответника да заплати сумата от 4297,04 лева – непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги главница по договор за потребителски кредит № **********/03.01.2019г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало 1 облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит

№**********/03.01.2019г. по силата, на което ищецът в качеството му на кредитор отпуснал на ответника, като кредитополучател сумата от 4900 лева срещу задължение същата да бъде върната в срок от 36 месеца. Уговорен бил лихвен процент в размер на 41,17 %, съответно ГПР в размер на 49,89 %. Поради заявено желание от ответника бил закупен и допълнителен пакет от услуги, по който възнаграждението било уговорено в размер на 5733,72 лева, като същото било разсрочено от по 159,27 лева на месец. При изложеното твърди, че общия договорен размер, който ответникът е следвало да заплати на ищеца е уговорен на 14341,32 лева, като сумата е разсрочена за срока на договора при погасителна вноска от 398,37 лева, с падеж 10-число на съответния месец. В последствие между страните е сключен анекс от 15.05.2019г., който е с предмет отлагане на погасителна вноска №4, като съобразно уговорката същата е следвало да бъде заплатена в края на погасителния план. На 30.10.2019г. е сключен нов анекс с предмет погасителни вноски №9,10 и 11, които също е следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план.

По отношение на пакет допълнителни услуги посочва, че той дава възможност на кредитополучателя да получи приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой месечни погасителни вноски, промяна на дата на падеж, улеснена процедура по получаване на допълнителни средства. Твърди, че закупуването на този пакет е по желание на кредитополучателя, като в процесния случай той е изрично избран от ответника.

Твърди, че съобразно Общите условия към договора за потребителски кредит при просрочване на две или повече погасителни вноски, кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради неизпълнение на задължението си заплащане на дължимите месечни вноски, договорът да потребителски кредит е обявен за предсрочно изискуем, за което обстоятелство ответникът е бил уведомен с писмо с обратна разписка. Твърди, че предсрочната изискуемост на задължението възниква от 03.04.2021г. Ответникът дължи договорна лихва от датата на падежа на първата неизплатена вноска – 10.03.2020г. до обявяване на вземането за предсрочно изискуемо – 03.04.2021г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излага възражения, като посочва, че е заплатил в полза на ищеца сумата от 5000 лева по договора за потребителски кредит, като намира, че не дължи други плащания по същия. Счита,че приложените от ищеца общи условия са неприложими към процесният договор за потребителски кредит. В условията на евентуалност оспорва, че договорът за потребителски кредит е сключен на посочената в исковата молба дата – 03.01.2019г., съответно, че на същата е възникнало валидно облигационно правоотношение, което обвързва страните. В евентуалност се позова на разпоредбата на чл. 143, т.5 ЗЗП, като 2 намира уговорката за предоставяне на допълнителен пакет от услуги за неравноправна, поради което същата счита за нищожна. Счита, че с включване на същата кредиторът увеличава възнаграждението си по потребителския кредит. Евентуално намира, че клаузата е уговорена с цел да санкционира кредитополучателя при неизпълнение на договорните му задължения, като по този начин така уговорената неустойка се превръща във възнаградителна лихва за кредитора. Клаузата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. В евентуалност излага възражения, като посочва, че не е уведомяват от ищеца за намерението му да обяви вземането по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуемо. Желае предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № **********/03.01.2019г., по силата на който ищецът в качеството му на кредитор отпуска на ответника като кредитополучател сумата от 4900 лева при уговорен срок за връщане на отпуснатия кредит от 36 месеца. Посочено е, че общата сума, която следва да бъда върната от кредитополучателя възлиза на 14341,32 лева, от която 5733,72 лева съставлява възнаграждение по допълнителен пакет услуги, по което задължението е разсрочено на вноски от по 159,27 лева, а общия размер на разсрочената вноска по кредита е уговорена в размер на 398,37 лева.

Представена е декларация от 03.01.2019г., която е посочена, че представлява неразделна част от договора за потребителски кредит, с която ответника е декларирал, че е запознат с общите условия, тарифите за таксите, както и че е получил погасителне план.

Представено по делото е споразумение от 03.01.2019г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съобразно което на кредитополучателя са предоставени услуги за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, съответно улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Представени по делото са общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит от 03.01.2019г.

С анекс №1 към договор за потребителски кредит от 15.05.2019г. страните са уговорили отлагане на погасителна вноска №4, като към анекса е изготвен и приложен погасителен план.

С анекс №2 към договор за потребителски кредит от 30.10.2019г. страните са уговорили отлагане на погасителна вноска №9,10 и №11, като към анекса е изготвен и 3 приложен погасителен план.

