Решение № 2517 от 21.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2517 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100513672 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 22.04.2021г. по гр. д. № 80703/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, е уважен предявеният от Национален фонд „К.“ срещу „И.“ АД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

33, ал. 4 от ЗЗРК за заплащане на сумата от 21 624 лева, представляваща недопустими разходи, направени от ответника за заплащане на задълженията по фактура № 224 от 30.07.2018 г., фактура № 363 от 27.08.2018 г. и фактура № 365 от 27.08.2018 г., както и фактура №364/27.08.18г., като възникнали след 30.06.2018г., на основание чл. 14 от договор № 115-51/04.12.2017г. за предоставяне на целево финансово подпомагане по Програма "Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г." за реализация на проект "Улица на занаятите: Песента на колелетата“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 21.12.2018 г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен иска за сумата от 2 057 лв. – лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта, за периода 19.12.2017 г. до 12.12.2018г., както е отхвърлено и заявеното от ответника възражение за съдебно прихващане с вземане в размер 1 на 16 170 лева, представляващо остатък от дължима субсидия по договор № 115-51/04.12.2017г. за предоставяне на целево финансово подпомагане по Програма "Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г." за реализация на проект "Улица на занаятите:

Песента на колелетата“.

Срещу решението, в частта в която е уважен предявеният иск и е отхвърлено възражението за съдебно прихващане, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „И.“ АД, в която са изложени, оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди неправилност на изводите, че претендираните от ищеца разходи са недопустими и подлежат на връщане от ответното дружество.

Поддържа, че датата на издаване на първичния счетоводен документ не може да бъде отправна точка за определяне момента на пораждане на задължението, доколкото фактурата не е основание за плащане. Основанието за плащане е извършена доставка на стока или услуга., а фактурата единствено удостоверява този факт. В случая ищецът не е оспорил твърдението, че доставката на стоките и услугите по процесните фактури са били осъществени преди 30.06.2018г. както и че самото задължение по фактурите е възникнало и е било изискуемо преди 30.06.2018г. По отношение на вземанията, предмет на извършено прихващане между ответника и трето за спора лице, е заявено, че насрещните вземания се погасяват до размера на помалкото от тях към деня, в който прихващането е могло да се направи, т.е. решаващ е моментът на изискуемостта на вземането. Освен това следвало да се има предвид, че ответникът е получател на стоките и услугите, поради което не той, а доставчикът е издателят на тези счетоводни документи. На следващо място са развити съображения, че сключеният между страните договор не съдържа ограничителна разпоредба относно момента на извършването на разходите и конкретно, че всички разходи, направени след 30.06.2018г. се явяват недопустими и съответно неподлежащи на финансиране. В договора била предвидена една хипотеза, при която получената субсидия подлежи на връщане, но ищецът не е обосновал качеството си на кредитор с клаузата на чл. 11 от договора. Жалбоподателят счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен 2 начин, че проектът е бил изпълнен изцяло, точно и в предвидения за това срок. Ответното дружество е представило всички необходими отчетни документи и разходо-оправдателни документи в уговорения срок до 30.09.2018г. По тези съображения счита, че предявеният иск е неоснователен и не са налице предпоставки за връщане на полученото целево финансиране.

Наведени са и доводи за неправилност на решението и в частта, в която е отхвърлено възражението му за съдебно прихващане. Поддържа, че проектът е изпълнен в цялост и са налице предпоставките за заплащане на пълния размер на уговорените по договора средства. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен, а в условията на евентуалност – да се уважи възражението за съдебно прихващане.

Въззиваемата страна Национален фонд „К.“ не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на К.та /ЗЗРК/ за възстановяване на получени от Фонда средства, които са разходвани не по предназначение при фактически твърдения, че част от направените разходи са възникнали след 30.06.2018г., поради което като недопустими не се финансират от Фонда.

За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че страните са обвързани от договор № 115-51/04.12.2017г., по силата на който ищецът Национален фонд “К.“ е поел задължение да предостави посочената в чл. 2 сума, представляваща целево финансово подпомагане по програма "Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г." за реализация на проект "Улица на занаятите: песента на колелетата“, а от своя страна “И.” АД се е задължил да осъществи 3 проекта до 30.06.2018г., според уговорените в договора условия. Съгласно чл.

6 ответникът се е задължил да спазва основните параметри на проекта по чл.

