Решение № 346 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Даниела Врачева

Емилия Колева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600684 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда от 01.12.2023 година, по НОХД № 196/23 г., СОС, 9-ти наказателен състав е признал подсъдимия В. С. Р. за ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2020 г., около 17.35 часа, на път 2-17 ПИК, в землището на гр.

Ботевград, в района на втори километър, в платното за движение в посока от гр. Враца към гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "БМВ", модел „730ДМ“, с ДК № ********, с посока на движение от с. Скравена, общ. Ботевград, към гр. Ботевград, обл. София, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно : чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км.ч:...извън населено място 90 1 км.ч.“ и чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата : „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: т. 2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“, като при избиране на скоростта си на движение, В. С. Р. превишил пределно допустимата скорост за движение извън населено място – 90 км./ч., управлявайки лекия автомобил със скорост от 130 км./ч., предприел маневра изпреварване на товарен автомобил седлови влекач м. „Мерцедес“, м. „Акторс“, ДК № ********, теглещ полуремарке цистерна м. „Кесборер ССК - 4010 - 24“, с ДК № ********, навлизайки в крайната лява лента на пътното платно, в момент, в който там се намирал мотоциклет м. „Кавазаки“, модел „Нинджа“ с ДК № ******** , управляван от Б. Е. М., извършващ също маневра изпреварване на товарния автомобил м.

„Мерцедес“, м. „Акторс“, без да се убеди, че има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, при което настъпил сблъсък между управляваният от него лек автомобил, марка „БМВ“ и мотоциклет м.

„Кавазаки“, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Б. Е.

М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. ”в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а от НК го е осъдил на три години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложил за срок от 5 години по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

На основание чл. 343Г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, първоинстанционният съд е лишил от правоуправление подс. Р. за срок от 3 години, считано от влизане на присъда в сила.

На основание чл. 67, ал. 3, вр. чл. 42 а, ал. 2, т. 1 НК , съдът е наложил на подсъдимият Р. пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца, с периодичност два пъти седмично, която да се изпълнява през изпитателния срок.

С присъдата СОС се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски в размер на 4366, 75 лв., както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

Присъдата е обжалвана в срок от защитника на подсъдимия Р. - адв. У. в частта относно наложеното наказание „лишаване от правоуправление“, а така 2 и по отношение на наложената пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“. Поддържа се искане за редуциране размерите, съответно за „лишаването от правоуправление“ от три на две години, а по отношение на наложената пробационна мярка се претендира същата да бъде намалена от 1 г. и 6 м. на 6 месеца, като в подкрепа на искането защитата акцентира на липсата на предходни осъждания, добрите характеристични данни на подсъдимия, постоянната му трудова ангажираност, липсата на криминалистически регистрации и противообществени прояви, както и липсата на налагани наказания по ЗДвП. Посочено е още, че ако наложените наказания останат в тези размери, подсъдимият ще бъде лишен за дълъг период от време да упражнява професията си на „куриер“ във фирма „Амазон“, която е пряко свързана както с постоянното му пребиваване на територията на Република Германия, а така също и с управлението на МПС.

Предвид горното се настоява за ревизиране на постановената присъда в обжалваните части.

Срещу така подадената жалба е депозиран отговор от повереника на частните обвинители Л. М., Е. М., Е. М., Т. М. и Г. М. - адв. Т., с доводи за неоснователност на същата. Сочи се, че с поведението си на пътя, подсъдимият е демонстрирал явно неуважение към установените законови правила, управлявайки със скорост, значително надвишаваща максимално допустимата в района на пътния инцидент, несъобразявайки се със засиления пътен трафик към момента на деянието. Вместо да се съобрази с останалите участници в движението, в това число и преминаващия мотоциклетист, подсъдимият е увеличил скоростта си на движение, предприел е маневра изпреварване, без да подаде необходимия светлинен сигнал, допускайки да се достигне до опасно тройно изпреварване, при което надлъжната дистанция е била по-малка от критичната безопасна такава, за да има възможност да избегне удара. Изложените в жалбата съображения с характеристиката на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно- че подсъдимият е напуснал работата си, за да е на разположение на разследващите органи, според повереника не са от естество да оправдаят безразсъдното му поведение при настъпване на пътния инцидент. Още повече, че подсъдимият е упражнявал професия, изискваща постоянно шофиране, респективно познаване и съобразяване на правилата за движение по пътищата. В този смисъл намира, че размерът на наложеното наказание е либерално и дори 3 занижено, предвид професията на подсъдимия и завишената опасност от повторно излагане на някого от участниците в движението на опасност, респективно възможността от настъпване на друг фатален инцидент.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият В. С. Р., редовно призован, се явява лично и се представлява от защитника си - адв. У..

Последният поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като моли същите изцяло да бъдат съобразени при постановяването на въззивния акт.

Подсъдимият Р., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставената му последна дума изразява искрено съжаление за случилото се и се надява подадената въззивна жалба да бъде уважена.

Частните обвинители Е. М., Т. М., Г. М., Л. М. - Н. и Е. М., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява повереникът им - адв. П.. Същата поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба, като счита, че първоинстанционната присъда е твърде либерална, предвид тежкия престъпен резултат.

Пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура намира постановената присъда за правилна и законосъобразна, респективно наложеното наказание по вид и размер, съобразено както с тежестта на деянието, така и с установените смекчаващи отговорността обстоятелства.

Счита, че искането в жалбата е неоснователно, тъй като съдът, оценявайки високата степен на обществена опасност и постановявайки условна присъда, е дал в достатъчно голяма степен кредит на доверие в това, че подсъдимият ще се поправи и без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл, допълнително смекчаване на така определеното наказание би се явило неоправдано и в разрез с целите на закона. С оглед горното, настоява присъдата да бъде изцяло потвърдена.

АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал.

1 от НПК, намери следното:

Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.

372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия. Пред съда той е признал изцяло фактите по възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в обвинителния акт и се е 4 съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание, от валидно събраните на досъдебното производство доказателства е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.

При така признатите от подсъдимия факти, които съдът е намерил за подкрепени с доказателствения материал, събран по делото, същият е разполагал с единствената възможност да приеме именно онази фактическа обстановка, която е била отразена и описана в обвинителния акт:

Подсъдимият В. С. Р. към датата на деянието работел на длъжност „куриер” в „Амазон” - гр. ***, Федерална Република Германия.

Подсъдимият бил правоспособен водач на моторно превозно средство от категория В и М от 2017 г., за което имал издадено от ОД МВР София свидетелство за управление на МПС № 28*****54, валидно до 03.07.2027 г.

На подсъдимия не били налагани административни наказания за нарушения на Закона за движение по пътищата.

Пострадалият Б. Е. М. бил правоспособен водач на МПС от категории А, М, В и Ам от 2004 г., за което имал издадено СУМПС № 283776308.

На 17.03.2020 г. свидетелят Л. А., който работел като шофьор във „Фаст Логистикс” ЕООД - гр. Пазарджик, извършвал превоз на товари, управлявайки товарен автомобил - седлови влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос”, с peг. № ********, с прикачено към него полуремарке цистерна „Кесборер ССК 4010 - 24”, peг. № ******** /нар. по-долу товарна композиция/, като с него пътувал колегата му свид. Ц. Ц..

Около 16:05 часа на същата дата двамата служители на транспортното дружество разтоварили превозваната от тях биотор до нива в землището на с.

Литаково, общ. Ботевград и се насочили към гр. Етрополе, обл. София.

Около 17:00 часа на същата дата подсъдимият В. С. Р., придружаван от непълнолетния си брат М. С. Р. и свидетелите М. Ц. М. и А. В. Ц., се намирали в с. Скравена, общ. Ботевград, на гости на свой приятел. Към 17:20 часа напуснали селото в посока към гр. Ботевград, пътувайки с лек автомобил марка „БМВ”, модел „730Д”, с peг. № ********, бял цвят, който бил управлявал от подсъдимия. На предна дясна седалка пътувал неговият брат свид. М. С. Р., на задната дясна седалка бил свид. А. В. Ц., а на задната лява 5 седалка бил свид. М. Ц. М..

Около 17:35 часа товарната композиция, управлявана от свид. Л. А., се движела по път II-17 в посока от гр. Враца към гр. София, в района на втори километър - ПИК, в землището на гр. Ботевград, обл. София. Пътят представлявал второкласен път от републиканската пътна мрежа, изграден от две пътни платна за движение, разделени с двойна метална еластична ограда, с асфалтова настилка без неравности и дупки. Времето било слънчево, в светлата част на денонощието, без валежи.

Платното за движение в посока гр. София било предназначено за еднопосочно движение и се състояло от три пътни ленти - лява с широчина 4,40 м, средна с широчина 4,10 м, и дясна - аварийна, с широчина 2,60 м.

Вляво, на разстояние 0,80 м от платното за движение била разположена двойна метална еластична ограда. От лявата страна на лявата лента за движение имало разположена пътна маркировка M l - единична непрекъсната бяла линия, от дясната страна на границата със средната лента за движение имало маркировка M3 - единична прекъсната бяла линия. От дясната страна на пътя били разположени търговски обекти - заведение „Оазис” и ТИР паркинг. В този пътен участък нямало въведени ограничения на максимално допустимата скорост на движение, поради което същата била 90 км/ч за леки автомобили и 80 км/ч за мотоциклети и товарни автомобил от категория С и D, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Водачът на товарната композиция - свид. Л. А., управлявал влекача със скорост от около 60 км/ч в средната лента за движение.