Решение № 221 от 12.02.2021, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 221

12.02.2021 година гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

Председател:

Атанаска Атанасова при секретаря Галина

Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 745 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на „Спортелит“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 21, хотел „България“, представлявано от изпълнителния директор О. Т., против Заповед № РД-16-1568/04.12.2019 г., издадена от кмета на община Поморие. С оспорената заповед е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект, представляващ „Метален навес“, реализиран към ресторант в сектор „Е“ на „Жилищна сграда с ресторант, СПА център, фитнес, магазин, подземен паркинг и басейн“, находяща се в УПИ ІІІ в кв. 249 по плана на гр. Поморие.

В жалбата са развити доводи за нищожност на заповедта, поради некомпетентност на нейния издател, алт.- за незаконосъобразност на същата, поради при нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че част от металната конструкция, чието премахване е разпоредено със заповедта, навлиза в ПИ с идент. № *** по Кадастралната карта на гр. Поморие- крайбрежна плажна ивица и доколкото имотът е изключителна държавна собственост, компетентни да започнат административно производство по реда на чл. 57а от ЗУТ са органите на ДНСК. Наведени са доводи за ненадлежно връчване на констативния акт и на заповедта, като се сочи, че не са налице основания за връчването и́ по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Наред с това се сочи, че с оглед начина му на изпълнение и закрепване, обектът представлява „строеж“ по смисъла на ЗУТ и редът за премахването му е различен от този за преместваемите обекти. По същество се иска да бъде обявена за нищожна оспорената заповед, респ. същата да бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли да бъде обявена оспорената заповед за нищожна, алт.- да бъде отменена същата, като незаконосъобразна. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна и е процесуално допустима. Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок, с оглед липсата на доказателства за надлежно връчване на обжалваната заповед. От данните по делото е видно, че заповедта, заедно със съпроводителното писмо с изх. № 30-154-9/06.12.2019 г., е изпратена на жалбоподателя с препоръчано писмо с обратна разписка на адрес: гр. Поморие, ул.

„Проф. Стоянов“ № 5. Според отбелязването в приложеното известие за доставяне ИД PS 8200 006LW8 M, пощенската пратка е върната на подателя и́ с отбелязване „непотърсена“. Други съобщения не са изпращани на жалбоподателя, вкл. на вписания в Търговския регистър адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 21. Вместо това, съобщаването е извършено по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, за което са съставени заявление за поставяне на информационното табло от 08.01.2020 г.; протокол № 01/08.01.2020 г. за поставяне на съобщение за издадената заповед на обекта; протокол № 02/08.01.2020 г. за поставяне на съобщение за издаване на заповедта; обявление публикувано на интернет страницата на община Поморие; протокол № 01/24.01.2020 г. за сваляне на съобщение от информационното табло.

Според нормата на §4, ал.2 от ЗУТ, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, това обстоятелство се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. Съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания, като датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В случая, както се посочи, не са предприети от административния орган действия по връчване на съобщение за издаване на процесната заповед на адреса, вписан в Търговския регистър. Липсва и удостоверяване по реда на §4, ал. 2 от ЗУТ на обстоятелството, че на адреса в гр.

Поморие не е намерено лице, което да приеме съобщението. Поради това съдът приема, че не са налице предпоставките по §4, ал. 2 от ЗУТ и жалбоподателят не е надлежно уведомен за издаване на заповедта.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е образувано по повод сигнал (именуван жалба) от „Дорослава Строй“ ООД с вх.рег. № 30-268-1/03.07.2019 г. на Община Поморие, за извършен незаконен строеж, попадащ частично в имот изключителна държавна собственост- крайбрежна плажна ивица. По повод постъпилия сигнал е извършен на 11.07.2019 г. оглед от служители на община Поморие, при който е констатирано, че обектът представлява метална конструкция с предназначение за слънцезащитен навес и дървена скара за под, с приблизителни размери 6.48 м/19.28 м., и е реализиран към ресторанта от източната страна на сградата, находяща се в УПИ ІІІ в кв. 249 по плана на гр. Поморие, комплекс „Гардения палас“. Установено е, че за сградата са издадени разрешение за строеж № 144/11.12.2009 г. и удостоверение № 80/04.07.2014 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с ресторант, СПА център, фитнес, магазин, подземен паркинг и басейн“. Установено е също, че собственик на УПИ ІІІ-5157 в кв. 249 по плана на гр. Поморие с площ от 8 856 кв.м. е „Спортелит“ ЕАД, по силата на договор от 12.12.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост, сключен с община Поморие. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 01/11.07.2019 г.

На 20.11.2019 г. е съставен констативен акт по чл. 57 а, ал. 2 от ЗУТ на служители за контрол по строителството в администрацията на Община Поморие. С него е установено, че обектът „метален навес“ е реализиран към ресторант в сектор „Е“ на „Жилищна сграда с ресторант, СПА център, фитнес, магазин, подземен паркинг и басейн“, находяща се в УПИ ІІІ в кв. 249 по плана на гр. Поморие, собственост на „Спортелит“ ЕАД.

Констатирано е, че реализираната метална конструкция към ресторанта е с приблизителни размери 6.48 м/19.28 м. и частично навлиза в поземлен имот с идентификатор ***- изключителна държавна собственост, представляващ крайбрежна плажна ивица. Прието е още, че така реализираният обект е преместваем и е поставен без изискуемото разрешение и изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот- публична държавна собственост, т.е. в нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Констативният акт е изпратен на търговското дружество с препоръчано писмо с обратна разписка, като пощенската пратка е приета от лицето Златка Баладинова на 25.11.2019 г. (на л. 26), видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 8200 006IUN W.

В законоустановения срок не е депозирано възражение срещу акта. Въз основа на съдържащите се в него констатации е издадена оспорената заповед № РД-16-1568/04.12.2019 г. на кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено премахване на обекта в 20-дневен срок от обявяване на заповедта.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният навес представлява сглобяема замонолитена конструкция от две части, с площ от 136 кв.м. и 21 кв.м., изработена от метал. Настилката под по-големия навес е преобладаващо плочник и полоса с дължина 21 м. и ширина 3 м, изпълнена от дъски, като малка част от дървения под, обозначена с жълт цвят в приложената към заключението скица, се намира извън имота на жалбоподателя. Навесът е изработен от декоративни метални елементи, като част от носещите колони са закрепени върху плочника пред сградата, редът колони откъм морето- на бетонови стъпки приблизително 30/30 см., а таванската част на навеса е закрепена за стените на терасите към сградата. В заключението се сочи, че навесът не може да се премести на друго място, без да се наруши неговата цялост. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че дървената площадка под навеса е по-висока от естествения терен в частта към плажната ивица с около 30-35 см.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган- кмет на община Поморие, овластен с нормата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.

Процесният метален навес е реализиран към собствения на жалбоподателя ресторант и не е обособен функционално и териториално като самостоятелен обект. Същият няма самостоятелно функционално предназначение по смисъла на § 5, т. 39 ЗУТ, а е свързан с ресторанта и заедно представляват един търговски обект.

В основната си част навесът е изграден в имота на жалбоподателя „Спортелит“ ЕАД, като само 13 кв.м. от общо 157 кв.м. от неговата площ попадат в ПИ ***- крайбрежна плажна ивица. Характеристиката на приобщената площ като функционално свързана с площта на съществуващото заведение за хранене и несамостоятелният и́ характер предпоставят невъзможност за отделянето и́ от него, тъй като заедно съставляват неделим функционално обект, поради което и не би могло да се приеме, че тя се подчинява на различен режим. На основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ кметът на общината разполага с обща компетентност да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти. В нормата е предвидено изключение по отношение на обектите, поставени на територията на морските плажове, но предвид горните съображения съдът счита, че то в случая не е налице и заповедта е издадена от компетентния за това орган.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От данните по делото е видно, че констативният акт е изпратен на търговското дружество с препоръчано писмо с обратна разписка, но на адрес, различен от вписания в Търговския регистър. Според данните от приложеното известие за доставяне ИД PS 8200 006IUN W пощенската пратка е приета на 25.11.2019 г. от лицето Златка Баладинова, чието качество на служител, натоварен да приема книжа, не е установено по делото. Поради това съдът приема, че констативният акт не е надлежно връчен на жалбоподателя. Така допуснатото процесуално нарушение обаче не е от категорията на съществените, доколкото не е от естество да обуслови други изводи на административния орган.

Основният спорен въпрос по делото е дали обектът е преместваем или е строеж. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от предназначението му. Според дефиницията, дадена с нормата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, в относимата редакция, обнародвана в ДВ бр.25 от 2019 г., „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.