Разпореждане № 6179 от 29.09.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6179 гр. Благоевград, 29.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Частно гражданско дело № 20261210102517 по описа за 2026 година

Производство по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 38 ЗУЕС вр. чл.

410, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 21949/11.09.2026 г. по вх. рег. на РС Благоевград, подадено от заявителя Г. Д. Т., в качеството й на председател на управителен съвет на етажната собственост, с адрес: ****. Заявлението е подадено по реда на чл. 38 ЗУЕС вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК срещу длъжника А. Г. А.. Със заявлението се иска издаването на заповед за изпълнение за сумите 460,16 евро – за поддръжка за 6 години /по 150 лв. за периода от 2020 г. до 2025 г. вкл./; 76,69 евро – за поддръжка за 2025-2026 г.; 49,74 евро – за ремонт на покрива. Твърди се в заявлението, че задълженията са приети с легитимни решения на Общото събрание, които решения не са били оспорени по законовия ред на ЗУЕС. Сочи се, че са изтекли сроковете за плащане.

Твърди се, че длъжникът А. Г. А. е собственик на *** в сградата, че тя въпреки покани на УС не е заплатила дължимите вноски и не е представила разписки за извършени плащания от 2019 г. Посочва се Протокол № 1/07.09.2026 г. от заседание на УС.

Районен съд Благоевград констатира нередовности на заявлението, поради което с Разпореждане № 5825 от 13.09.2026 г. по делото същото се остави без движение и се дадоха следните указания на заявителя за тяхното отстраняване: 1/ да подаде своето заявление за издаване на заповед за изпълнение, като използва образец съгласно приложение № 1 към чл.

3 на Наредба № Н-2 от 18 февруари 2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство; 2/ подпише заявлението си със саморъчен подпис или с валиден квалифициран електронен подпис; 3/ посочи в заявлението си адресите на заявителя Г. Д. Т. и на длъжника А. Г. А., както и телефонен номер и ЕГН на заявителя; 4/ уточни твърдените от нея факти, при осъществяването на които според нея са се породили претендираните вземания, като надлежно посочи източниците на правоотношенията, част от съдържанието на които са претендираните вземания, с всичките му индивидуализиращи белези, като уточни кои са конкретните решения на общото събрание, които заявителката твърди, че не са били изпълнени и като индивидуализира всяко от тях, като уточни по отношение на всяко решение поотделно кога и къде тя твърди, че то е било прието и какво конкретно е било постановено с него; 5/ уточни въз основа на кое неизпълнено решение на общото събрание, каква конкретна сума претендира от заявените; 6/ представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 12,78 евро, заплатена по сметката на Районен съд Поморие.

Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК срокът за изпълнението на указанията за отстраняване на нередовност в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е тридневен от съобщението. Това беше изрично указано на заявителя в съдържанието на Разпореждане № 5825 от 13.09.2026 г. В неговите мотиви бяха подробно изложени и всички констатирани нередовности и изискванията за редовност на заявлението, които не са били изпълнени.

1

Препис от Разпореждане № 5825 от 13.09.2026 г., обективиращо указанията, е било връчено на заявителя Г. Д. Т. на 17.09.2026 г. Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден (чл.

60, ал. 5 ГПК). Затова третият ден е бил на 20.09.2026 г. Той обаче е бил неприсъствен /неделя/, поради което срокът за изпълнението на указанията изтекъл на 21.09.2026 г., който е първи следващ присъствен ден по чл. 60, ал. 6 ГПК. Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час (чл. 62, ал. 1, изр. 1 ГПК). Затова в 00:00 ч. на 22.09.2026 г. вече срокът за изпълнението на указанията е бил изтекъл.

РС Благоевград констатира, че заявителят не е предприел действия по изпълнение на указанията в срок, поради което е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отхвърляне на неговото заявление, тъй като същото не отговаряше на изискванията на чл. 410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

По делото е постъпило заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 4903/23.09.2026 г. по вх. рег. на РС Поморие. То е било подадено в регистратурата на РС Поморие на 23.09.2026 г., след като вече е бил изтекъл срокът за изпълнението на указанията. Изпращането не е станало по пощата, по електронна поща или първоначално до друг орган, поради което чл. 62, ал. 2 ГПК не е приложим. Следователно процесуалното действие на заявителя, изразило се в подаването на заявление с вх. № 4903/23.09.2026 г. и приложенията към него, се явява просрочено.

Според чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Затова процесуалните действия, които заявителката е осъществила след като срокът за изпълнение на указанията на съда е изтекъл, не могат да се вземат предвид от съда на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК. С оглед на това от процесуална гледна точка срокът за изпълнението на указанията е изтекъл, без в неговите рамки заявителката да е отстранила дори частично констатираните нередовности в заявлението.

По тези съображения следва да се приеме, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отхвърляне на подаденото заявление.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че и впоследствие указанията не са били надлежно изпълнени. Новоподаденото заявление е попълнено по образец. То е било съставено в оригинал като документ на хартиен носител, който е бил подписан със саморъчен подпис от заявителката Г. Д. Т.. По реда на чл. 360ж, ал. 3 ЗСВ е удостоверено пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания оригинал и приложенията му. Продължава обаче да е налице нередовност по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК, тъй като заявителят не посочва факти, въз основа на които в негова полза да са се породили заявените от него вземания. Той описва вземанията си, но без да посочва фактическите обстоятелства, при настъпването на които според него те са се осъществили елементите на фактически състав и са се породили в полза на етажната собственост заявените вземания, а именно това е изискването за редовност по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Заявителят не идентифицира надлежно и правоотношението, елемент от което е всяко заявено вземане, съобразно изискванията на съдебната практика, обективирана в решение № 494 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 673/2010 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и решение № 128 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 330/2016 г., Г. К., III г. о. на ВКС и съобразно дадените указания.

Разпоредбата на чл. 38 ЗУЕС е озаглавена „Изпълнение на решенията на общото събрание“. Според чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, като към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.

Реда на чл. 38 ЗУЕС вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е изначално приложим само за изпълнението на решения на общото събрание по ЗУЕС. Заявяването на вземания, които са част от съдържанието на облигационно отношение, чиито източник не е решение на общото събрание, изначално не може да се осъществи по този ред. Същевременно да за използва този ред заявителят трябва в изпълнение на изискването за редовност по чл. 410, ал. 2 вр. чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК и на съдебната практика обективирана в решение № 494 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 673/2010 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и решение № 128 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 330/2016 г., Г. К., III г. о. на ВКС, надлежно да обективира обстоятелствата, на които основава заявлението си, които задължително следва да включват източника на 2 облигационното отношение с всичките му индивидуализиращи бележи. По реда на чл. 38 ЗУЕС вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК източникът на облигационното отношение може да бъде само конкретно решение на ОС. За да бъде редовно заявлението, в него решението на ОС трябва да бъде индивидуализирано с всичките му индивидуализиращи белези.

Така, както ищецът трябва да индивидуализира договорът по време и място на сключване, субекти и характеризиращи престации, така и в настоящия случай заявителят, които по реда на чл. 38 ЗУЕС вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК претендира заплащането на парични суми, които не са били заплатени от собственик, ползвател или обитател, трябва да индивидуализира решението на ОС по време и място на вземане, по субектите на гражданското право /поне по определяем начин/, които са участвали в извършването на тази конкретна многострА. сделка, и по характеризиращите решението на ОС престации, т.е. конкретното задължение за dare, facere, non facere, което с решението е било възложено на длъжника в заповедното производство и което, поне според твърденията на заявителя, той не е изпълнил. Същевременно при подадено заявление по чл. 410 ГПК заповедният съд не може да извлича основанието на заявеното вземане от приложените към заявлението документи (виж мотивите към т. 2.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, определение № 739 от 17.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 482/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч и др.).

Въпреки указанията на съда заявителят не идентифицира надлежно конкретни решения на ОС, които да са породили в тежест на длъжника конкретни задължения за плащане на парични суми, съответстващи на тези, за които е формулиран петитум в заявлението.

За главница в размер на 153,39 евро са посочени решения на ОС, но те не са достатъчно надлежно индивидуализирани, доколкото не става ясно кое решение какво конкретно задължение е породило, според твърденията на заявителя, в тежест на длъжника.

Тези решения не са индивидуализирани съобразно характеризиращите ги престации. Те касаят и различни периоди, а за всички тях е формулирана една обща „главница“ в размер на 153,39 евро, поради което всъщност остава неясен размера на всяко отделно парично вземане, което се заявява въз основа на всяко отделно решение. А точната индивидуализация на вземането по размер също обуславя редовността на заявлението (виж мотивите към т. 2.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Заявена е и главница в размер на 49,74 евро за такса за ремонт, която според твърденията на заявителя, е заявена като определена съгласно решение на управителен съвет. Относно това вземане също не са изпълнени указанията да се уточни кое е конкретното решение на ОС. Същевременно следва да се отчете, че изначално редът на чл.

38 ЗУЕС вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК не е приложим за неизпълнени решения на УС.

В новопредставеното заявление са изложени и фактически твърдения, описващи поведение на длъжника, което според заявителката се изразява се в извършването на нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗУЕС. Отново обаче не е уточнено конкретно решение на ОС, което да не е било изпълнено и което да е основание за заявяването на суми по реда на чл. 38 ЗУЕС вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК.

Указанието за представяне на документ за заплащането на дължимата държавна такса така и не е било изпълнено. По съображенията, изложени в определение № 132 от 27.01.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 71/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград тя се явява дължима за самото подаване на заявлението за издаване на заповед изпълнение и продължава да се дължи дори и същото да е било оставено без уважение или да е било прието за недопустимо.

Съдебната практика приема, че не подлежи на връщане държавна такса при отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който случай съдът се произнася по същество на основателността на заявлението (виж определение № 3 от 05.01.2015 г. по ч. т. д. № 3692/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС), именно защото самото подаване на заявлението /независимо дали то е основателно или неоснователно, допустимо или недопустимо/ обуславя наличието на правоотношения между заявителя и държавата/съда, в чието съдържание се включва и задължението на заявителя да заплати държавната такса по чл. 12 ТДТССГПК и насрещното задължение за съда да се произнесе по допустимостта и евентуално по основателността на заявлението. На тези задължения съответстват конкретни субективни права – вземането /като вид право/ на държавата да получи заплащане на дължимата държавна такса и правото на заявителя да получи произнасяне по допустимостта 3 и евентуално по основателността на заявлението си. Субективното право на държавата, което е вземането й за държавната такса по чл. 12 ТДТССГПК, не се погасява с отхвърлянето на заявлението. Ако се погасяваше, съдебната практика щеше да допуска връщането на тази такса по реда на чл. 4б ЗДТ след като заявлението е било отхвърлено, а тя приема точно обратното. Следователно това субективно право /вземане за държавна такса/ продължава да съществува /и да е правно основание за задържането на сумата за таксата/ заедно с насрещното задължение на заявителя да я заплати, което от своя страна продължава да подлежи на изпълнение.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16c2db9d-a0e7-4726-97f9-68796914b030