1, а съгласно чл. 8 и чл. 9 – да реализира проекта точно съобразно проектната документация. Според уговореното в чл. 16 от договора, неразделна част от него са: 1. Формуляр за кандидатстване за целево финансово подпомагане и всички приложени към него документи и 2. Всички документи, представени във връзка с предоставяне на финансовото подпомагане. С оглед изложеното съдът е приел, че неразделна част от сключения между страните договор са и поканата за подаване на проектни предложения, в която са инкорпорирани процедурата по кандидатстване и одобрение на проектите, правилата за финансиране, както и правилата за определяне на критериите за недопустимост на разходи. Неразделна част от договора, съобразно цитираните по-горе клаузи, са и формулярът за кандидатстване и бюджетът, представен с него. В мотивите на решението е посочено още, че условията на поканата, респ. – на Програма "Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г." определят всички разходи по проекти, възникнали след 30.06.2018г., като недопустими.

Програмата определяла също, че разходите се считат за възникнали при фактуриране, изплащане и реално изпълнение на доставките/услугите.

Първоинстанционният съд е съобразил липсата на спор между страните, че уговорените услуги и доставки съобразно отчетените от ответника процесни фактури, са реализирани и осъществени преди 30.06.2018г., когато проектът е отчетен и завършен. Приел е от фактическа страна, че датата на издаване на фактурите и извършените по тях плащания са след 30.06.2018г. Направен е извод, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си, поети със сключения договор, доколкото те са свързани не само с осъществяване на посоченото събитие, но обхващат и други дейности, правилата за изпълнението на които са определени в поканата за подаване на проектни предложения и проектната документация. Така ответникът е поел задължения да спазва условията за финансово подпомагане – чл. 1, чл. 6, чл. 8 и чл. 10 от договора, както и условията, посочени в документите, неразделна част от договора - условията за финансово подпомагане, посочени в поканата за подаване на проектни предложения, в която са инкорпорирани процедурата по кандидатстване и одобрение на проектите, правилата за финансиране, както и правилата за определяне на критериите за недопустимост на разходи, 4 формулярът за кандидатстване и бюджетът, представен с него. С оглед на горното ответникът е следвало да фактурира и плати доставените стоки/услуги до 30.06.2018г., за което като търговец и при спазване правилата за добросъвестно изпълнение на задълженията е следвало да положи дължимата грижа , т.е. следвало е доставките да са извършени, фактурирани и заплатени до 30.06.2018г. В случая се касае до предоставянето на обществени средства, поради което и правилата за разходването и отчитането им са уговорени подробно между страните и те дължат спазването им. На следващо място, съдът е посочил, че част от фактурите и доказателствата за извършени разходи във връзка с предоставени в изпълнение на проекта услуги, ответникът е представил и отчел пред ищеца след крайната дата за отчитане реализацията на проекта – именно 30.09.2018г., като са представени допълнително от ответника пред ищеца едва на 15.10.2018г. В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл. 33, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на К.та лицата, които разходват получените от фонда средства не по предназначение, ги възстановяват в пълен размер заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на Българска народна банка, увеличен с 10 пункта.

По тези съображения е аргументиран извод, че фактурираните и заплатени от ответника разходи след датата 30.06.2018г. следва да се приемат на основание чл. 14 от договора между страните като недопустими разходи, направени не по предназначение и подлежащи на връщане. Претенцията за заплащане на сумата от 2 057 лева, представляваща уговорена между страните неустойка в размер на основния лихвен процент на Българска народна банка, увеличен с 10 пункта, за периода 19.12.2017г. до 12.12.2018г., е отхвърлена, поради неизискуемост на вземането. Посочено е, че задължението по чл. 14 от договора не е възникнало като срочно, поради което което изискуемостта настъпва след покана. Предвид липсата на данни за отправена покана преди исковия период, предявената претенция е приета за неоснователна.

Релевираното от ответника възражение за съдебно прихващане със сумата от 16 170 лева, представляваща окончателното плащане по договора в размер на 30% от уговорените средства, е отхвърлено. Изводите са мотивирани с оглед установеното неизпълнение на задължения на изпълнителя-ответник във връзка с отчетността на разходите по осъществяване на така одобрения от ищеца проект, за реализирането на който ищецът е предоставил обществени средства, предвид представянето на разходо-оправдателни документи след 5 датата 30.09.2018г.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. При изложените в исковата молба твърдения, предявеният по делото осъдителен иск за сумата от 21 624 лева следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 4 от ЗЗРК за възстановяване на получени от Фонда средства, които са разходвани не по предназначение, при фактически твърдения, че част от направените разходи са възникнали след 30.06.2018г., поради което като недопустими не се финансират от Фонда.

Първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията като иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на неустойка за неизпълнение.

Определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Извършената от ищеца квалификация на спорното право не ограничава съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание, тъй като предложената от него квалификация на предявения иск не е обвързваща за съда (в този смисъл решение № 108/08.07.2015г. по гр.д. № 415/2015г. на ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС).