Решение № 136 от 03.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а Стоянова

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора А. Ат. Г. като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600749 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Р. Д. К.

, чрез упълномощения си защитник – адв. П. Д. от БАК срещу присъда № 6/13.06.2022 г. по НОХД № 316/2022 г. на Районен съд-Айтос .

Със същата, първоинстанционният съд признал подсъдимия Р. К. за виновен в това, че на 29.04.2019г. в гр.Айтос, в парк „С. р.“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на Б. И. Б. от гр.Айтос средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на челюст/фрактура на десен долночелюстен ъгъл/, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр.ал.1 и чл.54 от НК , му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което отложил със срок от 3 години. Осъдил го да заплати обезщетение за причинените на пострадалия Б. неимуществени вреди в размер на 30 000лв., както и адвокатското възнаграждение възлизащо на 1000лв. Осъдил го също да плати разноските по делото-поотделно тези от досъдебното производство и тези в съдебната фаза на процеса, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

1

С жалбата присъдата се обжалва изцяло като неправилна, поради нейната незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отмяна на първостепенния акт, като постановен в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Настоява се за признаване на Р. К. за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдаването му по него , водещо и до отхвърляне на граждански иск изцяло. В допълнението към жалбата , в условията на евентуалност се иска изменяване на присъдата, с преквалифициране на деянието като такова по чл.132 , ал.1, т.2 от НК или по чл.133 от НК, обосноваващо и намаляване на присъдения размер на обезщетението за вреди. Предлага се на въззивният съдебен състав да приеме за доказана фактическата обстановка описана от защитата, съответстваща на обясненията на подсъдимия, според която между него и пострадалия-частен обвинител е съществувал от по-рано конфликт по повод дейността на подсъдимия. Б. бил афектиран от действията на К. спрямо кучетата му. Затова, когато го видял на 29.04.19г. в гр.Айтос, в градския парк да идва с мотора си по алеята, той му препречил пътя. К. спрял, слязъл от мотора и бил нападнат и вербално и физически от Б.. Последният посегнал да удари с юмрук К. , а после двамата се вклинили един в друг и така паднали върху велосипеда на Б. . Впоследствие Б. се отделил от К., станал и побягнал встрани от пътя, където се спънал и паднал неколкократно.

Тогава именно, при някое от паданията според защитата ще да си е счупил долната челюст.

Възразява се срещу аналитичната дейност на първата инстанция, по отношение отказа да кредитира показанията на св.А.ов, който по мнение на защитата бил единствения безпристрастен свидетел.

Настоява се, че неизяснен е останал механизма на причиняване на телесната повреда на Б., което е възможно да се е случило при падането върху велосипеда или след побягването му , последвано от падания на земята.

Акцентира на казаното от св.А., че не е възприел пострадалия да е бил удрян от подсъдимия. Според защитника, съдебномедицинската експертиза също не изключва увреждането да е причинено по друг начин, а не с удар с юмрук.

Разминавания в показанията на св.М. съзира по отношение заявеното от него на досъдебното производство, че Б. е бил ударен отляво, което било в противоречие с разяснението на вещото лице, че за да се получи счупване на челюстта отдясно, то и ударът следва да е нанесен от същата страна.

Възразява срещу кредитирането на свидетелските показания на К. К., с аргумента, че в тях той сочи време на възприемане на пострадалия около 1414.30ч., а според установеното по делото инцидента се развил около 15часа.

Твърдяните увреждания по лицето на Б., които този свидетел бил видял, били оборени от показанията на полицеския служител-свидетеля Т. К., който също е възприел пострадалия непосредствено след случилото се, но не забелязал наранявания по лицето на Б., а последния само му се оплакал от болки в челюстта.

2

Настоява се също, че при инцидента увреждания били причинени и на подсъдимия-наранявания под брадата, охлузване на лява гривнена става, ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица, кръвонасядания и оток на десен глезен и нокът. Същите били причинени именно в резултат на боричкането и падането върху велосипеда на Б.. Тези обстоятелства обуславяли извода, че стореното от К. е в състояние на афект-силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. Ако не бъде споделена тази теза, то да се приеме, че се касае за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост.

Наред с това, счита, че гражданският иск неправилно е бил уважен в размер, който намира завишен, с оглед утвърдената съдебна практика по сходни казуси. Недоказано било извън 5-дневния болничен престой пострадалия да е ходил на контролни прегледи, да се е наложило допълнително лечение, което да е действително предприето и да е претърпял болки и страдания надхвърлящи нормалния интензитет обичаен за подобен вид увреждания. Непотвърдени с доказателства останали и твърденията за допълнителна нужда от изпиляване на зъбите, поради заявено скърцане с тях.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбата се поддържа в нейната цялост от подсъдимия и защитата му .Нови доказателства не се сочат. В дадената му последна дума, подсъдимият настоява за отмяна на присъдата и признаването му за невиновен по възведеното му обвинение в престъпление по чл.129, ал.2 от НК. В последната си дума подсъдимият заявява, че не е посягал и не е удрял пострадалия-граждански ищец и няма представя кога и как е счупил челюстта си. Моли, да бъде оправдан.

Прокурорът намира подадената жалба за неоснователна. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата като неоснователна се остави без уважение .

Гражданският ищец и частен обвинител Б. Б. неговия повереник настояват за потвърждаване на присъдата , като обоснована и правилна.

Възразява се срещу анализът на доказателствата предложен от защитата на подсъдимия, при който доказателствените материали били тълкувани превратно.

Споделя преценката извършена от първата инстанция поотделно и при съпоставяне помежду им на всяко едно от доказателствата по делото, както и правния извод и дадената квалификация на стореното от подсъдимия.

Настоява и за обоснованост на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като освен извършената операция, се е наложило и изваждане на зъб, а наред с това оздравителния процес отнел значително повече време от обичайното , като се е наложило интервенция по допълнително изпиляване на зъбите поради проблеми със захапката, което от своя страна също е свързано с допълнителни болки и страдания.Затова пледират за потвърждаване на присъдата в нейната цялост.

След като се запозна с въззивна жалба, изслуша доводите на страните, 3 прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в протеста и в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка акт. Разгледана по същество същата се явява частично неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за правилно установена , поради което и споделя фактическата обстановка, която накратко се състои в следното:

Подсъдимият Р. К. и пострадалият Б. Б. се познавали отпреди инцидента в парк „С. р.“ в гр.Айтос на 29.04.19г. Отношенията им били влошени , като причината за това била дейността на подсъдимия, който работел в ***** и се състояла в осъществяване на надзор върху безстопанствените кучета в това населено място.

Пострадалият и неговото семейство отглеждали кучета в двора си, като същите били пускани свободно да се разхождат по улицата, в която връзка в Община-Айтос били постъпили сигнали от различни граждани. Извършените проверки от подсъдимия К. довели до скандал между него и членовете на семейството на Б., като отношенията им се изострили и особено се влошили след като К. потърсил съдействие на полицията. Тези обстоятелства, че отношенията им са били влошени по повод кучетата и жалбите , и че в тази връзка е бил търсен от полицията , не се отричат от подсъдимия. Отправен в присъствието на св.М. бил около 10 дни преди инцидента , неприличен жест с показване на кукиш/среден пръст/ от пострадалия към подсъдимия.

В ранния следобед на 29.04.19г. пострадалият Б. и св.М. карали велосипеди в парк „С. р.“ в гр.Айтос, когато забелязали подсъдимият К. по алеята в парка. Последният бил с мотопеда си и се приближил към тях.

Разменили си реплики с пострадалия Б. Б., като и двамата слезли от превозните си средства и , заставайки на разстояние от 5-6 метра един срещу друг на алеята на парка. Подсъдимият К. извикал на Б. „Хайде нали ще ме биеш“, направил една-две крачки и го ударил с юмрук в лицето . Той се присвил, след което побягнал през поляната в парка. Подсъдимият К. понечил да тръгне след него, но веднага се отказал, качил се на мотопеда и си тръгнал.

Междувременно св.М., който се движел малко по-напред и бил с гръб към двамата-пострадал и подсъдим, чул репликата на Б. “Какво става, какво правиш“. Обърнал се за да потърси приятеля си и го видял на 5-6 метра от подсъдимия. Възприел придвижването на К. към пострадалия Б. и ударът с юмрук в лицето на последния. Опитал се да се намеси, като вървейки към тях се опитвал да укроти подсъдимия, говорейки му успокоително, че са от един квартал. К. му отвърнал само: „Нали той искаше да ме бие“ и си тръгнал с 4 мотопеда.

На връщане от парка двамата –Б. и М.срещнали техен съсед-свидетеля К., който се бил отправил също към парка да кара своя велосипед. Б. вървял отпред и бутал своето колело, след него движел М.. На св.К. направило впечатление, че Б. изглежда уплашен и има кръв по устната от дясната страна.

Запитал го какво става, но Б. отминал без да му отговори. Задал въпрос и на св.Минков какво се е случило, а той му отвърнал Остави, не ти е работа, Р. го удари.“

След инцидента в парка и двамата участници в него отишли в РУАйтос, за да подадат жалби. Приел ги полицейският служител на смянасвидетелят К.. По подсъдимият не забелязал видими наранявания, а по отношение на пострадалия не помни да е видял такива, а само че Б. се оплаквал от болки в челюстта, в която връзка св.Киров му предложил да посети съдебен лекар.

На 30.04.19г. пострадалия Б. бил прегледан и му било издадено съдебномедицинско удостоверение , според което е констатирана фрактура на дясна долна челюст с травматичен отток на дясната лицева половина, която травма е възможно да е причинена по време и начин съобщени от пострадалия-удари с юмруци в лицето. Причинено е трайно затруднение на дъвченето и говоренето.

Видно от съдебномедицинското удостоверение на подсъдимия К. от 02.05.19г., върху тялото му са установени при прегледа охлузвания и драскотини по крайниците, които е възможно да са получени по време и начин съобщени от освидетелствания-сборичкване и падане върху колелото с лицето, което е опитало да му посегне. Причинени са му болки и страдания.

Увреждането получено от пострадалия Б. било твърде сериозно за посетен от него зъболекар , което наложило посещението на лекар в гр.Бургас. От направена рентгенова снимка се установила фрактура на долна дясна челюст и това наложило оперативно лечение „отворено наместване на мандибуларна фрактура“, извършена по спешност на 30.04.19г. в МБАЛ“Св.Марина“ ЕАД-Варна . Изписан бил на 05.05.19г., като надлежно му била издадена епикриза от Клиниката по лицево-челюстна хирургия в това болнично заведение.