Решение № 4097 от 03.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4097 гр. София, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110175059 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на З, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18912,28 лева – главница, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на МПС с марка „Лексус“, модел „PX450“, рег. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 18.01.2023 г. в гр. София, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 3940,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 07.06.2023 г. до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 18.01.2023 г. около 09:45 часа в гр. София водачът на МПС с марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, per. № **, при движение по бул. „Бистришко шосе“ при завой към ул. „Луда река“ не пропуснал движещия се с предимство МПС с марка „Лексус“, модел „PX450“, per. № **, в резултат на което настъпил сблъсък между двата автомобила. Поддържа се, че като последица от ПТП били причинени имуществени вреди на МПС с марка „Лексус“, модел „PX450“, per. № **, за който бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № BG-01122001390678, с период на застрахователно покритие от 18.05.2022 г. до 17.05.2023 г.

Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0306-23-727-500310, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. За възстановяване на вредите бил извършен ремонт на увредения автомобил от доверен сервиз на застрахователя – Спекта Ауто ЕООД, на стойност от 18987,28 лева, съгласно фактура № 0300020168/28.03.2023 г., която била заплатена от ищеца на 04.04.2023 г. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна 1 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният отказал да стори това. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, вината на застрахования при него водач, както и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното произшествие.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС с марка „Лексус“, модел „PX450“, per. № **, при твърдения за допуснато от последния нарушение на чл. 25 ЗДвП. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП вреди. Оспорва заплатените от ищеца суми да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните юридически факти: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 18.01.2023 г. около 09:45 часа в гр. София на бул. „Бистришко шосе“ при ул. „Луда река“ е настъпило ПТП между МПС с марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, per. № **, и МПС 2 с марка „Лексус“, модел „PX450“, per. № **; 2) че за МПС с марка „Лексус“, модел „PX450“, per. № **, бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № BG-01-122001390678, с период на застрахователно покритие от 18.05.2022 г. до 17.05.2023 г.; 3) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0306-23- 727-500310, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева; 3) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на МПС с марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, per. № **, е била покрит застрахователен риск от ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с постановено по делото определение от 04.03.2025 г., като се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства.

Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.

По делото като писмено доказателство е приет Протокол за ПТП № 1830295, изготвен по повод процесното ПТП от Илиян Х.в – младши автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР. В протокола и съдържащата се в него скица са обективирани данни, че МПС с марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, per. № **, управлявано от В. К., се е движило по ул. „Бистришко шосе“ в посока от ул.

„Околовръстен път“ към с. Бистрица, като на кръстовището с ул. „Луда река“, регулируемо със пътни знаци, предприел маневра завой наляво за навлизане в друг път, при което не пропуснал попътно движещото се отляво МПС с марка „Лексус“, модел „PX450“, per. № **, управлявано от Х. Т., като реализирал удар в него.

Протоколът като съставен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на място, и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява по своята правна природа официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти и обстоятелства. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата и място на настъпване на ПТП и участващи в него лица, респ. автомобили, които обстоятелства са приети за безспорни между страните, както и по отношение на причинени видими щети. Частта, описваща констатациите на компетентния орган за механизма на процесното ПТП обаче, не обвързва съда, тъй тези факти от обективната действителност не са непосредствено възприети от него, а са изградени въз основа на заявленията на участниците в произшествието. При това положение, и предвид извършеното от ответника оспорване, в доказателствената тежест на ищеца посредством всички други допустими доказателствени средства е да установи механизма на ПТП.

За установяване на обстоятелствата относно механизма на процесното ПТП са събрани гласни доказателства от водачите на участвалите в него автомобили.

При разпита си свидетелят Х. Т. заявява, че има спомен за участието си в 3 процесното ПТП, като водач на МПС „Лекус 450 РХ“. Посочва, че се е движил по Бистришко шосе в посока от Околовръстното към Бистрица. В средата на пътя при вилна зона „Бункера“ имало едно магазинче и след него малко кръстовище с 4-5 малки пътя. Изяснява, че от Околовръстното се движил зад бял бус, като в момента, в който минали магазинчето, без да подаде никакъв сигнал бусът отбил в дясно и спрял отстрани на пътя, където имало уширение. В момента, в който минавал покрай спрелия бус, последният без да подаде светлинен сигнал завил наляво и го изместил от пътя, опитвайки се да влезе в пряка, находяща се вляво на посоката на движение.

Ударът настъпил отпред вдясно, като цялата дясна страна на автомобила била остъргана, като имало елементи, които били премазани. Свидетелят посочва, че от момента, в който видял как бусът се изнася странично, същият започнал да го избутва от пътя и ударът се понесъл най-напред отпред в дясната страна. Свидетелства, че пътят е с по една лента на платно, но точно в този участък, където било уширението, движението било двупосочно.

При разпита си другият свидетел В. К. дава сведения, че е участвал в процесното ПТП. Посочва, че забелязал, че МПС „Лексус“ да се движи постоянно зад него по завоите. Свидетелят изяснява, че имал намерение да завие наляво, подал светлинен сигнал, тръгнал да завива и в този момент другият автомобил се ударил в него. Ударът настъпил в шофьорската странична врата. Посочва, че не се е отбивал от пътя. Бил почти навлязъл в уличката, когато другият автомобил го ударил и го изместил малко навътре в нея. След удара решил, че може да му е изгоряла крушката, затова слязъл от автомобила, пуснал мигача, който работел. Последно като видял другия автомобил, той бил на 5 метра или на 2 метра. Изяснява, че пътят е бил двулентов и двупосочен.

При преценка на събраните по делото гласни доказателства настоящият съдебен състав намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля Т., доколкото същите са правдиви, ясни, последователни и не се разколебават от останалия събран по делото доказателствен материал. Описаните от свидетеля факти около реализиране на процесното ПТП, както и причината за това, са съответни на тези, декларирани пред органите на МВР и заявени пред ищцовото застрахователно дружество посредством уведомление за щети по МПС от 21.02.2023 г., както и на схемата, съдържаща се в Протокола за ПТП. Показанията на свидетеля К. са изолирани и не намират сходство с доказателствената съвкупност по делото, поради което съдът ги намира за израз на негова защитна позиция. Този извод се подкрепя от поведението на свидетеля в хода на образуваното срещу него по повод процесното ПТП административно-наказателно производство – подписване на АУАН № 864792/18.02.2023 г. без възражения и неупражняване на правото за обжалване на издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 23-4332004121/20.03.2023 г., в резултат на което последното е влязло в законна сила. Ето защо съдът кредитира показанията на свидетеля К. единствено в частта относно датата и мястото на настъпване на ПТП, неговото участие в него и посоката му на движение.