Решение № 752 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502741 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Пред Софийски граски съд А. П. Д. е предявила против М. Л. А. и В. К. А. установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 вр. чл.152 от ЗЗД - за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 115, том CLXXV, дело № 54798 от2016 г. по описа на АВ, между А. П. Д. като продавач и М. Л. А. като купувач. Твърди се в исковата молба, че продажбата е извършена за обезпечаване задължението на заемателката по сключения договор за заем на 300000 евро, предоставени от А. на Д..

След връщане на получения заем М. А. и съпругът й В. А. следвало да прехвърлят правото на собственост върху имотите обратно на ищцата.

В отговора на исковата молба ответниците не са оспорили предявения иск – не са оспорили, че между М. А. и А. Д. е сключен договор за заем, както и че продажбата е извършена, за да се обезпечи задължението за връщане на заема. В съдебно заседание ответниците не са поддържали становището си за основателност на иска, оспорили са същия.

С първоинстанционното решение № 261807 от 31.05.2022 г. по гр.д. № 502/2021 г. Софийски градски съд е отхвърлил предя вения иск за установяване нищожност на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, извършен с 1 нотариален акт № 8, том IV, рег. № 12257, дело № 497 от 2016 г.

Недоволна от решението на съда е останала ищцата. А. Д. твърди в жалбата си, че решението е неправилно като постановено в противоречие на установените обстоятелства и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което процесният договор да се прогласи за нищожен.

Въззиваемите оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:

Обжалваното решение е неправилно. Доказателствата по делото установяват следните факти, относими към хипотезата на правната норма, под която е субсумиран предявеният иск: ищцата А. Д. е сключила с М. А. договор за заем от 29.11.2016 г. за сумата 300000 евро. В договора е предвидено заемателят Д. да продаде на заемодателя А. притежаваните от нея недвижими имоти в гр.***, бул.“***“ № *** за обезпечаване връщането на заемната сума като заемателят ще си запази владението върху имотите чрез запазване правото на ползване. Уговорено е връщането на заемната сума на заемодателя да се осъществи отново чрез покупко-продажба на имотите, служещи за обезпечение по договора за заем, като заемодателят ще продаде на заемателя имотите на цена, равна на размера на заема – 300000 евро. От нотариален акт № 8, том IV, рег.

№ 12257, дело № 497 от 29.11.2016 г. се установява сключването на договор за продажба на апартамент, склад и две паркоместа в гр.***, бул.“***“ № ***. М. А. е превела по сметка на ищцата с банкови преводи от 29.11.2026 г. и 01.12.2016 г. сумата 586750 лева с равностойност 300000,51 евро. Като основание за преводите е посочено „покупка на имот“ и „покупка на имот окончателно“.

От правна страна: Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, изр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен с цел да се заобиколи забраната на чл.152 от ЗЗД да се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона .

Искът е допустим предвид наличието на правен интерес за ищцата. Разгледан по същество, искът е основателен.

Когато с договор за продажба на недвижим имот се прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитор за вземането по различен от предвидения в закона начин, привидността обуславя абсолютна симулация на продажбената сделка поради недействителността на прикритото с нея съглашение за обезпечаване на дълга на продавача. Правната квалификация на тази претенция за нищожност е по чл.26, ал.1 вр. чл.152 от ЗЗД.

2

Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищцата, установява в условията на пълно доказване твърдението си за привидност на договора за продажба.Установено е сключването на договор за заем между А. Д. и „М.

А. за сумата 300000 евро и договор за продажба между двете – заемателката е продавач, а заемодателката е купувач при продажбена цена 300000 евро. Двата договора са сключени на една и съща дата, но фактическият състав на заема е завършен на 01.12.2016 г., когато А. е превела последната част от заемната сума, представляваща и продажна цена по договора за продажба. Договорът за пордажба е симулативен, като действителните отношения между страните са такива по договор за паричен заем.

Предвид поетото задължение от заемодателя да прехвърли обратно придобитото право на собственост при погасяване на задължението на заемополучателя следва, че страните са нямали реалното намерение да сключат договора за продажба от 29.11.2016 г., а са целели да учредят реално обезпечение на вземането на кредитора по договора за заем М. А.. Тази сделка е нищожна, тъй като е сключена в противоречие с разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, която предвижда, че „съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително“.

Предявеният иск за установяване нищожност на договора за продажба, сключен между ищцата и ответницата А., основан на посочения в исковата молба порок, е основателен и по него следва да се прогласи нищожността на процесния договор за продажба.

Поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези, обусловили постановяване на обжалваното решение, същото следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на договор за продажба на апартамент, склад и две паркоместа в гр.***, бул.“***“ № ***, извършен с нотариален акт № 8, том IV, рег. № 12257, дело № 497 от 2016 г.

При този изход на спора пред въззивната инстанция и при направено от жалбоподателката искане, ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатя направените пред двете инстанции разноски в размер на 4522 лева за държавна такса и разноски.

По изложените съображения Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 261807 от 31.05.2022 г. по гр.д. № 502/2021 г. по описа на 3

Софийски градски съд и ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на А. П. Д. срещу М. Л. А. и В. К. А. с правно основание чл.152 вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, че договорът за покупко - продажба на недвижим имот – апартамент, склад и две паркоместа в гр.***, бул.“***“ № ***, сключен на 29.11.2016 г. с нотариален акт № 8, том IV, рег. № 12257, дело № 497/2016 г. на нотариус В. М., между А. П. Д. и М. Л. А., е нищожен поради заобикаляне на забраната на чл.152 от ЗЗД.

ОСЪЖДА М. Л. А. и В. К. А. да заплатят на А. П. Д. разноски пред двете инстанции в размер на 4522 лева (четири хиляди петстотин двадесет и два) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4