Решение № 66 от 13.10.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Габрово, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254200600212 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. М.

И. против Присъда № 34 от 03.07.2025г. постановена по НОХД № 329 по описа за 2025г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.

С горната присъда, РС-Габрово е признал подсъдимия И. за виновен в това, че на 18.12.2024г. в гр.Габрово без надлежно разрешително държал в себе си високорисково наркотично вещество –коноп/марихуана/ с нетно тегло 0.76 грама и със съдържание на активен наркотично действащ компоненттетрахидроканабинол 18.8 % на стойност 15.20 лева, като за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на осн. чл.55, ал.3 от НК не е наложил предвиденото в закона наказание –глоба.

Веществените доказателства предмет на престъплението са отнети в полза на държавата.

На подсъдимият са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия. В саморъчно изготвена жалба същия излага фактическа обстановка, различна от установената по делото, като моли същото да бъде преразгледано и да му се назначи служебен защитник.

1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично и с упълномощения от него защитник адв.М. от ГАК.

Адвокат М. поддържа жалбата изготвена от подсъдимия, но на основание неправилно приложение на материалния закон. Счита, че в конкретния случай изпълнителното Д.ие осъществено от подзащитния му следва да се квалифицира като престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.1-во от НК. Моли, обжалваната присъда да бъде изменена, като на подсъдимия да се наложи наказание -глоба .

Подсъдимият поддържа становището на адв.М. и моли да му бъде наложено наказание - глоба.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.

Счита, че РС-Габрово правилно е квалифицирал престъплението извършено от подсъдимия и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите. Правилно и законосъобразно РС- Габрово е установил следната фактическа обстановка, която и настоящата инстанция споделя:

На 18.12.2024 г. вечерта полицейските служители в РУ - Габрово И.Д. и Е.И. извършвали обход в района на ул."***" в гр. Габрово. В парка „Баждар", до каменна пързалка с фигура на слонче, те забелязали подсъдимия И..

Решили да му извършат проверка и когато се приближили, той извадил от джоба на якето си кутия от цигари и я оставил върху едно от стъпалата на пързалката. Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия и го попитали какво има в кутията от цигари. И. признал, че в нея има свивка, съдържаща марихуана, която е за негова лична употреба.

Полицаите уведомили оперативната дежурна част в полицейското управление и запазили местопроизшествието. След пристигане на място на разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествие, при който на едно от стъпалата на пързалката била намерена кутия от цигари, в която освен цигари била намерена и иззета прозрачна полиетиленова опаковка, съдържаща суха растителна маса, която при направения полеви наркотест реагирала на наркотичното вещество канабис.

2

На досъдебното производство е изготвена физикохимична експертиза от заключението на която се установява, че иззетата на 18.12.2024г. суха растителна маса е коноп (марихуана) с нетно тегло 0,76 грама и със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 18,8,%, а стойността му е 15,20 лева.

Подсъдимият се явява без защитник пред първоинстанционния съд, като заявява, че нещата са такива каквито са описани в обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за стореното.

Пред настоящата инстанция, Д. И. признава, че има проблем с наркотиците и твърди, че се опитва да се справи с него.

Съдът приема, че така установената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подсъдимия, както пред първоинстанционния съд така и пред настоящата инстанция. Фактическата обстановка установена от РС-Габрово не се оспорва и от упълномощения за пред настоящата инстанция защитникадв.М. от ГАК. Предмет на оспорване е единствено квалификацията на Д.ието и възможността за приложение на чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1, от НК.

Защитата счита, че в конкретния случай е налице маловажен случай, който не е бил предмет на обсъждане от РС-Габрово.

С обжалваната присъда РС- Габрово е приел, че по делото е доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимия Д. И. както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като на 18.12.2024г. в гр.Габрово без надлежно разрешително държал в себе си високорисково наркотично вещество –коноп/марихуана/ с нетно тегло 0.76 грама и със съдържание на активен наркотично действащ компоненттетрахидроканабинол 18.8 % на стойност 15.20 лева Настоящия въззивен състав не споделя правните изводи на РС-Габрово, направени на база правилно установена фактическа обстановка, тъй като същите са направени при повърхностен анализ на доказателствата по делото, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС, "Маловажността на случая се определя в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства.". В този смисъл е и константната съдебна практика. Преценката дали едно Д.ие представлява маловажен случай се 3 извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на Д.ието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.

В конкретния случай се касае за нищожно количество наркотично вещество от 0,76 грама марихуана, което е с изключително ниска стойност от 15.20 лева и е било предназначено за лична употреба, което определя Д.ието, като такова с по-ниска степен на обществена спрямо други престъпления от същия вид. От данните по делото еднозначно е установено, че подсъдимият е оказал пълно съдействие още в началния етап на разкриване на инкриминираната му проява, като при безпричинна проверка от страна на полицейските служители е предал доброволно намиращата се в него цигара с марихуана. Макар и проверяваното лице да не е длъжно да съдейства, наличието на доброволен елемент, носи всички белези на критичност и няма как да бъде подмината, когато се коментира личността на дееца. Нещо повече, при разглеждане на делото пред РС-Габрово, Д. И. е участвал без защитник и отново е признал вината си, като е изразил съжаление за стореното.Такова е и процесуалното му поведение пред настоящата инстанция. Всички тези обстоятелства не са извинителни и не декриминализират простото държане на наркотично вещество, но във всички случаи, в аспекта на изискванията на чл.

93, т. 9 от НК, следва да се отчетат като аргумент в полза на тезата, че случаят е маловажен. Като смекчаващи вината обстоятества следва да се отчете и факта, че подсъдимия е работещ човек, интегриран в обществото и се издържа от трудовите си доходи. Всички тези обстоятелства преценени в своята съвкупност, са от категорията на тези, които дават основание за преквалифициране на престъпното Д.ие като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав приема, че е налице едно отегчаващо вината обстоятелство, а именно предходно осъждане на подсъдимия за противоправно държане на наркотични вещества. Видно от справката за съдимост на подсъдимия И., че същият с присъда №17/20.03.2024г. по НОХД № 40/2024г. за идентично Д.ие, като това по настоящото дело, касаещо държане на наркотично вещество марихуана от 0,79 грама на стойност 15.80 лева му е наложено наказание за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.второ, т.1 от НК – глоба в размер на 600.00 лева. Съдът счита, че данните за миналата съдимост на И. немогат да обосноват извод за висока лична обществена опасност. Безспорно е, че подсъдимия И. е зависим от наркотични вещества и макар това да не го оправдава, то обяснява държането от негова страна на дози за еднократна употреба.

Всички изложено до тук, определят конкретното Д.ие Д. И. като такова с по-ниска степен на обществена опасност от други от съответния вид и това се определя както от минималното количество наркотично вещество предмет на обвинението, така и от личността на подсъдимия, който искрено съжалява 4 за стореното и се опитва да промени живота си и да преустанови употребата на наркотични вещества.

По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена, като Д.ието за което е осъден подсъдимия да бъде преквалифицирано от такова по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, поради констатираната маловажност на случая. Съдът счита, че на подсъдимия И. следва да бъде наложен максималния предвиден в закона размер на глоба, а именно хиляда лева, който размер съдът съобрази с факта, че И. е трудоспособен човек и, че ще има финансова възможност да заплати същата. Въззивният съд намира, че така определения размер на наказанието глоба ще постигне целите на личната и генерална превенция.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване.

Поради изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.1, вр. с чл. 334, т.3 от НПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 34 от 03.07.2025г., постановена по НОХД № 329 по описа за 2025г. на Габровски районен съд, В ЧАСТТА с която подсъдимият Д. М. И. гр.Габрово е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА Д.ието по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и му налага наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000.00 лева / хиляда лева/.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. М. И. от гр.Габрово за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по предявеното му по- тежко обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.