Решение № 145 от 05.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000051 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1117/20.09.2023 г. по т.д.№ 1099/2022 г., СГС, ТО, VI-2 състав e признал за установено по иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, предявен от И.

Н. М. срещу Г. С. И., че Г. С. И. е извършила нарушение на авторското право на ищцата върху произведение на научната литература поместено в книгата „Застрахователен маркетинг“ /2016/, издадена от „Издателски комплекс - УНСС“ - посредством неразрешеното му използване, а именно чрез преработката на части от него и използването им за създаването на производно на него литературно произведение - статия, публикувана под заглавието „Изкуството да продадеш“ в брой 10 (555), 31 май - - 14 юни 2017 г., на вестник „Застраховател прес“ ISSN 1313-7166, както и онлайн на уеб-страницата www.zastraohovatel.com под заглавието „Изкуството да продадеш обещание“. С решението е осъдена Г. С. И. да заплати на И. Н. М., на основание чл. 95, ал. 1, във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗАПСП сумата в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, дължима считано от 17.06.2022 г. до окончателното погасяване на главното вземане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от нарушение на авторското й право върху създадено от нея произведение на научната литература, което е поместено в книгата „Застрахователен маркетинг“, издадена през 2016 г. от „Издателски комплекс - УНСС“ състоящо се в използване от ответната страна на части от посочената книга в съдържанието на статия с посочен автор - Г. И., публикувана под заглавието „Изкуството да продадеш“ в издание на в-к „Застраховател прес“ през 2017 г., както и онлайн на уеб-страницата www.zastraohovatel.com под заглавието „Изкуството да продадеш обещание“, които вреди се изразяват в негативни изживявания за ищцата състоящи се в уронване на репутацията и професионалните й качества пред нейните колеги и студенти, както и в преживян емоционален стрес, като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 2 000 лв. до пълния му предявен размер от 10 000 лв. Съдът е постановил на основание чл. 95б, ал. 1, 1 т. 6 ЗАПСП разгласяване за сметка на ответника - Г. С. И. на диспозитива на настоящото съдебно решение в два всекидневника : вестник „Телеграф“ и вестник „24 часа“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българска национална телевизия, в часовия диапазон от 16:00 и 18:30 часа.

С решение № 1440/23.11.2023 г. по т.д.№ 1099/2022 г., СГС, ТО, VI-2 състав e допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1117/20.09.2023 г., постановено по т. д. № 1099/2022 г. на СГС като в диспозитива му вместо:

„ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 956, ал. 1, т. 6 ЗАПСП разгласяване за сметка на ответника - Г. С. И., с ЕГН ********** на диспозитива на настоящото съдебно решение в два всекидневника : вестник „Телеграф“ и вестник „24 часа“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българска национална телевизия, в часовия диапазон от 16:00 и 18:30 часа“, да се чете: „ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 956, ал. 1, т. 6 ЗАПСП разгласяване за сметка на ответника - Г. С. И., е ЕГН ********** на диспозитива на настоящото съдебно решение при заличаване личните данни на страните /ищец и ответник/ в два всекидневника : вестник „Телеграф“ и вестник „24 часа“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българска национална телевизия, в часовия диапазон от 16:00 и 18:30 часа.

Срещу Решение № 1117/20.09.2023 г. по т.д.№ 1099/2022 г., СГС, ТО, VI-2 състав в частта, с която е осъдена Г. С. И. да заплати на И. Н. М., на основание чл. 95, ал. 1, във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗАПСП сумата в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, дължима считано от 17.06.2022 г. до окончателното погасяване на главното вземане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от нарушение на авторското й право върху създадено от нея произведение на научната литература, което е поместено в книгата „Застрахователен маркетинг“, издадена през 2016 г. от „Издателски комплекс - УНСС“ - състоящо се в използване от ответната страна на части от посочената книга в съдържанието на статия с посочен автор - Г. И., публикувана под заглавието „Изкуството да продадеш“ в издание на в-к „Застраховател прес“ през 2017 г., както и онлайн на уеб-страницата www.zastraohovatel.com под заглавието „Изкуството да продадеш обещание“, е подадена въззивна жалба от Г. С. И.. Жалбоподателят твърди, че е необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът неправилно приел, че предявеното вземане не е погасено по давност.

Прозесната статия „Изкуството да продадеш“ била публикувана за първи път на 31.05.2017 г. като до подаването на исковата молба бил изтекъл предвидения в закона давностен срок.

Публикуването на същата статия в други издания или сайтове впоследствие нямало отношение към началната дата на давностния срок. Съдът не обсъдил факта, че Г. И. не била собственик нито на вестника, нито на сайта, в които била публикувана статията.

Произведенията се депозирали в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ като в закона и правилника за прилагането му не бил предвиден ред за изтегляне на произведения от техните автори. Без значение било към кой момент ищцата твърди, че е узнала за съществуването на статията „Изкуството да продадеш“, тъй като законът не свързвал този факт с правно релевантни последици. По делото не се установило публикуването на процесната статия в уеб-страницата www.zastraohovatel.com /експертизата на вещото лице И. Д./. Отделно жалбоподателката сочи, че съдът незаконосъобразно е определил размера на дължимото обезщетение като счита, че размерът, който следва да се присъди е 500 лева – минималния предвиден в закона размер, тъй като по делото ищцата не провела доказване на претърпени по-големи вреди. Размерът на обезщетението следвало да отговаря и на изискванията на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно упражняването на права на интелектуална собственост и тълкуването по решение С-367/2015 на СЕС при присъждане на обезщетение да се търси понесената действителна щета като обезщетението не е наказателно, а основано на обективен критерий.

По делото не били събрани данни за наличие на пропуснати ползи или претърпени 2 неимуществени вреди, както и за реализирани приходи вследствие нарушението.

Жалбоподателката моли съдът да отмени решението в обжалваната част и вместо него да отхвърли иска за приксъждане на обезщетение. В случай, че приеме, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно – да намали размера на дължимото обезщетение на 500 лева. Жалбоподателката е посочила, че е сезирала първоинстанционния съд с искане на отстраняване на ЯФГ по отношение на решението в частта му касаеща неговото разгласяване. Поискала е в случай, че съдът откаже да се произнесе, въззивният съд да измени решението в тази му част.

Ответницата по жалбата И. Н. М. я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение. Оспорва да е изтекла погасителна давност за вземането й. Оспорва твърдението за завишаване от страна на съда на дължимото обезщетение. Твърди, че ответникът е извършил шест отделни нарушения, с всяко едно от които е засегнал множество неимуществени и имуществени права на ищеца като автор. По делото било установено, че вредното въздействие от нарушенията – публикации във вестника, продължавало и към момента. Счита, че присъденият размер е значително под справедливия размер на обезщетението.

Подадена е насрещна въззивна жалба от И. Н. М., която оспорва Решение № 1117/20.09.2023 г. по т.д.№ 1099/2022 г., СГС, ТО, VI-2 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу Г. С. И. иск с правно основание чл. 95, ал. 1, във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗАПСП за осъждането на ответницата да заплати над присъдения размер от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 5 500 лева, ведно със законната лихва, дължима считано от 17.06.2022 г. до окончателното погасяване на главното вземане, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от нарушение на авторското й право върху създадено от нея произведение на научната литература, което е поместено в книгата „Застрахователен маркетинг“, издадена през 2016 г. от „Издателски комплекс - УНСС“ състоящо се в използване от ответната страна на части от посочената книга в съдържанието на статия с посочен автор - Г. И., публикувана под заглавието „Изкуството да продадеш“ в издание на в-к „Застраховател прес“ през 2017 г., както и онлайн на уеб-страницата www.zastraohovatel.com под заглавието „Изкуството да продадеш обещание“. Поддържа, че съдът е извършил процесуални нарушения, тъй като с направения доклад не бил указал на страните за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства. Съдът неправилно приел, че е сезиран с иск за обезщетение само на неимуществени вреди, тъй като предявеният иск бил за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. С молба вх.№ 8950/31.01.2023 г. ищецът е твърдял, че правото на възнаграждение на автора не е обусловено от това дали ответникът е реализирал приходи от използването на части на произведението, което сочело на претенция и за имуществени вреди. Съдът следвало да укаже на страната, че следва да бъдат представени доказателства за претърпени неимуществени и имуществени вреди. Жалбоподателят твърди, че решението е в нарушение на материалния закон, тъй като при преценката за схправедлив размер съдът е следвало да вземе, че обезщетението се формира както за неимуществени, така и за имуществени вреди.

Съдът неправилно приел, че ответникът е извършил само едно нарушение, докато нарушенията били две. Предмет на спора били нарушенията: 1./ преработка на авторски текстове от научни трудове на ищеца, които ответникът е използвал за създаването на статията си „Изкуството да продадеш обещание“ и разпространение на статията във вестник „Застраховател прес“ с публикация от 31.05.2017 г. и 2./ Преработка на авторски трудове и научни трудове на ищеца, които ответникът е използвал за създаването на статията си „Изкуството да продадеш обещание“ и разпространение на статията на интернет страницата www.zastraohovatel.com чрез публикация на 12.07.2017 г. по делото било доказано, че ответникът е нарушил авторските права на И. М. чрез съставянето на 3 статии, разпространени чрез 6 публикации, направени по различно време в два източника - вестник „Застраховател прес“ и интернет страницата www.zastraohovatel.com по този начин 3 извършил 6 отделни нарушения. Съдът неправилно приел, че се касае до едно нарушение.

Съдът не отчел всички фактори при определянето на справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл.95, ал.3 и ал.4 от ЗАПСП. Ответникът извършил множество нарушения на цял комплекс от авторски права, гарантирани от ЗАПСП – чл.15, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5, по чл.18, ал.1 вр. ал.2, т.1 и 8 на същата разпоредба и чл.19 от ЗАПСП. По делото било установено, че последните две процесни нарушения досежно статията „Изкуството да продадеш обещание“, извършени чрез публикация във вестник „Застраховател прес“ и чрез публикуване на интернет страницата www.zastraohovatel.com са поредните от дълга верига като вредното въздействие от нарушенията продължава и ще продължава. Размерът на осъдителния иск за обезщетение бил в пряка зависимост от размера на вредите като законовата норма не изисква разграничение между неимуществените и имуществените вреди. Съдът е следвало да вземе предвид броя на извършените нарушения, техния интензитет и вредно въздействие, невъзможността за заличаване на отрицателните последици и големия брой нарушени права на ищеца. Отделно съдът следвало да съобрази, че с обезщетението се гаранира възпиращо и предупредително спрямо нарушителя и всички членове на обществото. Счита, че определената от закона долна граница към момента се явява несъоразена с икономическата реалност. Жалбоподателят моли съда да отмени отхвърлителното решение и да постанови друго с което да уважи иска в пълен размер.