Решение № 260141 от 29.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260141 /29.12.2020г., гр.Пазарджик

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година ,в състав

Председател: Красимир Ненчев членове : Албена Палова

Мариана Д. с участието на секретаря Галина Младенова, като изслуша докладваното от съдия Мариана Д. гр.дело № 508 по описа за

2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Обжалва се решение № 245 постановено на 05.03.2020г. по гр.дело № 631 по описа на Пещерския районен съд за 2019г., с което ПРС е отхвърлил предявените от И.Г.М., ЕГН ********** *** против И.Г.В., ЕГН **********

***, иск ,с който да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реално обособена част, с площ от 20кв.м. , с площ на поземления имот с *** от 304 кв.м. със съседи: имоти с ***; ***; ***; ***; ***. по КККР на гр.П. , одобрен със Заповед №РД-18-14/20.06.2014г. ,и иск ,с който да се приеме за установено по отношение на ответника, че е допусната грешка, с която неправилно е попълнена по регулационната граница, вместо имотна по кадастралния план с материализираната ограда от запад с 10 линейни метра към дъното на имота с ширина 2 метра на придаваемото място, общо с площ от 20кв.м, по плана от 1968г., собственост на ищцата И.Г.М. на недвижимия имот по действащия кадастрален план и по КККР на поземления имот с *** от 304 (триста и четири ) кв.м. със съседи: имоти с *** *** *** ***; ***, като неоснователни.Присъдени са сторените съдебно-деловодни разноски.

С въззивна жалба въззивницата И.М. ,чрез пълномощника си-адв.З. твърди,че решението е неправилно. Искането е решението да бъде отменено като неправилно, а въззивната инстанция реши спора по същество и уважи предявения иск по чл.54,ал.1 от ЗКИР.

Въззиваемата страна И.В.,чрез пълномощника си-адв. К. с отговора на въззивната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Искането е решението да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, след като констатира,че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в процеса, е допустима, провери изложени в нея оплаквания и съображенията на въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба, обсъди събраните пред първата инстанция доказателства,и заключението на експертите, дадено по съдебно-техническата експертиза приета във въззивното производство , констатира следното:

Ищцата И.М. в исковата си молба твърди,че е собственик на имот с *** ***с адрес в град П., ул. ***, а ответника на имот ***, по силата на одобрен КККР със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК София.

Твърди, че е допусната грешка относно прилагането на дворищно регулационните граници между двата имота. Твърди, че по дворищно регулационния план, наследодателя на ищцата бил собственик на имот УПИ № IX-254 в кв.55, действащ към 1973 година. Изготвен бил протокол от 04.10.1973 година от Комисия, назначена със Заповед на кмета № 265/18.08.1973 г. по чл. 110 от ЗТСУ и чл. 265 от ППЗТСУ. Твърди, че ищцата била изплатила на ответника по този протокол с приходен ордер №1021/26.11.1973г. сума от 240.00 лева за празно място от 13 кв. м., придаваемо към имот парцел УПИ № IX-254 в кв. 55. Твърди, че ответника не бил заплатил придаваемото място към имота му УПИ № IX-517 в кв. 64 по плана от 1985 г. на гр. П., придаващо се от имот УПИ №VІІІ-516 в кв. 64 , като по този начин ищцата останала да го ползва. Твърди ,че ответника не се бил възползвал и от §6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ и §8 от ПР ЗУТ. Твърди ,че по влезлия в сила план през 1985 година не е извършена процедурата по придаваемото место. Дворищно регулационните граници не са влезли в сила тогава, когато са били извършвани отчуждаванията на придаваемите места към съседните имоти.По одобрената КККР със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК София, при заснемането на имот с ид. ***, е била допусната грешка, в размер на 20 кв.м. между двата имота.Твърди, че има граница с материализирана ограда на место , която е изпълнена по придаваемото место към имота на ответника, който не е бил заплатил. Отправил бил ответника В. нотариална покана към ищцата да „освободи границите“. Твърди ,че ищцата владее имота си и оградата, която не е била заплатена при условията на ЗУТ.

Твърди ,че оградата е изпълнена по придаваемото место от 13,00 кв.м., което ищцата била заплатила на ответника, и по

12 м.л. към дъното на парцела, което ответника не бил заплатил на ищцата.

Твърди че имота на ищцата по плана от 1985 г. е УПИ № 516 в кв. 64, а на ответника ПИ №517.

С отговора на исковата ответникът оспорва исковите претенции. Твърди,че е станал собственик на дворищен парцел IX-517 в кв. 64 по регулационния план на гр. П. към онзи момент, с площ от 320 кв.м. По действащия план имота е с *** *** с площ от 336 кв.м., тази площ владеел от дълги години, като владението му било явно, несмущавано от никого, не е оспорвано от ищцата. Признава ,че регулационните сметки не били уредени.

Твърди ,че с ищцата имали спорове за поставени по границата – зайчарници, строителни материали, асми и др. Твърди

,че имота бил заснет през 2013 година, както и наличието на противоречие в искането на ищцата - претендира 20 кв.м., а по протокола от 1979 година е 13 кв.м.

,по скицата от 2019 година е 16 кв.м.

В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд за да отхвърли иска по чл.54 ,ал.2 от ЗКИР се е обосновал основно със заключението на съдебно-техническата експертиза. В това заключение вещо лице Д.-П. е установила следното:

В действащата КККР собствеността е отразена по парцелите от предхождащият я кадастрален и регулационен план от 1985 г., с който е обезсилен геодезическия и регулационен план от 1968 г. и няма данни границите по плана от 1985 г. да са оспорени или изменени. В тези граници е и собствеността по последния по време документ - изповядана сделка за покупко-продажба с н.а. №97/1992 г. Разликата заключена между границата на имот пл.№254 по плана от 1968 г. с границата по регулационния план от 1985 г. на парцел IX-517, която е и граница по действащата КККР, е около 12 кв.м., за която се дублират права по документи за собственост - н.а. №230/1972 г. с н.а. №97/1992 г. за ½ ид.ч. За другата ½ ид.ч. от тези около 12 кв.м. няма надеждни източници, по които да може да се установи дублират ли се правата по №133/1952 г. с тези по н.а. №97/1992 г.За парцел IX-254 по плана от 1968 г. регулацията е доказано приложена по отношение заплатеното предаваемо място от имот пл.№253. Към годината на одобряване на следващия план - 1985 г. обаче на място тази регулация не е била приложена. Освен това има навлизане от около 1 линеен метър в най-западните ъгли на вече разрушените 114 пж и паянтова плевня от имот пл.№254 на ищцата в съседния имот от запад. Съответно в плана от 1985 г. границата между имоти пл.№516 и пл.№517 вместо по платеното предаваемо място е отразена по съществувала в онзи момент паянтова ограда и по развалини. Също така регулационната линия между парцели IX-254 и Х-253 по плана от 1968 г. и тази между парцели VIII-516 и IX- 517 по плана от 1985 г. не съвпадат напълно. В лицевата част на парцелите регулацията съвпада почти напълно, а в дъното им се отмества с около 1 линеен метър в западна посока, т.е. увеличава се парцелът на ищцата, като фактически се намалява частта предаваща се от нейния имот и се увеличава частта предаваща се към нейния имот, спрямо предвидените по плана от 1968 г.В действащата КККР парцелите от предхождащият я кадастрален и регулационен план от 1985 г., с който е обезсилен геодезическия и регулационен план от 1968г, VIII-516 и IX-517 в кв.64 са отразени съответно като ПИ с ***и ***и ***. За парцел IX-517 регулацията се счита за приложена с изповядването и вписването на сделка (покупко-продажба) за него с н.а. №97/1992 г. - последния по време документ. В действащата КККР границата между ПИ ***и *** съвпада с границата между парцели VIII-516 и IX-517 в кв.64 по действащия регулационен план от 1985 г.Съществуващата на място ограда съвпада с регулационната граница между парцели VIII-516 и IX-517 по плана от 1985 г.(съответно с границата в КККР), и с регулационната граница между парцели IX-254 и Х-253 по плана от 1968 г. в частта, в която тези регулационни граници приблизително съвпадат. А именно - в частта от заплатените предаващи се около 13 кв.м. от имот пл.№253 към парцел IX-254. На ръчна скица към геодезическото заснемане, приложено в писмения отговор на ответника, тази част е между подробни точки с номера 6 и 10. В плановете от 1968 г. и 1985 г. тази част не съществува в кадастралния план. Друга част - между подробни точки с номера 11 и 13 съвпада с границата между пл.№254 и пл.№253, и представлява част от границата на паянтова плевня по плана от 1968 г.От подробна точка 13 до подробна точка 15 и северния край, съществуващите на място стени/огради не съвпадат с нито една граница, както кадастрална, така и регулационна, по плановете от 1968 г. и 1985 г. Включват обаче границата на стопанската постройка, описана в н.а. №97/1992 г.В частите от подробна точка 11 до подробна точка 15 и северния край на място ищцата владее около 13 кв.м. от ПИ *** по КККР; от които за ½ ид.ч. от част от около 10 кв.м. е н.а. №230/1972 г. Останалите около 3 кв.м. са завзета част от имот на трети лица пл.№252 по плана от 1968 г., за които няма данни да са уреждани като предаваеми места. Възприемайки така установеното от вещото лице,първоинстанционният съд е приел,че ищцата не е доказала наличието на грешка в плана от 1968г., относно процесните

