Решение № 680 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300502344 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 3148/20.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1887/2025 г. на РС Пловдив.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон.с което е осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна сумата 1595,05лв.,произтичащи от допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 2682,08лв. часа,приравнен на дневен труд с коефициент 1,143,положен през периода 30.01.2022г.-30.01.2025г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от депозиране на исковата молба в съда до пълното изплащане на задължението,както и направените разноски по делото.Въз основа на изложеното жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да осъди въззиваемата страна да заплати претендираната сума.О Ответникът по жалбата ОД-МВР Пловдив счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Въззивната жалба е предявена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178, вр. чл. 179 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от С. А. С. против 1

ОД на МВР – гр. Пловдив. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2682,08 лв. , представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за 1631 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода от 30,01,2022 г. до 30,01,2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30,01,2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 477,86 лв. – мораторно обезщетение за периода от падежа на претендираните вземания до 30,01,2025 г. Ответникът оспорва основателността на предявените искове. Счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17,01,2007 г. като специална спрямо ЗМВР. Поддържа се, че през процесния за делото период е действала Наредба № 8121з-776/29,07,2016 г. /впоследствие отменена/ с която изчерпателно се регламентирали отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден труд и нощен труд, поради което липсвало основание за приложение на друг нормативен акт по аналогия. С обжалваното решение съдът е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил.

При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт. По отношение правилността на решението проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните. Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба. Страните не спорят по установените пред РС факти: В процесния период между страните съществува служебно правоотношение, възникнало на основание Закона за МВР, по което ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства. От заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че в спорния период ищецът е положил общо нощен труд, като след приравняването им към дневен труд с коефициент 1,143 разлика от 1631 часа се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 2682,08 лева, а размерът на мораторната лихва върху вземанията за периода от падежа на всяко от тях до възлиза на 477,86 лева. Спорен е въпросът за приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по отношение на положените часове нощен труд от служители на МВР. По този въпрос е постановено ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение е отчетено, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от 2

ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено с Решение от 24,02,2022 г. по дело С262/2020 на СЕС. Според същото чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО наЕвропейския парламент и на Съвета от 04,11,2023 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е пократка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд – т.

55. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80. В същия смисъл е и Определение от 29,07,2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство, и е съразмерна на тази цел, както и че чл.

12, б. а) от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. В мотивите си съдът е взел предвид и направеното с т. 55 от дело С260/2020 тълкуване и въз основа на него е постановил определението. Следователно изводите, направени с решение по дело С435/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/2020, решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание положените от ищеца в исковия период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен труд с коефициент 1,143, поради което предявените от ищеца 3 искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.С обжалваното решение РС е достигнал до същия правен извод, поради което същото да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение и такива следва да се присъдят в размер на 50 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3148/20,10,2025 г., постановено по гр. д. № 1887/2025 г. по описа на РС Пловдив,ХVI гр.с-в.

ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН-********** от от гр.** да заплати на ОД-МВР гр.Пловдив направените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 50 евро/петдесет евро/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4