Решение № 250 от 08.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. гр. Хасково, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640102055 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. М. М., чрез процесуален представител-адвокат Д.В.М. против „СТИК-КРЕДИТ" АД, с която са предявени обективно пасивно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 293,58 лв. (след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 10.03.2025г.), представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от ***г., ведно със законната лихва от датата на депозирана на исковата молба - ***г. до окончателното плащане на сумата; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявен при условията на евентуалност на първия иск, за сумата от 150,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от ***г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - ***г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че е страна по облигационно правоотношение с ответника „СТИК-КРЕДИТ" АД, възникнало на основание Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от ***г. на основание на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер 1 на 1000,00 лв., а кредитополучателят се задължил да върне сумата от 1681,28 лв., съгласно условията на договора, при срок на договора 6 месеца, ГПР по кредита в размер на 42.58%, ГЛП - в размер на 36%. Твърди съгласно чл. 17, ал. 1 от договора било предвидено в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение, същият да дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Твърди че на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 562,59 лв., добавена към дължимата главница и лихва и тази сума била включена в погасителен план към процесния договор. Твърди се, че ищецът погасил задълженията по договора като заплатила сумата от 1200 лв. Развива съображения, че процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Счита, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК поради това, че в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР и не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и действителния ГПР да надхвърля предвидения максимален размер по закон, поради това, че сумата за неустойка не е включена в ГПР и при включване на размера на неустойката към ГПР действителният такъв би нараснал двойно и поради невключването на неустойката към ГПР потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди, че с клаузата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Сочи, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните да представлява заблуждаваща тьрговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП и договорните клаузи да са неравноправни по см. на чл. 143 и сл. ЗЗП. Поради изложеното, счита договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

При условията на евентуалност, ищецът твърди, че клаузата за 2 неустойка по договора накърнява добрите нрави, поради това, че с неустойката се постига неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, тъй като подлежащата на връщане сума е увеличена допълнително с още проценти от предоставената главница. Счита, че кредиторът дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита и поради това претендира сумата от 293,58 лева (след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 10.03.2025г.). При условията на евентуалност, претендира сумата от 150 лева, представляваща недължимо платена от ищцата неустойка по процесния договор. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по основателност. Признава, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от ***г на основание, на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план; на ***г. заемната сумата е предоставена от кредитора на кредитополучателя; съгласно чл. 20 от договора при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя предвидени в договора, може да му бъде начислена неустойка.

Твърди, че сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрението на подадената Заявка от страна на ответника за отпускане на сумата, посочена от ищеца, на ищеца са предоставени по електронен път проект на процесния договор, с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр и Общи условия. Въпросните документи да съдържат предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него са били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. Развива съображения, че неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е било обезпечено с други правни способи и нейният вид се определял в зависимост от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Признава , че с договора е 3 уговорена договорена неустойка в размер на 0.9%, но оспорва с неустойката да се предвижда неоснователно разместване на блага. Развива съображения, че неустойката да отговаря на присъщите й функции и липсват основания за признаването й за нищожна. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата, като потребител и ответника като кредитор на ***г. е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*** от ***г. по силата, на който на ищеца като кредотополучател е предоставена заемна сума в размер на 1000 лв.

Установява се от приложения Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от ***г. , че заемната сума от 1000 лева е представена при лихвен процент от 36%, ГПР в размер на 42.58%, за срок за погасяване: 6 месеца, лихвен процент при просрочени плащания: 10%, обезпечения: поръчител или банкова гаранция.

В чл. 7 от договора за потребителски кредит е уговорено в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3(три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде наймалко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Уговорено е, че 4 третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да се одобрят от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл.17, ал. 1 от договора, че страните са уговорили в случай, че потребителят не изпълни задължението си, за предоставяне на обезпечение, да дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като в случай на настъпване дължимостта на неустойката, потребителят ще заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.

Представени от ответника Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Не е спорно по-нататък обстоятелството, а и същото се установява от приложената по делото справка /дневно извлечение/, че ищецът е усвоил заемната сума от 1000 лв.

За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно изготвено. Същото не бе оспорено от страните. От заключението се установява, че заплатената по договора сума възлиза на общо 1293,58 лева, от които 1000 лева – главница.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Както беше посочено вече, по делото не се спори, че на *** г. между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.

Безспорно, процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими 5 специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.

7 -9 ЗПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая, чрез процесната неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Процесната неустойка обезпечава неизпълнението на длъжника да обезпечи предоставения му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, предл. първо ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай, надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушаване на закона и нарушение на добрите нрави. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение (изискванията в рамките само на три календарни дни потребителят да осигури поръчител или банкова гаранция ограничава необосновано възможностите на длъжника да предостави обезпечение на дълга). Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя, която след като се прибави към предоставената заемна сума по кредита увеличава необосновано и значително дълга на заемателя дори при точно изпълнение. Освен това, изискването за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция се явява 6 безпредметно, тъй като длъжникът не би имал интерес да иска заем от кредитната институция, ако може да я получи от банка. Такава клауза за неустойка не може да бъде оправдана.

Разпечатката съдържа 26 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16c6e44e-4966-467c-bde9-2ce318b94ce4