Определение № 2664 от 15.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2664 гр. Варна, 15.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501511 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод по повод въззивна жалба на ТП на НОИ – Варна срещу Решение № 738 от 18.03.2022г. по гр.д. № 15234/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав, поправено с Решение № 1538 от 19.05.2022г. и допълнено с Решение № 1539 от 19.05.2022г., с което на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР по иска на В. Т. ИЛ. с ЕГН ********** е прието за установено в отношенията му „О.“ ЕООД, ЕИК ..... и ТП на НОИ – Варна, представлявано от Директора Д. А., че ищецът В. Т. ИЛ. с ЕГН ********** е работил по трудов договор и е придобил трудов стаж в периода от 05.04.1983г. до 01.09.1994г., с прекъсване от 14.02.1987г. до 08.09.1988г., като Зам. Главен готвач и главен готвач в „О.“ ЕООД, като правоприемник на СДТ „О. х.“, КТУ „Л.“, поделение „Р.“, ДФ „О.“, както следва: в периода от 05.04.1983г. до 01.04.1984г. в ресторант „М. к.“; в периода от 01.04.1984г. до 14.02.1987г. в р.те „П.“, „К.“ и „Н.“; в периода от 11.09.1988г. до 01.04.1989г. в ресторант „М. к.“, а в периода от 01.04.1989г. до 01.09.1994г. в ресторант „Н.“.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, а евентуално за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Вследствие неправилно възприемане и превратно тълкуване на фактите, съдът е извел грешни и неправилни изводи по делото. Оплакванията са обосновани с доводи, че по делото не е установено по безпротиворечив начин през кой период в кой ресторант е работил ищецът; на кой работодател са били конкретните обекти; настъпилото правоприемство между сочените от ищеца работодатели. Недопустимо и в нарушение на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ЗУТОССР първоинстанционният съд е възприел размер на трудово възнаграждение. Съдът превратно е тълкувал и изразеното от въззивника становище за недопустимост на искането за събиране на гласни доказателства на база представени копия от снимки, качеството на 1 начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР на които е оспорено, съответно неправилно същите са възприети като доказателства за вероятно положен трудов стаж. Представените с исковата молба снимки и събраните от затворническото досие на ищеца документи не са и не могат да се ценят като доказателства, установяващи вероятността на претендирания трудов/осигурителен стаж, доколкото не са издадени от работодателя, при който се претендира да е придобит стажа, нито са издадени по време на неговото полагане. В този смисъл е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, касаещи събирането на гласни доказателства. Без наличие на начало на писмено доказателство, гласните доказателства за недопустими. От друга страна не е изяснено несъответствието във фактите по отношение на ведомостите за заплати на претендирания осигурител – дали са били унищожени при пожар или са изчезнали вследствие кражба.

Възприетият правен извод за настъпило правоприемство между работодателите е необоснован. Отправило искане поради изложеното обжалваното решение да се обезсили като процесуално недопустимо, а делото да се прекрати, евентуално да се отмени с извод за неправилност.

В отговор на жалбата В. Т. ИЛ. оспорва доводите в нея с други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Поддържа, че настъпилото правоприемство между предходните държавни предприятия, към които са включени р.те, в които е работил и „О.“ ЕООД не се оспорва от този ответник, а се установява и от историческа справка, описваща в хронологичен порядък, че „О.“ ЕООД е правоприемник на активите и пасивите на съществуващи структурни звена - ТП „Здравна храна“; ТО „О. х.“; ДТО „О. х.“ към Управление „Търговия на дребно, о. х. и хлебопроизводство“; Предприятие „О. х.“ към КТУ „Л.“ – Варна; Предприятие „Р.“ към КТУ „Л.“; ДФ „О.“ – Варна и учреденото със Заповед № РД-20-69 от 05.03.1993г. и вписано в ТР на ВОС с Решение № 2425/1993г. „О.“ ЕООД.

Документи за правоприемството са налични в публичния ТРРЮЛНЦ, в т.ч. и фирменото дело на ответника. Изводите кои обекти на кой работодател са били съдът обосновал с писмените доказателства по делото установяващи, че р.те, в които ищецът е работил са били в състава на предприятията. Събраните гласни доказателства от друга страна са били допустими с отлагателно условие и са установили периодите, в които ищецът е работил.

Искането за снабдяване с документи от затворническото му досие е направено в исковата молба с твърдения, че в същите се съдържат документи относно заетостта му преди присъдата. След представянето им по делото и преценка, че същите съдържат данни за местоработата и работното място на ищеца преди изпълнение на присъдата, съдът допуснал до разпит свидетели при спазване изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР. Отправил искане с извод, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно тълкуване на събраните доказателства, същото да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна 2 по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В отговора на въззивната жалба е отправено искане за приемане като писмени доказателства по делото на новооткрити след постановяване на обжалваното решение писмени документи, изхождащи от работодателя и установяващи периода на предполагаемия трудов стаж за времето от 05.04.1983г. до 01.09.1994г. при работодателя СДТ „О. х.“ и в поделение „Р.“ към КТУ „Л.“ – Удостоверение от 19.04.2022г. по водено гр.д. № 452/1987г. по описа на ВРС, IX състав по предявен от работодателя иск за търсене на отговорност по чл. 208 от КТ и Заповед № 150 от 04.09.1989г. издадена от ДФ „Л.“, поделение „Р.“ – Варна, връчена на ищеца В.И., работил през този период в ресторант „Н.“ с подпис за получил, издадени от Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна на 19.04.2022г.; Историческа справка и съдържание от фонда на „О.“ ЕООД, заверени за вярност от Териториален държавен архив – Варна, както и Решение от 10.12.1991г. за вписване на ДФ „О.“ и прекратяване на поделение „Р.“ на ДФ „Л.“ и решение № 2452/1993г. на ОС – Варна по ф.д. № 5093 за учредяване на „О.“ ЕООД.

За да се произнесе по доказателствените искания обективирани в отговора на въззивната жалба, съдът съобрази следното: представените с отговора на въззивната жалба писмени доказателства, с които страната цели да установи, че в първия исков период /от 14.02.1987г. до 08.09.1988г./ - към 1987г. и към 04.09.1989г. е работил по трудов договор и е придобил трудов стаж при ответника /правоприемник на ДФ „Л.“ – поделение „Р.“ – Варна/, като писмени доказателства установяващи вероятността на трудовия/осигурителния стаж, издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа съставляват допустими по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК и относими към предмета на разрешаване, поради което следва да се приемат.

Историческа справка е вече приета по делото.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК като писмени доказателства по делото, представените с отговора на въззивната жалба писмени документи, както следва: Удостоверение от 19.04.2022г. по водено гр.д. № 452/1987г. по описа на ВРС, IX състав по предявен от работодателя иск за търсене на отговорност по чл. 208 от КТ и Заповед № 150 от 04.09.1989г. издадена от ДФ „Л.“, поделение „Р.“ – Варна, връчена на ищеца В.И., работил през този период в ресторант „Н.“ с подпис за получил, издадени от Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна на 19.04.2022г.; Съдържание от фонда на „О.“ ЕООД, заверени за вярност от Териториален държавен архив – Варна, както и Решение от 10.12.1991г. за вписване на ДФ „О.“ и прекратяване на поделение „Р.“ на ДФ „Л.“ и 3 решение № 2452/1993г. на ОС – Варна по ф.д. № 5093 за учредяване на „О.“ ЕООД.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника и на „О.“ ЕООД да изразят становище по така приетите писмени доказателства в двуседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4