Определение № 2305 от 27.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2305 гр. Пловдив, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501564 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Т. К. Н. против определение № 3945/29.03.2024г. по гр.д.№ 18217/2023г. на ПдРС, V гр.с., с което е допълнено определение № 2564 от 28.02.2024г. по същото дело на ПдРС, като жалбоподателят е осъден да заплати на насрещните страни / ответници/ Е. Т. С. и И. Г. З. сумата от 1265 лева- съдебни разноски. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

От въззиваемите Е. Т. С. и И. Г. З. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С определение № 2564/28.02.2024г. подадената от Т. К. Н. искова молба против Е. Т.

С. и И. Г. З. е върната и производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо. Това определение е предмет на обжалване по в.ч.гр.д.№ 1043/2024г. на ПОС, ХІV гр.с.. С определение № 1312/17.05.2024г. по посоченото дело на ПОС частната жалба на Т. Н. против определението на ПдРС за прекратяване на производството по гр.д.№ 18217/2023г. е оставена без уважение. Против определение № 1312/17.05.2024г. е подадена частна касационна жалба.

С определение № 1842/04.07.2024г. производството по настоящето дело е спряно до приключване на това по в.ч.гр.д.№ 1043/2024г. на ПОС, ХІV гр.с.. С Определение № 3726/24.07.2024г. по ч.гр.д.№ 2711/2024г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на определение № 1312/17.05.2024г. по в.ч.гр.д.№ 1043/2024г. и същото, както и първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателя иск, са влезли в сила. Ето защо и съобразно с разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК на ответниците се дължи присъждане на съдебни разноски.

В частната жалба против определение № 3945/29.03.2024г. са изложени оплаквания за прекомерност на присъденото адв.възнаграждение в размер от 1265 лева по аргумент на това, че от пълномощника на ответниците- въззиваеми в настоящето производство, само е изготвен отговор на исковата молба, като не е осъществено процесуално представителство.

В тази връзка следва да се отбележи, че платеното от Е. Т. С. и И. Г. З. адв.възнаграждение от 1700 лева е редуцирано до размер от 1265 лева при приложение на разпоредбата на чл.9, 1 ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, уреждаща именно хипотезата на подаване от пълномощника на отговор на исковата молба, без процесуално представителство. Определеният размер на адв.възнаграждение е съобразен с посочения от жалбоподателя в подадената от него искова молба цена на иска от 14299 лева.

Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предмет на разглеждане по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16 на Съда на Европейския съюз, по които е постановено Решение от 23.112017г.. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Настоящият състав на ПОС намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на адв.възнаграждение е съобразен както с правната и фактическа сложност на делото, така и с материалния интерес, поради което не е налице основание за редуцирането му до абсолютния минимум от 400 лева по чл.9, ал.1 от наредбата.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т. К. Н. частна жалба против определение № 3945/29.03.2024г. по гр.д.№ 18217/2023г. на ПдРС, V гр.с., с което е допълнено определение № 2564 от 28.02.2024г. по същото дело на ПдРС, като жалбоподателят е осъден да заплати на насрещните страни / ответници/ Е. Т. С. и И. Г. З. сумата от 1265 лева- съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2