Решение № 947 от 17.03.2022, Софийски районен съд

Мотиви към Решение

№ 947/17.03.2022г. по НОХД №

17497/2021г.по описа на Софийски районен съд

Производството е по реда на Глава ХХ VІІІ НПК - чл.375 и. сл. НПК.

Софийска районна прокуратура е внесла Постановление за предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на АНДР. В. М., ЕГН **********, който е обвинен в това, че: на 05.04.2017г. в гр. С., в сградата на отдел „ Пътна Полиция“ при СДВР находяш се на ул. „ ************“ номер 4, е потвърдил неистина в писмена декларация, като е подписал декларация от 05.04.2017г. за придобиване на собственост на лек автомобил марка „ ************“ с номер на рама SALVABE7EN8 7 3 6 7 3 , представляваща образец от Приложение номер 2 към чл.12а, ал.1,т.6 от наредба номер 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превози средства, в сила от 14.04.2000г., а именно, че лек автомобил „************“ с номер на рама SALVABE7EN8 7 3 6 7 3 е закупен от него на дата 28.02.2017г. като в действителност това обстоятелство не отговаря на истината и е подал същата, която по силата на закон - чл.12а, ал.1, т.6 Наредба номер 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътно превозни средства, приета на основание чл. 140, ал.2 ЗДвП, се дава пред орган на властта - отдел „ Пътна полиция“ при СДВР, за удостоверяване истинността на някой обстоятелства, а именно за удостоверяване на обстоятелството, че е закупил лек автомобил „ ************“ с номер на рама SALVABE7EN873673 на дата 28.02.2017г. от А. М. и превозното средство е влязло на територията на Република България на 03.04.2017г -престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Производството е по реда на Глава ХХ VІІІ НПК - чл.375 и. сл. НПК.

В проведеното съдебно заседание СРП не изпраща представител.

Обвиняемият АНДР. В. М. заявява, че се признава за виновен и е извършил престъплението, в което е обвинен от незнание и воден от желанието си да помогне на приятел.Изразява съжаление за стореното.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, от фактическа страна намери за установено следното:

След преценка на събраните по делото доказателства/сред които: показанията на свидетелката В. В. И./л.79/, обясненията на обвиняемия А.М./л.87 и в о.с.з./, заключение по изготвена съдебно-графическа експертиза, два броя копия на договори за покупко-продажба на МПС/л.23-24/, заявление № 174134058262 за първоначална регистрация на лек автомобил марка „ ************“/л.18/, удостоверение, декларация от АНДР. В. М. в качеството му на лице, което пуска на пазара МПС или лице, което внася или 1 въвежда МПС на територията на Република България, копие и оригинал на декларация от АНДР. В. М. -Приложение № 2 към чл.12а, ал.1,т.6 от наредба номер 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превози средства, в сила от 14.04.2000г./л.124/, копие на свидетелство за регистрация, Република Австрия/л.138/, справки, докладни записки, справка за съдимост, справка-характеристика - съдът намира за безспорно установено, че М. е извършил деяние, съставляващо престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

АНДР. В. М. е роден на ***г.в гр. С., българин, български гражданин е, с адрес: гр. С., ж.к.”***********, със средно образование, неженен, неосъждан е и е безработен.М. се ползва с добро име, липсват сигнали по отношение на същият да е нарушавал обществения ред, няма данни да дружи с лица от криминалния контингент.

Полицейските служители при РУ Р., ОДМВР Б., установили, че през 2017г.неизвестно лице е заличило и подправило индентификационен номер на моторно превозно средство - лек автомобил марка „ ************“.По този повод извършили разследване, в хода на което установили, че обвиняемият А.М. е представил посочения автомобил за първоначална регистрация пред органите на Отдел”Пътна полиция” СДВР-град С..Във връзка с регистрацията, М. подал Декларация, представляваща Приложение № 2 към чл.12, ал.11, т.6 и чл.126, ал.1, т.6 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.В тази декларация, А.М. посочил, че чрез договор за покупко-продажба закупил процесното МПС на 28.02.2017г. в Австрия от лицето А. М..След допълнителна проверка в информационната база данни на МВР, се установило, че на 05.04.2017г.М. подал също в ОПП – СДВР – С., и заявление за първоначална регистрация на пътно превозно средство „ ************“ с номер на рама SALVABE7EN873673, бял на цвят.Автомобилът бил регистриран с рег.№ ********.От извършена справка в «Граничен контрол» е видно, че липсват данни А.М. да е напускал пределите на Република България за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г.От обясненото от М. се установява, че същият през 2017г.работел като «готвач»в италиански ресторант в град С. – «*****»и по молба на собственика, с име – Д., решил да направи искана от него услуга – да помогне на двама негови приятели – италианци и да регистрира на свое име лек автомобил „ ************“, който видял за първи път пред КАТ в град С..Заедно с италианците и непозната жена – преводач, М. отишъл пред гише на ОПП СДВР, като жената му подала попълнена декларация, която той подписал, както и подписал всички необходими за регистрацията на автомобила документи, посочвайки качество, което в действителност не притежавал, а именно „собственик”.След регистрацията, М. бил заведен от италианците при нотариус, където 2 прехвърлил собствеността на автомобила на фирма.От заключението по изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза се установява, че в Декларация, Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от името на АНДР. В. М. от дата 05.04.2017г., текста в графите не е написан от АНДР. В. М., но подписа в графа”Подпис”е положен от АНДР. В.

