Решение № 1308 от 21.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300502894 по описа за 2024 година

Против решение №260006/06.08.2024г. на Асеновградския районен съд, ІІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 304/19г. в частта, с която се изнася на публична П. следната недвижима вещ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***********, в с. ******, общ. Асеновград, обл. Пловдив, по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № 300-5-33/15.05.2004г. на Изпълнителният директор на АГКК, изменена със Заповед № 8-3004027.04.2017г. на Началника на СГКК Пловдив, с адрес: ***********, като самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот № ***********, с предназначение - жилище, на едно ниво, с площ от 139,82 кв.м, ведно с прилежащите части: 59,86 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма заснети, над обекта – няма, като получената от П.та сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, а именно: ½ идеална част за между П. Б. И., ЕГН ********** от ***, и ½ идеална част за А. А. С., ЕГН ********** от *** е подадена жалба от А. А. С., ЕГН **********, която моли съда да отмени решението в тази част и постанови друго, с което делбата да се извърши реално на два дяла по реда на чл. 353 от ГПК.

Против същото решение, но частта, с която се отхвърлят претенциите на П. Б.

И., ЕГН ********** от *** против А. А. С., ЕГН ********** от ***, за заплащане на 1 сумата от 4500 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен поради невъзможността да ползва допуснатия до делба имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, в с. *******, общ.

Асеновград, обл. Пловдив, по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № 300-5-33/15.05.2004г. на Изпълнителният директор на АГКК, изменена със Заповед № 8-3004027.04.2017г. на Началника на СГКК Пловдив, с адрес: ****, като самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот № *******, с предназначение - жилище, на едно ниво, с площ от 139,82 кв.м, ведно с прилежащите части: 59,86 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма заснети, над обекта – няма, за периода от 11.04.2021г. (датата на получаване на писмената покА.) до 10.10.2023г. (датата на предявяване на претенцията) и за заплащане на сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща обезщетение поради невъзможността да ползва същия за периода от 10.10.2023г. до приключване на производството е подадена жалба от П. Б. И., ЕГН **********, който моли съда да отмени решението в тази част и постанови друго, с което уважи предявения иск.

С. Р. С. поддържа жалбата подадена от А. С. и оспорва жалбата подадена от П.

И..

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да се ликвидира имуществената общност по реда на чл. 353 от ГПК следва да се установи дали спорния имот е поделяем.

При отговора на този въпрос съдът съобрази приетото заключение на техническата експертиза с вещо лице арх. С., от което се установява че делбения имот е неподеляем по симсъла на нормата на чл. 203, ал.1 от ЗУТ. В откритото съдебно заседание, проведено на 16.05.25г. експертът пояснява, че процесната сграда представлява едно жилище и много спомагателни помещения. Ако трябва да се търси места за още една кухня и още една тоалетна, те ще се намират върху помещения, които са жилищни. Тези констатации на вещото лице обосновават извода, че евентуалното проектиране и изграждане на кухня и тоалетна в съответствие със строителните правила и норми, би довело до значителни преустройства и неудобства по – големи от обикновените, което е в противоречие с изискванията на чл. 203, ал.1 от ЗУТ.

След като имотът е неподеляем и по отношение на него са неприложими остА.лите способи за извършване на делбата, същият следва да се изнесе на публична П. по реда на чл. 348 от ГПК.

По исканията за сметки: П. Б. И. е изпратил покА. до А. А. С., получена от нея на 11.04.2021г. за заплащане на обезщетение в размер на по 150лв. на месец за лишаване от ползването на процесния имот. Прието е за безспорно, че П. Б. И. не 2 ползва имота, но доколкото във въззивната жалба подадена от А. А. С. се оспорва този иск и по делото не са ангажирани доказателства, както че А. А. ползва целия имот, така и че причината за неползването на имота са действия на А. С., които да препятстват П. И. да ползва съответната част от имота се налага извода, че този иск остава недоказан и следва да се отхвърли.