20кв.м., поради което искът й с правно основание чл.54ал.2от ЗКИР е неоснователен.

Във въззивното производство е назначена тройна експертиза, заключението на която е идентично с заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство. Вещо лице С. Б.от състава на тройната експертиза е депозирала особено мнение,прието по делото, в следния смисъл: липсват данни за уреждане на регулационни сметки по отношение на процесната част с площ от 20 кв.м. -придаващо се място от имота на ищцата към парцела на ответника по плана на гр.П. от 1985г. Няма данни за проведена процедура по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ за прилагане на регулацията ,съгласно която ответникът е станал собственик на придаваемото място. Вещо лице Б. сочи, че за да се установи местоположението на процесната имотна граница в дъното на имотите на страните е проследено отразяването й в предходния кадастрален и регулационен план на гр.П., одобрен през 1968г. Установява се,че в дъното на имотите се е придавала част от имота на въззивницата с пл. №254 към парцела ,отреден за имота на ответника -Х-253 в кв.55 по плана от 1968г. преобладаващо попадаща върху паянтова плевня.

Вещото лице е категорично,че липсват доказателства за прилагане на регулацията по плана от 1968г. по съответния ред или регулацията, по отношение на придаващото се място от имота на въззивницата в дъното на имота, към парцела на ответника не е била приложена. В кадастралния план,одобрен през 1985г. като граница между имотите е отразено очертанието на плевнята, за която в кадастъра е записано,че е развалина. Тази имотна граница от 1985г. между двата имота е променена в по-късен момент с попълване на кадастъра, за което няма данни за одобряването. Вещото лице приема, че границата между имотите -в дъното им е отразена по плана от 1968г. Регулацията по отношение на придаващото се място от имота на въззивницата,в дъното на имота, към парцела на ответника, по двата плана от 1968г. и от 1985г., не е била приложена поради липса на доказателства за това.

При така установеното,настоящият съдебен състав съобрази следното: Тълкувателно решение № 3 от 1993г. на ОСГК е постановено при действието на ЗТСУ/отм./ и приема, че дворищно регулационния план се счита приложен в момента, в който регулационните граници се трансформират в имотни при хипотезите на чл. 33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./, като понятието приложен план е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание.