Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9090 от 16.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 71589/2024
Вид
Решение № 9090
Подписан
16.05.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.77 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9090 гр. София, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110171589 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Б. П. Й. срещу Столична община искова молба,

Ищецът поддържа, че от 1996г. упражнява спрямо находящия се с. Бусманци поземлен имот с идентификатор *** явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, поради което счита, че го е придобил по давност. Твърди, че е оградил същия през 1996г., като през 2013г. е поставил в него каравана, изградил е дървена постройка и хале, в което е прокарал канал и което ползва за поправка на коли и склад за части. Сочи, че е с молба-декларация в Столична община, район „Искър“, е инициирал процедура по реда на чл.587, ал.2 ГПК, за да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на имота, като след извършена проверка в общината бил уведомен, че за имота има съставен на основание чл.2, ал.1 ЗОбС Акт частна за общинска собственост /“АЧОС“/ №1573/25.07.2014г. Отрича Столична община да е предявявала претенции спрямо имота. Намира, че с оглед финализиране на процедурата за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по чл.587 ГПК за него е налице интерес от предявяване на иск, с който да установи, че Столична община не е собственик на процесния имот. Въз основа на изложеното отправя искане за уважаване на депозирания иск.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична община.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена молба-декларация, от която се установява, че ищецът Б. Й. е поискал извършване на обстоятелствена проверка и признаване на правото му на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** на основание чл.79 ЗС .

Видно от приложения Акт за частна общинска собственост №1573/25.07.2024г., 1 поземлен имот с идентификатор *** е актуван като частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1 ЗОбС.

Представена по делото е кадастрална скица на поземления имот, както и удостоверение за неговата данъчна оценка.

В рамките на производството са разпитани двама свидетели на страната на ищеца.

В показанията си пред съда свидетелката Н. К., заявява, че процесният имот се намира в съседство на притежавания от нея в кв. „Абдовица“ имот, който закупила преди около 48 години. Сочи, че същият е около 900 кв.м., ограден е с мрежа и има порта. Твърди, че ищецът Б. Й. на два пъти е сменял оградата.

Заявява, че в имота е изградена метална конструкция с ламарини, в която същият отглежда животни- кокошки, прасета, телета. Пояснява, че е израснала с ищеца, който живее срещу нея, на другата улица. Поддържа, че в имота е виждала само него, като може да влизало и някое от децата му, но не й е известно някой от Столична община да е идвал.

Свидетелката Г. И. също сочи, че живее в близост до имота в кв.

„Абдовица“, като когато излиза или се прибира минава покрай същия. Заявява, че имотът е ограден от ищеца Б. Й. с ламарини, врати и порти, като площта му е около декар. Твърди, че в него има две бараки и една ламаринена сграда, в която същият държи храната за отглежданите от него животни. Поддържа, че ищецът е в имота от над 20 години, като на няколко пъти е подновявал оградата. Сочи, че същият е заявявал, че имотът е негов, като не й е известно някой да е идвал и да е оспорвал това.

Отбелязва, че ищецът живее срещу имота.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от Б. П. Й. срещу Столична община отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: УПИ ХVI-263, кв.20 по плана на гр. София, м. кв. „Абдовица“, находящ се с.

Бусманци, незастроен, с площ от 987 кв.м., при съседи: от запад - УПИ XVII-251, УПИ XVIII-471, УПИ ХІХ-470, УПИ ХХ-469, на север – УПИ IV-264 и УПИ 265, на изток — УПИ XV-273, на юг — улица, който имот е нанесен в одобрените със Заповед №РД-18 28/03.04.2012г. на изп. директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, с последно изменение, засягащо поземления имота от 03.07.2017г., като поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в област София, Столична община, район „Искър“, с. Бусманци, с площ 987 кв.м., трайно предзназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план- 263, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***,***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

Допустимостта на същия предпоставя установяване от страна на ищеца на твърденията, с които обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай ищецът обосновава интереса си с твърдения за упражняване на давностно владение, продължило повече от 2

10 години, което е годно да го направи собственик и във връзка с което е предприел действия по снабдяване с констативен нотариален акт. Същите се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателствени средства, от които се установява, че ищецът упражнява фактическа власт върху имота, като стопанисва същия като свой собствен. От друга страна, легитимирането на ответника Столична община като собственик на имота въз основа на издадения Акт за частна общинска собственост №1573/25.07.2024г. препятства придобиването на права от ищеца с оглед доскорошната забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти. От изложеното следва, че с отричане правата на ответника ищецът би могъл да придобие права върху имота на основание давностно владение и да се снабди с констативен нотариален акт след извършване на обстоятелствена проверка, поради което предявеният от него иск се явява допустим.

При установяване на интереса от водене на отрицателен установителен иск, в доказателствена тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти.

В случая по делото е представен Акт за частна общинска собственост №1573/25.07.2024г., с който Столична община се легимира като собственик на процесния имот на основание чл.2, ал.1 ЗОбС.

В тази връзка следва да бъде посочено, че поначало съставеният по надлежния ред и форма акт за частна общинска собственост представлява официален свидетелстващ документ, който констатира собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината притежава единствено легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, тоест общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост. Посоченото обаче е приложимо само в случаите, при които в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в него е посочена само правната норма, послужила като основание за актуването, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин /чл.77 ЗС/ и актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза са издадени. По изключение, когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат притежавани само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е достатъчно в акта за общинска или държавна собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като същата удостоверява наличието на годно основание за придобиване на правото на собственост от общината или държавата /в този смисъл Решение №67 от 16.06.2017г. по гр. д. №3533/2016г. на ІІ Г. О. на ВКС, Решение №81 от 24.07.2018г. по гр.д. № 4029/2017г., II Г.О. и Решение № 67 от 16.07.2017г. по гр.д.

№3533/2016г., II Г.О/.

Съобразявайки изложеното и доколкото в представения по делото Акт за частна общинска собственост №1573/25.07.2024г. като основание за придобиване на правото на собственост върху процесния имот е посочена разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОбС, която изброява различни имоти и вещи общинска собственост, съдът намира, че същият не се ползва с легитимиращо действие, като в тежест на общината е да установи конкретното придобивно основание, от което произтича правото й на собственост. В случая същата нито излага твърдения, нито ангажира доказателства за 3 това, поради което при прилагане на последиците от разпределяне на доказателствената тежест следва да бъде прието за установено, че не е собственик на процесния имот.

Въз основа на всичко изложено съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца Б. П. Й. следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. По делото са представени доказателства за заплатена от същия държавна такса в размер на 221 лева /112,99 евро/, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 евро, като следва да му бъде присъдена сума в общ размер на 1 612, 99 евро.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Б. П. Й., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Столична Община, БУЛСТАТ 000696327, не е собственик на следния недвижим имот:

УПИ ХVI-263, кв.20 по плана на гр. София, м. кв. „Абдовица“, находящ се с.

Бусманци, незастроен, с площ от 987 кв.м., при съседи: от запад - УПИ XVII-251, УПИ XVIII-471, УПИ ХІХ-470, УПИ ХХ-469, на север – УПИ IV-264 и УПИ 265, на изток — УПИ XV-273, на юг — улица, който имот е нанесен в одобрените със Заповед №РД-18 28/03.04.2012г. на изп. директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, с последно изменение, засягащо поземления имота от 03.07.2017г., като поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в област София, Столична община, район „Искър“, с. Бусманци, с площ 987 кв.м., трайно предзназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план- 263, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***,***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА Столична Община, БУЛСТАТ 000696327, да заплати на Б. П. Й., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 612, 99 евро, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4