Решение № 39 от 09.07.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Котел, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20252210101399 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е редовна искова молба от Община Котел, Булстат 000590540, със седалище и адрес на управление гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, представлявана от К. Д. К., чрез юрисконсулт Я. К.a срещу Ф. М. Ю., ЕГН: **********, М. А. М., ЕГН: ********** и А. А. М., ЕГН: **********, наследници на А.М. И./А.М.И/, ЕГН: **********, последен постоянен адрес: село Соколарци, община Котел, с която се иска да бъде признато за установено, че въз основа на Заповед № 79/27.02.1989 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет – Котел, учреденото с Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 02.03.1989 г., право на строеж за построяване на жилищна сграда, представляващ незастроено дворно място с площ от 713 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-1, в кв. 3, по устройствения план на с. Соколарци, при граници на имота: на изток улица, на запад УПИ VІІІ-1, на север улица, на юг УПИ Х-1, несъществува като погасено по давност, поради неупражняването му в срок.

В исковата молба се твърди, че Община Котел е собственик на УПИ ІХ-1, в кв. 3, по устройствения план на с. Соколарци, одобрен със Заповед № 554/11.09.1984 г., който е актуван с акт за частна общинска собственост № 862/11.10.2007г. Посочва се, че със Заповед № 79/27.02.1989 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Котел, върху имота е учредено възмездно вещно право на строеж за построяване на жилищна сграда на А.М. И./А.М.И/. Твърди се, че с лицето А.М. И./А.М.И/ има сключен Типов договор от 02.03.1989 г., с който Община Котел учредява възмездно право на строеж върху държавна земя, представляваща незастроено 1 дворно място с площ 713 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-1, в кв. 3, по плана на с.

Соколарци. Посочва се, че в точка 2 от него било посочено, че срокът за завършване на строежа е 5 години, считано от датата на подписване на договора между страните, която е 02.03.1989г. В исковата молба се посочва, че със Заповед на кмета на Община Котел е била назначена комисия, която да извърши проверка и да установи дали е реализирано правото на строеж или същото е погасено по давност. Твърди се, че след извършената проверка на място и по документи комисията установила, че в поземлен имот съставляващ УПИ ІХ-1, в кв. 3, по устройствения план на с. Соколарци, няма започнато строителство както от А.М. И./А.М.И/ така и от неговите наследници. В исковата молба се навеждат твърдения, че е направена проверка в архива на издадените строителни книжа на Община Котел, от която се установя, че в горепосочения поземлен имот в периода от 1989 г. до момента на проверката, не е било издадено Разрешение за строеж. Посочва се, че предвид правото на строеж върху гореописания недвижим имот не е реализирано в срок и е погасено по давност.

При гореописаното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че въз основа на Заповед № 79/27.02.1989 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Котел, учреденото с Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 02.03.1989 г. в полза на А.М. И./А.М.И/, съответно на неговите наследници Ф. М. Ю., М. А. М. и А. А. М., право на строеж за построяване на жилищна сграда, върху поземлен имот – частна общинска собственост, представляващ незастроено дворно място с площ от 713 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-1, в кв. 3, по устройствения план на с. Соколарци, при граници на имота: на изток улица, на запад УПИ VІІІ-1, на север улица, на юг УПИ Х-1, несъществува като погасено по давност, поради неупражняването му в срок.

В с. з. за ищеца, редовно призован, се явява юрисконсулт Я. К., която поддържа исковата молба.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответниците Ф. М. Ю. и М. А. М. .

На 26.03.2026г. в едномесечният срок е постъпил отговор от назначения на ответника А. А. М. особен представител адв. К. А.. В отговора се посочва, че предявеният иск е допустим и основателен. Посочва се, че нямам връзка с ответника – А. А. М., за да допълня делото с доказателства в тази насока. Не оспорвам представените с исковата молба доказателства от Община Котел и моли съдът да разгледа предявения иск от страна на Община Котел и ако прецени, че е основателен и доказан, то да бъде уважен.

В с. з. ответниците Ф. М. Ю. и М. А. М. редовно призовани не се явяват и не се представляват. За ответника А. А. М., който не се явява, се явява особен представител адв. К. А., която заявява, че поддържа депозираните отговори на исковата молба, както и че предявеният иск е основателен и искат 2 от съда да го уважи.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа страна:

От акт за частна общинска собственост № 862/11.10.2007 г., се установява, че Община Котел е собственик на незастроен поземлен имот дворно място с площ 713 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-1, в кв. 3, по устройствения план на с. Соколарци, при граници на имота: на изток улица, на запад УПИ VІІІ-1, на север улица, на юг УПИ Х-1,.

Видно от Заповед № 79/27.02.1989 г. издадена на основание чл. 15 от Закона за собствеността на гражданите и чл. 103, чл.104 от Наредбата за държавните имоти, че Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Котел, е заповядал и учредил възмездно право на строеж върху гореописания недвижим имот в полза на А.М. И./А.М.И/ за построяване на жилищна сграда върху поземления имот частна общинска собственост.

На 02.03.1989 г. между Общински народен съвет – Котел и ответника е сключен Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя за построяване на жилищна сграда, върху поземлен имот, представляващ незастроено дворно място с площ от 713 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-1, в кв.

3, по устройствения план на с. Соколарци, одобрен със Заповед № 554/11.09.1984 г., при граници на имота: на изток улица, на запад УПИ VІІІ-1, на север улица, на юг УПИ Х-1, като приобритателят е заплатил за правото на строеж сумата от 713.00 лева, за което е издадено Удостоверение за отстъпено право на строеж върху държавно дворно място № 47/27.02.1989 г.

Съгласно точка 2 от договора, ответникът се е задължил да завърши изграждането на обекта в 5 годишен срок, считано от датата на подписването на договора.

По делото е представен констативен протокол от 17.04.2024г. от комисия, назначена със Заповед № РД-13-103/22.03.2024г. на Кмета на Община Котел, от който се установява, че в УПИ ІX-1 в кв. 3 по действащия план на с. Соколарци, за периода от 1989 г. до момента на извършване на проверката, строителство не е разрешавано от гл. арх. на Община Котел и съответно такова не е извършвано съгласно действащите норми и правила.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 40 от 19.11.2025г., изд. от ********** е видно, че лицето А.М. И е починал като женен на 31.05.2021 г. и е оставил като свои наследници ответниците, а именно: Ф. М. Исуфова – съпруга, М. А. М. – син и А. А. М. – дъщеря /ответници по делото/.

Горната фактическа обстановка се установи безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като последователно и непротиворечиво помежду си установяват правнорелевантните факти. Не са налице други доказателства, които да оборят придадената им по ГПК доказателствена сила.

3

Видимо от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 107/27.11.2025г. издадено от Община Котел се установява, че ответникът А.М. И и Ангел Михайлов Ивано са имена на едно и също лице.

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 67 ЗС, за признаване на установено, че учреденото право на строеж, върху незастроен поземлен имот съставляващ УПИ ІХ-1, в кв. 3, по устройствения план на с. Соколарци, частна общинска собственост, не съществува като погасено по давност.

Съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на посочения в исковата молба имот, че е учредил право на строеж в полза на ответника, както и погасяване по давност на правото на строеж, поради неупражняването му в продължение на пет годишния срок.

Съдът е указал на ответниците, че в тяхна тежест е да установи, че е упражнил своевременно учреденото върху поземления имот в негова полза право на строеж.

В трайно установената съдебна практика се приема, че собственикът на земята може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за собственост срещу суперфициаря, на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив/ Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, и Решение № 301 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2009 г., I г. о., ГК/. Основанието не е индивидуализиращ белег на отрицателния установителен иск, но ищецът е длъжен да обоснове и докаже правния си интерес. В разглеждания случай той извежда правния си интерес именно от твърдението, че учреденото право на строеж върху процесния имот е погасено по давност.

По своята характеристика ограниченото вещно право на строеж е тежест върху притежавания от ищеца имот. Отричането на неговото съществуване прекратява тази тежест върху притежавания от ищеца поземлен имот. Посоченият правен интерес се доказва безспорно от събраните по делото доказателства, тъй като Община Котел е собственик на поземления имот върху който е учредено право на строеж в полза на ответника.

Съдът намира, че въз основа на издадената заповед от Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет - Котел и в последствие сключения договор за учредяване право на строеж върху общински имот ищецът и ответникът са били обвързани от действително облигационно правоотношение. Правните последици на този договор са обвързали ответника със задължението да упражни прехвърленото му от ищеца право на строеж в рамките на пет години от сключване на договора.

Постигната уговорка между страните напълно съответства на разпоредбата, 4 регламентирана в чл. 67 от ЗС, която определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря, то се погасява по давност. Целта на закона е да стимулира суперфициаря да реализира своето ограничено вещно право, което обременява имота на собственика и да не допусне то да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях. Погасяването на правото на строеж по давност обаче е мислимо като правна последица само когато приобретателят има задължението да изгради вещта. Когато задължението за изграждане на вещта е на учредителя на правото на строеж, място за неговото погасяване по давност няма. В разглеждания случай правото на строеж не е предоставено като обезщетение за отчуждение на недвижим имот /§ 11 ПР ЗУТ/, нито пък се касае за построяване на отделни обекти в сграда. Праводателят и ищец по делото не е поел задължение по силата на сключения договор да изгради вещта, предмет на договора за учредяване право на строеж. Поради това задължението за изграждане е било изцяло за приобретателя - и ответниците по делото в качеството им на наследници, но нито той, нито наследниците му не са упражнили прехвърленото право на строеж в рамките на пет години.

По делото не се констатира правна невъзможност да бъде издадено разрешение за строеж, респективно да бъде изградено жилищна сграда в груб строеж.

Упражняването на субективните права представлява поведение на техния титуляр, насочено към осъществяването на съдържанието им, чрез което се цели да бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес.