Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21 от 06.01.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно от частен характер дело 65/2023
Вид
Определение № 21
Подписан
06.01.2023
В сила
06.01.2023
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 06.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело частен характер № 20235330200065 по описа за 2023 година намери, че не са налице предпоставките за насрочване на делото в открито заседание и съдебното производство по него следва да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с тъжба от Е. И. К. с искане Б. В. П. да бъде предаден на съд за престъпление със сочена от тъжителя правна квалификация по чл. 130, ал.2 НК.

За да обоснове наличието на подобна правна квалификация тъжителят е изложил фактически твърдения за извършена от подсъдимия престъпна дейност на публично място (на улица Скопие), пред повече хора (случайни минувачи, излизащи от намиращ се на близо хранителен магазин), състояща с е в отправени спрямо тъжителя непристойни и обществено неприемливи изрази и действия:

-отнемане на предимството на тъжителката и заемане на паркомясто, по отношение на което тя е започнала маневра паркиране;

-бурна реакция след направената забележка;

-отправяне на обиди и заплахи;

-отправяне на удар в главата на тъжителката.

В резултата от посочените действия тъжителката освен болка, изпитала унижение и срам, доколкото станали обществено достояние на неограничен кръг лица.

Така изложените факти сочат на възможното извършване на две 1 алтернативни престъпления от общ характер – престъпно хулиганство по чл. 325 НК или лека телесна повреда по хулигански подбуди.

Относно престъплението по чл. 325 НК меродавни са задължителните указания на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 ОТ 29.11.1974 Г. ПО Н. Д. № 4/1974 Г., ПЛЕНУМ НА ВС:

-т.2 „Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия". Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. "Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други скандализиращи обществото.“

- т . 4 „Хулиганските действия може да се извършват в найразнообразни форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия:

- Хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде)…

- Хулигански действия, свързани с посегателство върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда. …

- Хулигански действия, насочени против социалистическия морал.

Хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество…“

Предвид изложените в тъжбата фактически твърдения (за извършени на публично място, пред повече хора непристойни действия- обиди, заплахи, посегателство върху телесния интегритет на тъжителката) и дадените в ППВС 2/1974 задължителни указния се налага извод, че фактите в тъжбата сочат на евентуално извършено престъпление от общ характер- Хулиганство по чл. 325 НК.

Относно престъплението лека телесна повреда по хулигански подбуди следва да се съобрази, че още в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г. касаещо някои въпроси за умишлените убийства са разграничени две хипотези, при които са налице хулигански подбуди . Тези две хипотези са възприети и в последваща 2 казуална практика на ВКС.

Отразените в постановлението постулати за убийството по хулигански подбуди са приложими и по отношение на телесната повреда, извършена по същите подбуди.

Първата хипотеза е налице, к о г а т о телесната повреда е предшествана или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние. Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност. Във всеки случай преценката дали е налице първата хипотеза на телесна повреда по хулигански подбуди изисква изследване на действията, които предшестват или съпътстват посегателството срещу личността.

Тези действия може да са насочени както срещу същото лице , на което се нанася телесна повреда, но може и да имат съвсем различен обект (викове, псувни, ругатни, неприлични жестове, чупене на имущество, предизвикване на скандал на публично място и др.), като причиняването на телесната се явява резултат или своеобразна кулминация на тези непристойни действия.

Така Решение № 144 от 25.11.2020 г. по н. д. № 798 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение , Решение № 518 от 29.04.2013 г. по нак. д. № 1733/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 397 от 28.09.2010 г. по н.д. № 356/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 42 от 17.03.2009 г. по нак. д. № 661/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 74 от 26.02.2009 г. по нак. д. № 686/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 117 от 15.04.2009 г. по нак. д. № 73/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 342 от 31.V.1969 г. по н. д. № 228/69 г., II н. о., Решение № 510 от 22.IX.1971 г. по н. д. № 380/71 г., II н. о., Решение № 532 от 27.ХII.1976 г. по н. д. № 527/76 г., II н. о., Решение № 131 от 13.06.2016 г. по н. д. № 446 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Втората основна хипотеза според ППВС 2/1957 на хулигански подбуди е налице, когато:

- убийството/телесната повреда не са съпътствани от хулигански действия, извършени при условията на идеална съвкупност;

3

-но пък за сметка на това телесната повреда е причинена по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и телесната неприкосновеност.

