Определение № 436 от 13.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Пазарджик, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20235200500522 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е от „А. Ф.“ АД определение № 1569 от 16.06.2023 г., постановено гр.д. № 2884/2022 г. по описа на PC-Пазарджик като неправилно и немотивирано.

Направено било искане жалбата на дружеството срещу определение № 808 от 30.03.2023 г., постановено гр.д. № 2884/2022 г., по описа на PCПазарджик да бъде администрирана без да се заплаща такса.

Първоинстанционният съд с обжалваното определение отказал да уважи това искане с единствен мотив, че молителят е юридическо лице и за него е недопустимо освобождаването от такса. Съгласно практиката на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, Националният съд може да освободи от внасяне на такса и юридически лица. Съдът следва да извърши преценка относно предмет па спора, сложността на приложимото право, възможността на страната да защити позицията си, тоест дали има очаквания да спечели делото и др. Следва да се коментира размера на разноските и дали те представляват непреодолимо препятствие за страна]а, както и финансовото състояние на страната, поискала освобождаване от плащане.

PC-Пазарджик, не извършил гореописаната оценка, не поискал от дружеството декларация за финансово състояние, а с лаконично определение 1 е отказал, само защото молителят е юридическо лице.

Молят определението да бъде отменено делото върнато на първоинстанционния съд , който като съобрази възможността за освобождаване на частния жалбоподател от държавна такса и критериите за това , да събере необходимите доказателства и да се произнесе.

Съдът , за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството пред Районен съд е образувано по искова молба от „Т.“ ООД срещу частния жалбоподател по предявен частичен иск с цена 5000 лева. Спорът между страните е търговски. Ответникът е поискал да бъде освободен от разноски по делото – възнаграждение на експерт за изготвяне на експертиза ,допусната по негово искане , определено от съда в размер на 250 лева. Частния жалбоподател се е позовал на лошото финансово състояние на дружеството.

С определение от 19.01.2023 година съдът е отказал да удовлетвори това искане.

Определението е обжалвано с частна жалба , в която са изложени доводи ,напълно идентични с тези , изложени в частната жалба дала основание за образуване на настоящото частно производство.

След произнасяне на въззивната инстанция по редовността на жалбата е постановено и обжалваното определение ,с което съдът е отказал да освободи частния жалбоподател от внасяне на държавна такса за обжалване с частна жалба на определението от 19.01.2023 година.За да се произнесе , съдът се позовал на нормата на чл.83 ал.2 от ГПК , която безспорно е относима само към физически лица.

Съдът намира частната жалба за допустима ,но неоснователна.

Възможността за освобождаване на страна по делото – юридическо лице от задължението да внесе държавна такса по подадена от него жалба е обсъждана в многобройна практика на ВКС – напр. определение № 66/4.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1274/2016 г., II т. о., ТК, определение № 78/31.01.2013 г. по ч. т. д. № 595/2012 г. на II т. о., определение № 755/14.11.2013 г. по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о., определение № 446/24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о., определение № 581/13.09.2013 г. по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о., определение № 2

651/12.11.2015 г. по ч. т. д. № 3157/2015 на II т. о. и пр.

Практиката е непротиворечива и тя е ,че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие /а не обратното - ограничаваща този достъп/.

Приложима е само по отношение на физическите лица при наличие на посочените изисквания в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК.

Когато не е налице някоя от изключителните хипотези на разпоредбите н а чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК , на чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ/, то търговецът /ЕТ или юридическо лице/ дължи заплащане на дължимата държавна такса по общите правила.

В практиката е възприето още и разрешението, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС,какъвто не е настоящия случай.

За юридическите лица, извън тези спорове, освобождаването е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС. Има нова практика на ВКС - напр. определение № 562/25.10.2022 г. по ч. т. д. № 2220/2022 г., II т. о.) ,която е съобразена и с практиката на Съда на ЕС /напр. решение от 22 декември 2010 по дело С 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 , решения по дела С69/14 и С571/16.Според практиката на СЕС има и случаи, в които е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали това задължение представлява за всеки конкретен случай ограничение на правото на достъп до съд, което да накърнява самата същност на това право, дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и 3 поставената цел; в рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятността да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите или разноските. Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата.

С оглед характера на производството размерът на държавната такса от 15 лв. не представлява прекомерна финансова тежест, която да лишава дружеството от достъп до съд. Също така частният жалбоподател е търговско дружество - АД и като такова е създадено за участие в стопанския живот и за реализиране на приходи от регистрирания предмет на дейност.

Поради това и не се налага даване на указания и извършване на преценка на финансовите възможности и платежоспособност на самото дружество и акционерите в него.

Дължимата държавна такса по размер е незначителна и не би могла да създаде затруднения и да препятства достъп до правосъдие в рамките на частното производство на който и да е търговец.

Поради изложеното , съдът намира ,че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1569 от 16.06.2023 г., постановено гр.д. № 2884/2022 г. по описа на PC-Пазарджик,с което е отказано освобождаване по молба на „А. Ф.“ АД от внасяне на държавна такса по частна жалба против определение на съда от 30.03.2023 година.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5