Разгледан е и иск за заплащане на обезщетение в размер на 150 лв. поради невъзможността П. И. да ползва имота за периода от 10.10.2023г. до приключване на производството. Така предявения и разгледан иск е недопустим, понеже без посочване на краен момент на претендираното обезщетение не може да се индивидуализира спорното право и затова следва производството по същия да се прекрати.

Като е достигнал до същия правен извод и е изнесъл имота на публична П. и е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение в размер на 4 500лв. за периода 11.04.21г.

– 10.10.23г., районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. В частта, с която е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение в размер на 150 лв. поради невъзможността да се ползва имота за периода от 10.10.2023г. до приключване на производството решението на съда е непостимо и затова ще се обезсили, а производството в тази част ще се прекрати.

Доколкото и двете жалби са неоснователни всяка от страните следва да заплати разноски на насрещната стрА.. Ето защо П. И. ще заплати на А. С. сумата от 800 лева адвокатски хонорар, а разноските за експертиза не следва да се присъждат, понеже са направени по жалбата против начина на извършване на делбата, на тя е неоснователна.

П. И. не представя доказателства за направени разноски пред въззивния съд, извън платената държавна такса по предявения от него иск, който е отхвърлен.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260006/06.08.2024г. на Асеновградския районен съд, ІІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 304/19г. в частта, с която се изнася на публична продан следната недвижима вещ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *******, в с. ****, общ. Асеновград, обл. Пловдив, по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № 300-5-33/15.05.2004г. на Изпълнителният директор на АГКК, изменена със Заповед № 8-3004027.04.2017г. на Началника на СГКК Пловдив, с адрес: ****, като самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот № *****, с предназначение - жилище, на едно ниво, с площ от 139,82 кв.м, ведно с прилежащите части: 59,86 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж няма, под обекта - няма заснети, над обекта – няма, като получената от П.та сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, а именно: ½ 3 идеална част за между П. Б. И., ЕГН ********** от ****, и ½ идеална част за А. А. С., ЕГН ********** от ****** и с която се отхвърлят претенциите на П. Б. И., ЕГН ********** от ****** против А. А. С., ЕГН ********** от *******, за заплащане на сумата от 4500 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен поради невъзможността да ползва допуснатия до делба имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********, в с. *******, общ.

Асеновград, обл. Пловдив, по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № 300-5-33/15.05.2004г. на Изпълнителният директор на АГКК, изменена със Заповед № 8-3004027.04.2017г. на Началника на СГКК Пловдив, с адрес: *****, като самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот № ******, с предназначение - жилище, на едно ниво, с площ от 139,82 кв.м, ведно с прилежащите части: 59,86 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма заснети, над обекта – няма, за периода от 11.04.2021г. (датата на получаване на писмената покА.) до 10.10.2023г. (датата на предявяване на претенцията).

ОБЕЗСИЛВА решение №260006/06.08.2024г. на Асеновградския районен съд, ІІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 304/19г. в частта, с която се отхвърля претенцията на П. Б. И., ЕГН ********** от ****** против А. А. С., ЕГН ********** от ********, за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен поради невъзможността да ползва допуснатия до делба имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, в с. ******, общ. Асеновград, обл. Пловдив, по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № 300-5-33/15.05.2004г. на Изпълнителният директор на АГКК, изменена със Заповед № 8-3004027.04.2017г. на Началника на СГКК Пловдив, с адрес: *********, като самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот № ********, с предназначение - жилище, на едно ниво, с площ от 139,82 кв.м, ведно с прилежащите части: 59,86 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма заснети, над обекта – няма, за периода от 10.10.2023г. до приключване на производството в размер на 150 (сто и петдесет лева) и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСЪЖДА П. Б. И., ЕГН ********** от ***** да заплати на А. А. С., ЕГН ********** от ******* сумата 800 (осемстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано, в частта с която е постановено изнасяне на публична продан на процесния имот, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5