Типични примери на втората хипотеза са случаите, когато телесната повреда е причинена:

- с цел да се демонстрира на жертвата, че не е недосегаема и може да бъде наказана от дееца. Така Решение № 401/10 ноември 2014 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 1247/2014 година/, - с цел да се наложи собственото чувство за обществен ред и справедливост, лично да се въздаде незабавно възмездие. Така Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на ВКС, Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 275 от 27.07.2011 г. по н.д. № 1504/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 156 от 7.VI.1995 г. по н. д. № 562/94 г., I н. о, - като проявна форма на чувство за собствена непогрешимост и пълна невъзприемчивост към критика от други лица, въпреки че тя е основателна. Така Решение №103/06.04.2015 по дело №1876/2014 на ВКС, Решение № 192 от 26.06.2012 г. по нак. д. № 510/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 285 от 25.06.2012 г. по нак. д. № 824/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 252/11 юни 2015 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 520/2015 година, Решение № 144 от 20.05.2014 г. по нак. д. № 350/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 475 от 01.12.2008 г. по нак. д. № 496/2008 г. на Върховен касационен съд.

-при изземване на правосъдието в собствени ръце. Така Решение №145/08.07.2019 по дело №534/2019

-с цел да се демонстрира и силово да се докаже собственото величие, надмощие и превъзходство (включително и физическо) . Така Решение № 142 от 02.11.2020 г. по н. д. № 543 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 513 от 03.12.2013 г. по нак. д. № 1850/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 252/11 юни 2015 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 520/2015 година, Решение № 144 от 20.05.2014 г. по нак. д. № 350/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 219 от 20.05.2014 г. по нак. д. № 522/2014 г. на Върховен касационен съд 4

-ако агресията е ескалирала в резултат от незначителен повод, като интензитета на проявената агресия явно не съответства на провокиращия инцидент. Така Решение № 278 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 735/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №253/ 21 декември 2016 год., трето наказателно отделение наказателно дело № 927/2016 год.

- ако е демонстриран стремеж за саморазправа (включително и брутална) с всеки, който е на различно мнение от това на дееца. Така Решение № 426 от 29.11.2012 г. по нак. д. № 1526/2012 г. на Върховен касационен съд

-ако на пострадалото лице е нанесен толкова брутален и жесток побой на публично място, че деецът по неизбежност съзнава, че с действията си освен посегателство срещу личността извършва и брутална демонстрация срещу обществените порядки. Така Решение № 144 от 09.11.2020 г. по н. д. № 523 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 475/ 08 април 2015 година,н.д № 1791/2014 на ВКС, Решение № 469 от 12.11.2009 г. по н.д. № 496/ 2009 г. на Върховен касационен съд

-с цел да отмъсти за това, че му е било отказано право, което деецът неоснователно счита, че притежава (да бъде почерпен в питейно заведение). Така Решение № 201 от 6.06.1986 г. по н.д. № 203/85 г., I н.о.

-ако деецът чувства, че чрез самото посегателство срещу личността на гражданите, той дава изява на себе си, намира себереализация. В тези случаи деецът изпитва удовлетворение от антисоциално поведение само по себе си, като убийството или телесната повреда се явяват реализация именно на този стремеж за личностно удовлетворение чрез антисоциално поведение. Така Решение № 567 от 24.Х.1975 г. по н. д. № 551/75 г., I н. о.

-при включване в масов бой на публично място поради криворазбран стремеж да се помогне на приятел (но без да са налице условията за неизбежна отбрана). Така Решение №410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II н.о, Решение № 257 от 15.07.2013 г. по нак. д. № 840/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 513 от 03.12.2013 г. по нак. д. № 1850/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 637 от 27.02.2013 г. по нак. д. № 2192/2012 г. на Върховен касационен съд.

Важно е да се уточни, че посочените примери за наличието на втората хипотеза да алтернативни, а не кумулативни, като при всяка една 5 от тях са налице хулигански подбуди и не е необходимо да се установяват белезите кумулативно на няколко от тях.

С оглед изложените в тъжбата факти и най-вече поводът, по който се е разиграл инкриминирания инцидент, а именно твърдяно отнемане на предимство от страна на подсъдимия последвано от бурна реакция на направената забележка, засегнала собственото му чувство на непогрешимост, на публично място, пред много хора-съдът намира, че са налице сериозни индиции, че фактите, така както са описани в тъжбата, сочат на извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 НК.

При разследване на престъпления от общ характер (каквито се явяват това по чл. 325 НК и чл. 131, ал.1, т.12 НК) досъдебното производство е задължително. По тези съображения делото се явява неподсъдно на Районен съд –Пловдив, доколкото за евентуално наличното престъпление от общ характер няма приключило досъдебно производство и внесен обвинителен акт в съда.

Предвид императивната законова разпоредба, че по дела от общ характер ДП е задължително, проверката дали са налице всички елементи от обективна и субективна страна на:

- състава на хулиганството или

-на състава на леката телесна повреда по хулигански подбуди може да се извърши в рамките на висящо ДП или на образувана по негов повод предварителна проверка.

По този въпрос прокурорът разполага със свобода на вътрешното убеждение въз основа на събрания доказателствен материал.

При преценка на субективната страна на престъпното хулиганство следва да се съобразят задължителните указания на т.3 от ППВС 2/1974, както следва: „Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението по начало се осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при 6 евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл.