Решение № 1362 от 12.07.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1362 гр. Пловдив, 12 юли 2023 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ

: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.дело № 1162 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез старши юрисконсулт Ч., против

Решение № 561 от 24.03.2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено по адм. д. № 2256 по описа на съда за 2022 г., в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на М.Р.М., ЕГН **********,***, сумата от 11 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив за периодите: от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от 25.09.2019 г. до 27.07.2020 г., от 06.08.2020 г. до 10.08.2020 г., от 23.04.2020 г. до 06.05.2020 г., от 25.09.2020 г. до 26.07.2021 г., на 23.05.2022 г. и на 26.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен или решението да бъде отменено в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 7 100 лв. до присъдения размер от 11 360 лв. Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка „между конкретно изразено бездействие от страна на административен орган от структуралната на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди“. Твърдения са изложени и досежно липсата на произнасяне по направеното възражение за погасяване по давност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – М.Р.М., чрез пълномощника си адвокат Х., счита касационната жалба за неоснователна. Моли с решението да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за представляващия го в касационното производство адвокат.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ.

За фактите и за правото:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба, предявена от М.Р.М. срещу ГДИН с искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, дължащи се на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧ при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив за периода от 01.01.2017 г. до 26.08.2022 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в болка и страдание, настъпили в резултат на следните обстоятелства: липса на достатъчно жилищна площ - под 3 кв. м. нетна площ на човек; липса на вентилация и свеж въздух, което му причинява задух и кашлица; лоши хигиенно – санитарни условия, изразили се в неработещи казанчета на тоалетните, липсващи достатъчно на брой работещи чешми и умивалници, тоалетната не е шумоизолирана и липсвало уединение, като в относително дълъг период му се е налагало да използва кофи и туби за облекчаване на физиологичните си нужди; в банята се къпели едновременно 30-40 човека при работещи 5-6 душа, от които тече или студена, или гореща вода; липса на достатъчен достъп до естествена светлина, наличие на мухъл и плесен, липса на качествено отопление, не са му предоставяни достатъчно на брой завивки през зимата, спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата, не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; в спалните помещения липсвали достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради което всички в килията били принудени да ползват общи шкафове за бельото и посудата си; липсвали и достатъчно мебели, а наличните били изпочупени; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза.

От фактическа страна съдът е установил, че ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“ в периода от 17.06.2015 г. до 17.08.2016 г., от 17.12.2016 г. до 15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от 02.04.2019 г. до 27.07.2020 г. и от 06.08.2020 г. до 26.07.2021 г., когато е бил освободен. На 23.05.2022 г. е констатирано, че М. отново е постъпил в Затвора Пловдив и към 26.08.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) все още се намира там, поради което и исковата претенция по отношение периодите от 16.10.2017 г. до 31.10.2017 г., от 15.03.2019 г. до 01.04.2019 г. и от 28.07.2020 г. до 05.08.2020 г. е прието, че следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочените периоди, лицето да е било на територията на Затвора Пловдив.

С оглед събраните писмени доказателства по делото и възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, е прието, че искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от 02.04.2019 г. до 27.07.2020 г., от 06.08.2020 г. до 26.07.2021 г. и от 23.05.2022 г. до 26.08.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) за Затвора Пловдив (т.е. искът е приет за разглеждане по същество за период от общо 1721 дни).

Констатирано е на следващо място, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив за времето от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от 25.09.2019 г. до 27.07.2020 г. и от 25.09.2020 г. до 26.07.2021 г., които периоди попадат в посочения в петитума на исковата молба исков период, през който се твърди, че М. търпи неимуществени вреди (т.е. за период от общо 1399 дни приема, че няма доказателства за осигуряване на приемливи условия).

Посочено е в тази връзка, че с оглед изместената тежест на доказване съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, тези вреди се считат за настъпили до тяхното оборване, което в настоящия случай не е неправено. Същевременно от показанията на свидетеля И.Й.Б.съдът е приел, че се установява, че се касае за влошени хигиенни условия, липса на достатъчно осветление, което да осигури добра зрителна способност, постоянно наличие на гризачи и други вредители, мухъл и плесен, пренаселеност на помещенията, т.е. цялостно условията не отговарят на нормалните за всеки един човек жилищни условия. Ето защо, с оглед така изяснените обстоятелства за тях, също е прието, че се дължи съответното обезщетение за комплексно причинени неимуществени вреди на ищеца.

В този смисъл, на основание чл. 284, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС е прието, че М.М. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния и дължащи се на обитаване на помещения, в които не му е била предоставена жизнена площ от минимум 4 кв.м., доказана липса на стандарт на осветяемост на помещението с изкуствени осветителни тела и други лоши хигиенни условия. В този смисъл се сочи, че е и трайната съдебна практика, изложена последователно от ЕСПЧ за нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ по осъдителни решения срещу България по делата Ч. и К., Й. и Д. и И. и други.

На следващо място е прието, че съотнасянето на изяснените със събраните доказателства факти с цитираните правни норми и съдебна практика налагат извода, че за посочения исков период на пребиваването си в Затвора Пловдив за посочените 1420 дни ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м., като изключение правят периодите от 05.04.2019 г. до 22.04.2020 г., от 07.05.2020 г. до 24.09.2020 г., от 24.05.2022 г. до 25.05.2022 г., от 27.05.2022 г. до 19.09.2022 г. (при положение, че исковата е молба до

26.08.2022 г.) при пребиваването му в Затвора Пловдив

(общо 619 дни до 26.08.2022 г.). Следователно, по метода на изключването следва да се приеме, че ПАС е приел, че е налице пренаселеност в периодите от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от 02.04.2019 г. до 04.04.2019 г., от 23.04.2020 г. до 06.05.2020 г., от 25.09.2020 г. до 26.07.2021 г., на 23.05.2022 г. и на 26.05.2022 г., т.е. за период от общо 1112 дни. Така посочени периодите, които се установи, че представляват 1112 дни, се различават от приетите 1420 дни.

Друг е въпросът, че ПАС приема, че ще разглежда исковата претенция за период от общо 1721 дни, същевременно приема, че за период от 1420 дни е налице пренаселеност, а периодите, които посочва, че няма такава, са в общ размер на 619 дни. Т.е. сумирани дните, в които е налице пренаселеност с тези, в които не е налице такава, са общо в размер на 2039, при положение, че се обсъжда период от 1721 дни.

По-долу в решението си ПАС посочва, че относно твърдяната липса на достатъчно жилищна площ, претенцията на М. се явява частично доказана, доколкото става ясно от приложените справки за помещенията по настаняване на ищеца и техния капацитет, както и броя настанени лица, че е била налице действителна пренаселеност в Затвора Пловдив за периодите от 06.08.2020 г. до 10.08.2020 г., от 23.04.2020 г. до 06.05.2020 г., на 23.05.2022 г. и на 26.05.2022 г. (този период е само 21 дни), както и че в този времеви период ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м., при което от страна на администрацията е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Горните обстоятелства, съгласно практиката на ЕСПЧ, изразена включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“, е прието, че съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

На следващо място ПАС е приел, че са основателни оплакванията за наличие на дървеници и бълхи през разглеждания тук исков период, защото от страна на ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, но доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени, е прието, че не са представени. Мотивирано е, че в представена справка е посочено, че Затвора Пловдив имал и към настоящия момент има сключен договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, на по делото са представени частични доказателства за извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

В заключение съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГДИН само по отношение на конкретно установените факти по делото, касаещи наличие на дървеници и бълхи при престоя му в Затвора Пловдив (доколкото не посочва изрично следва да се приеме, че е за целия период от 1721 дни, през които е пребивавал на територията на Затвора Пловдив), както и за периодите от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г. или общо 288 дни, от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г. общо 499 дни, от 25.09.2019 г. до 27.07.2020 г. в размер на 307 дни, за времето от 06.08.2020 г. до 10.08.2020 г. 5 дни, от 23.04.2020 г. до 06.05.2020 г. от 14 дни (който период се констатира, че е включен вече в посочения по-горе от 25.09.2019 г. до 27.07.2020 г. в размер на 307 дни), от 25.09.2020 г. до 26.07.2021 г. общо 305 дни, и на 23.05.2022 г. и на 26.05.2022 г. – 2 дни, общо в размер на 1420 дни, свързани с престоя в Затвора Пловдив, през които М. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Горното, според първоинстанционния съд води до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.