Представено по делото е уведомително писмо от ищеца до ответника, с което кредитора релевира волеизявление за отнасяне на вземането си по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуемо. Представена е обратна разписка от 28.04.2021г., в която е посочено, че пратката не е потърсена от получателя.

Прието по делото е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза на в.л. С., в което се посочва, че сумата от 4900 лева е преведена по посочена в договора за кредит банкова сметка, който превод е осъществен на 03.01.2019г. По отношение въпроса за падежиралите погасителни вноски към момента на изслужване на заключението в.л. изготвя заключение по т.2 от експертизата, като в съдебно заседание допълнително пояснява, че към момента на изслушването му са падежирали погасителна вноска №37 и №38 по последния погасителен план от 30.10.2019г., които вноски са с падеж 10.02.2022г. и 10.03.2022г. При изчисляване на ГПР по договора експерта посочва, че в случай на включване в стойността на договора и размера на уговореното възнаграждение по пакета за допълнителни услуги, то ГПР би възлизал на общо 133,85 %. Без неговото включване, като компонента то ГПР би възлизал на 49,89 %.

В изпълнение на своята задача експерта установява, че сумата, която е погасена по договора за кредит от ответника възлиза на 3637,80 лева. При проверка в счетоводните записвания при ищеца, в.л. посочва, че от ката заплатената сума, сумата от 771,72 лева е отнесена за погасяване на главница, 1380,18 лева за погасяване на редовна лихва, сумата от 29,22 лева за погасяване на лихва за забава, сумата от 1436,68 лева за заплащане по пакет за допълнителни услуги, и сумата от 20 лева за такса за забава.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявеният иск е да установи, че между страните е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, че заетата сума е предадена на заемополучателя.

От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че 03.01.2019г. между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Обстоятелството, че на тази дата е възникнало процесното правоотношение по договор № ********** се извеждат, както от съдържанието на самия договор, неразделна част от който е декларация произтичаща от ответника, с положен от него подпис на посочената дата, така и от заключението на в.л. С. по приетата от съда съдебно – счетоводна експертиза, в която категорично се посочи, че на 03.01.2019г. сумата е преведена по сметка на ответника. Доколкото не се оспори подписа на ответника в приложените по делото писмени доказателства в това число договор за потребителски кредит и декларация към него, съответно общи 4 условия и споразумение за пакет допълнителни услуги, то съдът приема, че той надлежно на така посочената дата е релевирал волеизявление, с което е изразил своето съгласие по уговорените параметри на облигационното правоотношение. Кредиторът от своя страна е изпълнил задължението си, като още на датата на възникване на правоотношението е изпълнил насрещното си задължение, като е предоставил процесната сума от 4900 лева на кредитополучателя. В случая предаването на сумата по договора за паричен заем е чрез превод на сумата по банкова сметка посочена от самия кредитополучател.

Гореизложеното обосновава извод да неоснователност на възраженията на ответника за липса на възникнало валидно облигационно правоотношение на посочената дата между страните с предмет предоставяне на паричен заем.

Ищецът релевира своята искова претенция, като поддържа твърдения, че вземането по договора е дължимо от ответника, доколкото същото е обявено за предсрочно изискуемо. В подкрепа на тези си свои твърдения, страната представя уведомително писмо, с което кредитора отправя волеизявление до длъжника, че обявява вземането по процесния договор за предсрочно изискуемо. За връчване на тази покана се представя обратна разписка от „Български пощи“ ЕАД от 28.04.2021г., в която е отразено, че пратката не е потърсена.

Обстоятелството, че кредиторът е направил опит за връчи по поща с обратна разписка своя покана, с която упражнява потестативното си право да отнесе вземането по договора за предсрочно изискуемо, не е достатъчно за да бъде прието, че фактическия състав на предсрочната изискуемост е осъществен. Необходимо е от доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин да бъде установено, че това волеизявление е достигнало знанието на страната, до която е адресирано то, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. За кредитора е съществувала възможност в случай на неуспех на връчването по поща с обратна разписка на уведомлението за обявена предсрочна изискуемост, да инициира връчване било то чрез съдебен изпълнител, било то връчване чрез нотариална покана, съответно в такава хипотеза да бъдат обсъдени съответните удостоверителни действия на длъжностните лица осъществили връчването по реда на ГПК. Този възможен и посочен в процесуалния закон ред не е използван от кредитора преди да депозира заявлението си за издаване на заповед за изпълнение в съда -28.05.2021г.