Решение № 48 от 10.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Плевен, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500898 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1265/01.10.2024г. по гр.д.№ 1556/2024г. по описа на ПлРС съдът е отхвърлил предявения от К. Р. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.П., ул. „Х.К.“ №*, ет.*, ап.*, * против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ***, гр.

София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 059,53 лева /дванадесет хиляди петдесет и девет лева и 53 стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен Договор за имуществена застраховка „Автокаско”, обективиран в застрахователна полица № ***/20.10.2022г., за настъпило застрахователно събитие на 25.09.2023г. – пътнотранспортно произшествие с материални вреди на собствения на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туарег”, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Осъдил на осн. чл.78 ал.3 вр. ал.1 ГПК К. Р. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.П., ул. „Х.К.“ №*, ет.*, ап.*, да заплати на ЗД “БУЛ 1

ИНС”АД, ЕИК ***, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., деловодни разноски в размер на 1800 лева за адвокатско възнаграждение, 300 лева за депозит за съдебна автотехническа експертиза.

Осъдил на осн. чл.78 ал.3 вр. ал.1 ГПК К. Р. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.П., ул. „Х.К.“ №*, ет.*, ап.*, да заплати на ЗД “БУЛ ИНС”АД, ЕИК ***, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., деловодни разноски в размер на 40 лева за депозит за съдебна автотехническа експертиза по ч.гр.д. № 6930/2023г. по описа на РС-Плевен.

Недоволна от решението е останала ищцата пред първа инстанция К. Р.

А., която чрез адв. Пл. А. от ПлАК го обжалва с въззивна жалба в законния срок.

Твърди, че първостепенният съд е отхвърлил иска, защото е приел, че ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата, като целенасочено е отворила предна лява врата на водача при престоя на автомобила в отбивка на пътното платно, което действие е станало пряка причина за причинените материални щети по автомобила. Съдът е приел, че с гореописаното действие ищцата е нарушила нормата на чл.95 от ЗДвП, както и Общите условия по договора, а именно Раздел III „Изключени рискове", т.1.18, като грубо е нарушила техническите и технологични правила за експлоатация; Раздел VI „Права и задължения на застрахования", т.2.16, като е допуснала действия, които водят до увеличение на покрития риск; и Раздел VI „Права и задължения на застрахования", т.2.8, като не е положила грижата на добър стопанин за застрахованото СПС.

Жалбоподателката изразява становище, че не споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, който е обосновал извода си със събраните гласни доказателства и приетото заключение на в.л. инж.В. А., като посочва, че ищцата е имала възможността да не отваря предна лява врата едновременно с предна дясна врата, тъй като според съда е известно, че по този начин се образува силно течение, като това нейно поведение е довело до вредоносния резултат.

Навежда доводи, че с оглед събраните по делото доказателства и установените факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е стигнал до погрешен извод, че от страна на ищцата е проявена груба небрежност, каквато не е налице в случая, т.е. по делото не е доказано правоизключващото 2 възражение на ответника за наличие на освобождаващи го обстоятелства проява на груба небрежност като причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Жалбоподателката счита, че пътнотранспортното произшествие е настъпило при съвкупност от случайни обстоятелства извън волята на застрахованото лице.

Навежда доводи, че не е налице приетото от съда грубо нарушение на техническите и технологични правила за експлоатация, доколкото застрахованият автомобил е бил технически изправен към датата на произшествието, видно от удостоверението за техническа изправност на ППС, прието по делото като доказателство.

В жалбата се посочва, че не са нарушени задълженията от страна ищцата по ОУ от Договора, изразяващи се в допускане на действия, които водят до увеличение на покрития риск, както и неполагане на грижата на добър стопанин за застрахованото СПС. Напротив, ищцата смята, че при възникналото внезапно прилошаване, спирайки автомобила в пътната отбивка за престой е предприела действие за намаляване на покрития риск и е положила грижата на добрия стопанин за застрахованото СПС. Груба небрежност според ищцата ще бъде налице, ако въпреки внезапното прилошаване, нарушаващо концентрацията и работоспособността й като водач, тя взема решение да продължи движението, с което ще подложи на повишен риск живота и здравето й като водач на автомобила.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постановите друго, с което да осъди ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 12 059,53 лева, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

Отправено е с жалбата и искане за присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ***, представлявано от С.П. и К.К., чрез процесуалния представител адв.М. Г. от САК депозира отговор на въззивната жалба със 3 становище, че същата е напълно неоснователна, а твърденията в нея са необосновани и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло, а първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде изцяло потвърдено.

От въззиваемото дружество посочват, че действията на водачката и на пътника в застрахованото МПС не са породени от случайни събития, действията са напълно съзнателни за ищеца и пътника в автомобила и същите в своята последователност и съвкупност довеждат до настъпване на процесното ПТП и произтеклите от него вреди.

Навеждат доводи, че първоинстанционният съд в решението си правилно посочва, че ищцата и пътникът са имали възможност да предвидят, че като се отварят двете врати едновременно ще стане течение, а още повече, че от минаващите покрай тях тирове с висока скорост има опасност някой от тях да удари отворената врата и да настъпи процесното ПТП.

От въззиваемото дружество считат, че гореописаните действия на водача и на пътника представляват груба небрежност по смисъла на чл. 408 ал.1, т.3 от КЗ и застрахователя по застраховка „Автокаско" не е в риск и не дължи обезщетение на ищеца за процесното събитие и произтеклите от негов вреди.

Твърдят, че съдът правилно не е обсъдил останалите събрани по делото доказателства като неотносими към правния спор, като тяхното обсъждане не е било необходимо, с оглед обстоятелството, че настъпилото събитие не представлява покрит застрахователен риск по полицата за застраховка „Автокаско".

Признават от въззиваемото Дружество, че декларираното събитие е настъпило на 25.09.2023г., като в разглеждания случай е налице изрично законово правило на поведение, с което водачът на автомобила е следвало да се съобрази, но същият е нарушил императивните норми на ЗДвП, като е отворил предна лява врата, без да се съобрази с преминаващите покрай него автомобили и дори без да се увери за собствената си безопасност. Считат, че това поведение представлява груба небрежност и застрахователят по застраховка „Автокаско" на процесното МПС не следва да отговаря за нанесените щети по застрахованото МПС.

С Отговора се навеждат доводи, че грубата небрежност е поведение на застрахования, при което той съзнава последиците от извършването или 4 неизвършването на определено действие, но се надява, че предвижданите от него последици по една или друга причина няма да настъпят. Посочват, че от съдържанието на Общите условия, подписани и приети от страната следва, че неизпълнението на задълженията по полагане грижата на добрия стопанин и опазването на застрахования автомобил от вреди е съществено за застрахователя и предвидено като основание за отказ от плащане на обезщетение не само, когато е умишлено в хипотезата на чл.408, ал.1, т.1 КЗ, но и когато е допуснато при груба небрежност - чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ.

От Дружеството молят съда да остави без уважение депозираната от К.

Р. А. въззивна жалба като неоснователна и недоказана и да постанови решение, с което съда да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на ищцата за осъждане на ответника да заплати сумата от 12 059,53 лева, представляващо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ на МПС „Фолксваген Таурег“ с рег. № ***.

С отговора отправят искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция и молят съда да го определи в минималния размер.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от представеното заверено копие на застрахователна полица № *** от 22.10.2022г. се установява, че за лек автомобил “Volkswagen Touareg” с рег. № *** e сключена застраховка „Автокаско“ при застрахователна сума 16 000 лева, покрит риск по клауза „Пълно каско“, с валидност от 00.00 ч. на 21.10.2022г. до 24.00 ч. на 20.10.2023г.

Намерил също, че се установява от заверено копие на уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ – л.16 от делото, че ищцата К. Р. А. е уведомила застрахователя за настъпилото на 25.09.2023г. застрахователно събитие, за което е образувана щета 2303029423/26.09.2023г.

Приел, че се установява от заверено копие на свидетелство за регистрация Част I – л.18 от делото, че процесният лек автомобил е собственост на ищеца К. Р. А..

5

От заверено копие на писмо от дата 28.11.2023г. - л.19 от делото намерил, че е постановен отказ на ответника да изплати застрахователно обезщетение по декларираното събитие.

Ответникът се е позовал на Раздел III „Изключени рискове“, т.1.18 от Общите условия и Раздел VI „Права и задължения на застрахования“, т.2.16.

Изложил е мотиви за отказа, че водачът не е съобразил, но е могъл и е бил длъжен да предвиди вредите от своето поведение.

Приел също, че видно от представените Общи условия - Раздел III „Изключени рискове“, т.1.18 от Общите условия, че не са покрити рискове, загуби или повреди на СПС при: „Грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС … и/или неспазване предписанията на компетентните орган (движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, 6 движение без вериги, движение с ремаркета и др.“

Счел за установено от Раздел VI „Права и задължения на застрахования“, т.2.16, че Застрахованият е задължен да не допуска действия /или бездействия/, които водят до увеличение на покрития риск.

В продължение на мотивите за Отказа на АД приел, се установява се от Раздел VI „Права и задължения на застрахования“, т.2.8, че Застрахованият е задължен да полага грижата на добър стопанин за застрахованото СПС.

Установил от приложеното ч.гр.д. №6930/2023г. по описа на РС Плевен, че е образувано на осн. чл. 207 ГПК – обезпечение на доказателства.

Приел, че от показанията на свидетеля Е. Цонков А. /съпруг на ищеца К.

Р. А./ се установява, че на процесната дата – 25.09.2023г., е пътувал със съпругата си К. А., като между 20ч. и 21ч., в посока К. – Плевен На съпругата му й е прилошало. Свидетелят сочи, че съпругата му е управлявала автомобила, а той се возил до нея като пасажер на предна седалка. Свидетелят дава показания, че на около 2-3км. след гр.К. съпругата му е отбила и спряла на обособена пътна отбивка. Посочва, че съпругата му е открехнала вратата си, а той е открехнал леко своята врата, за да стане течение. Сочи, че стъклото на вратата на водача е било повредено и не можело да се отвори. Свидетелят дава показания, че една минута по-късно преминали с много висока скорост поне 4-5 Тира, като от въздушната струя вратата на водача рязко се завъртяла. Посочва, че вероятно последният преминаващ Тир я закачил. Свидетелят твърди, че вратата се е обърнала, ударила се в предната част, в лявата част на автомобила, счупили се стъкла. Свидетелят дава показания, че двамата със съпругата си били шокирани, всичко се случило изключително бързо, като не са възприели регистрационен номер на някой от Тировете. Свидетелят дава показания и за пораженията по автомобила – счупено стъкло, обърната и огъната врата. Посочва, че съпругата му е уведомила застрахователя за инцидента.