Решение № 6 от 16.01.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№6 гр. П., 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. И.ова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. И.ова Гражданско дело № 20243520100286 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искове по чл. 141 във вр. чл. 138 от ЗЗД, във вр. чл. 79, във вр. чл.

240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК.

Ищецът Кооперативно сдружение „****“ – гр.П., представлявано от председателя Х.

Ц. Ц., действащ чрез пълномощник: адв. Ц. Х. от ТАК, твърди в исковата молба, че с Договор за заем № ** г. предоставил в заем на М. Т. Л. сума в размер ** лв. срещу поето от последния задължение да върне получената сума, заедно с лихвата и разходите, съобразно уговорения погасителен план, неразделна част от договора.

Договорът за заем бил обективиран в два писмени документа, именувани договор за паричен заем, като всяка страница била подписана от заемополучателя М. Л..

Срокът на заема бил до 17.09.2022 г. Уговореният лихвен процент и разходите за заема били 19%, а таксите и комисионните в полза на заемодателя били уговорени на 3%.

Освен това било уговорено, че при неизпълнение на плащане съгласно погасителния план, длъжникът дължал неустойка в размерна 10%.

Задължението на заемополучателя Л. по договора за заем било обезпечено с поръчителството на ответника И. С. Г., който се задължил да отговаря за заплащане в пълен размер на всички задължения на заемополучателя по договора за заем.

Въпреки уведомленията до ответниците за задълженията им по договора, плащане за погасяване на вноски по заема не било извършено.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника И. С. Г. – като поръчител, да заплати на ищцовата страна сумата **9 лв., дължима по договор за паричен заем № ** г., сключен с М. Т. Л. (като заемател), включваща просрочена главница в размер ** лв. и просрочена договорна лихва в размер 1267.99 лв. за периода 17.09.2021 г. – 20.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до изплащане на задължението.

1

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът И. С. Г. не е подал писмен отговор, не е изразил становище по предявените искове, не е представил доказателства, не е направил доказателствени искания, не е оспорил представените с исковата молба писмени доказателства.

Поради оттегляне на предявените искове по отношение на ответника М. Т. Л., производството по делото по отношение на посочения ответник е прекратено.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове чрез пълномощник: адв.

Ц. Х. от ТАК, като моли за постановяване на неприсъствено решение при наличие предпоставките на закона за това.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява, не изразява становище по исковете.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по делото, на ответника И. С. Г. е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, даден му е едномесечен срок за отговор, указани са му последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, но въпреки това същият не се яви в съдебно заседание и не посочи уважителна причина за това.

От своя страна, ищецът се възползва от законната възможност по чл. 238, ал. 1 от ГПК и поиска съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

От правна страна съдът намира, че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК същото не следва да се мотивира по същество. Предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Решението на съда се основава на наличието на предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски по делото за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Тъй като от *** г. официалната валута в Република България е евро, ко eто заменя българския лев, съдът приема, че претендираните суми в лева в подадената искова молба следва да се присъдят в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА И. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – П.“, ЕИК

****, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. ***, представлявано от председателя Х. Ц. Ц., сумата 1415.25 евро (хиляда четиристотин и петнадесет евро и 25 евроцента), представляваща общо задължение по Договор за паричен заем № ** г., сключен със заемополучателя М. Т. Л., обезпечен с поръчителството на И. С. Г., в това число: - ** (седемстотин шестдесет и шест евро и 94 евроцента) – просрочена главница и – *** (шестстотин четиридесет и осем евро и 31 евроцента) –договорна лихва за периода 17.09.2021 г. – 20.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2

20.05.2024 г. до изплащане на задължението, както и да заплати сумата ** (двеста и десет евро 00 евроцента) – направени разноски по делото.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3