М..Констатациите в заключението по експертизата, кореспондират напълно със заявеното от страна на М. в неговите обяснения, а именно, че жената – преводач е попълнила документите, които той подписал от свое име.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че АНДР. В. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК .

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.

От обективна страна деянието е осъществено и се състои в потвърждаване на неистина в писмена декларация, а именно, подписал декларация от 05.04.2017г. за придобиване на собственост на лек автомобил марка „ ************“ с номер на рама SALVABE7EN873673, представляваща образец от Приложение номер 2 към чл.12а, ал.1,т.6 от наредба номер 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране , отчет , пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превози средства, в сила от 14.04.2000г., а именно, че лек автомобил „************“ с номер на рама SALVABE7EN873673 е закупен от него на дата 28.02.2017г. като в действителност това обстоятелство не отговаря на истината и е подал същата, която по силата на закон - чл.12а, ал.1, т.6 Наредба номер 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътно превозни средства, приета на основание чл. 140, ал.2 ЗДвП, се дава пред орган на властта –служител в отдел „ Пътна полиция“ при СДВР , за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.По този начин М. удостоверил обстоятелството, че е закупил лек автомобил „ ************“ с номер на рама SALVABE7EN873673 на дата 28.02.2017г. от А. М. и превозното средство е влязло на територията на Република България на 03.04.2017г., което всъщност не съответствало на истината.По безспорен начин се установява, че М. не е напускал България към момента на процесната покупко-продажба на МПС и не го е закупувал от лице на име А.

М..

Декларацията е депозирана пред надлежен орган на власт –свидетелката В. В. И. служител –оператор в КАТ при ОПП – СДВР-град С.. Налице е лъжливо документиране в своя полза, тъй като безспорно по делото е установено, че обвиняемият не е закупувал процесното МПС и не го е транспортирал от Република Австрия в Република България, а същото е било 3 обявено за издирване, като открадната вещ в друга държава – Италия. В горната насока са всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, в това число и обясненията на обвиняемия давани в хода на досъдебното производство и в о.с.з..

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е искал.

За да определи наказанието на обвиняемия М., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия констатира следното:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете самопризнанията на обвиняемия, критичното му отношение към извършеното, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.Като съобрази данните за личността на обвиняемия – неосъждан до момента и без данни за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, факта че престъплението е формално на просто извършване и не включва съставомерни имуществени вреди, както и предвиденото за него в специалната част на НК наказание – лишаване от свобода до три години или глоба съдът счете, че в случая са налице зпредпоставките, визирани в нормата на чл. 78, ал.1 от НК за освобождаване на АНДР. В. М. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба в размер на законоустановения минимум – 1000 лева.

Съдът счете, че така наложеното на обвиняемия наказание е съответно на извършеното от него деяние и ще постигне целите както на специалната, така и генералната превенция

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи разноските в производството в размер на 43,80/четиридесет и три лева и осемдесет стотинки /лева, както и сумата 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист на АНДР. В. М..

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20211110217497 по описа за 2021 година след като се запозна с материалите по делото

РЕШИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия АНДР. В. М., ЕГН ********** роден на ***г.в гр. София, българин, български гражданин, адрес: *******, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен за ВИНОВЕН в това, че на 05.04.2017г. в гр. София, в сградата на отдел „ Пътна Полиция“ при СДВР находяш се на ул. „ Лъчезар Станчев“ номер 4, е потвърдил неистина в писмена декларация , като е подписал декларация от 05.04.2017г. за придобиване на собственост на лек автомобил марка „ Ланд Ровер Рендж Ровер Ивоук“ с номер на рама *****, представляваща образец от Приложение номер 2 към чл.12а, ал.1,т.6 от наредба номер 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране , отчет , пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превози средства, в сила от 14.04.2000г. , а именно , че лек автомобил „Ланд Ровер Рендж Ровер Ивоук“ с номер на рама ***** е закупен от него на дата 28.02.2017г. като в действителност това обстоятелство не отговаря на истината и е подал същата, която по силата на закон - чл.12а, ал.1, т.6 Наредба номер 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътно превозни средства, приета на основание чл. 140, ал.2 ЗДвП, се дава пред орган на властта - отдел „ Пътна полиция“ при СДВР , за удостоверяване истинността на някой обстоятелства, а именно за 1 удостоверяване на обстоятелството, че е закупил лек автомобил „ Ланд Ровер Рендж Ровер Ивоук“ с номер на рама ***** на дата 28.02.2017г. от Адалберт Мюлер и превозното средство е влязло на територията на Република България на 03.04.2017г -престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.313, ал.1 от НК, вр.чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия