Решение № 448 от 04.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. ***, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430100678 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2КТ и чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с цена на иска 6360 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.

П. П., ЕГН**********, *** против *** гр.***, БУЛСТАТ ***, гр.***, ***, представляван от В.П.-***, в която се твърди, че на 29.01.2016 г. е сключен Трудов договор № *** за неопределено време между *** - гр. ***, БУЛСТАТ *** и И. П. П., по силата на който П. заема длъжността “***”, код по НКПД *** ***, Направление “***”. Твърди че на 10.09.2018 г. на И. П. П. е връчена актуална длъжностната характеристика за длъжността “***” в отдел “***” код по НКПД *** ***, утвърдена на 27.08.2018 г. от ***а на *** - гр. ***. В нея е записано по отношение специфични условия на труд - длъжността няма специфичен характер и организация на труда. Твърди, че на 09.11.2021 г. е издадено Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г. от Теритриална експертна лекарска комисия - трети състав, по силата на което И. П. П. е с 50% трайно намалена работоспособност за период от 2 години - до 01.11.2023 г. В решението на ТЕЛК изрично е посочено, че лице работи като “*** ***” и същото “МОЖЕ ДА РАБОТИ по ПР. ХАРАКТЕРИСТИКА ”. В противопоказни условия на труд е посочено: “СИСТЕМНИ ФИЗ УСИЛИЯ”.

Твърди, че на 06.06.2022 г. е сключено Допълнително споразумение към трудов договор № ***, с което е увеличено основното месечно трудово възнаграждение на сумата от 1000 лева и е уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 6%. Твърди, че на 01.08.2022 г. на И. П. П. е предложено допълнително 1 споразумение, въз основа на което той да бъде понижен на длъжност “***”.

Твърди, че в допълнителното споразумение никъде не е посочено, че става въпрос за промяна на длъжността с оглед предписания на ТЕЛК. П. отказал да приеме изменението на трудовия ДОГОВОР на основание чл. 119 от КТ.

Твърди, че въпреки това в същия ден е отразено в системата на НАП, че вече служителят е преназначен на длъжност “***” без да има подписано допълнително споразумение към трудовия договор. Твърди, че на 12.08.2022 г. след като И. П. П. разбрал за промяната на трудовото му правоотношение подал сигнал до Инспекция по труда с вх.№ 22092270/12.09.2022 г. На 23.09.2022 г. е получен отговор от Инспекция по труда с изх.№ 22081346/23.09.2022 г., в който е посочено, че действително работодателят е понижил И. П. П. на длъжност ***”, без да е имал право за това, след което промяната е заличена считано от 19.09.2022 г. Твърди, че на 29.12.2022 г., без да е отправено писмено предложение до И. П. за промяна на длъжността на “***” в отдел “***” на *** - гр.. *** и без да е дадена възможност на служителя да се запознае с актуалната длъжностната характеристика за въпросната длъжност, работодателят е връчил заповед № *** г. по силата на която трудовото правоотношение с П. е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т. 5 от Кодекса на труда. Като причина за прекратяване на трудовия договор работодателят е посочил: “Отказ на работника да заеме предложената му длъжност *** в отдел “*** ” на *** - гр. *** ”. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение брутното трудово възнаграждение с постоянен характер на И. П. П. е било в размер на 1060 лева. Счита, че заповедта за уволнение е незаконна, тъй като преди и към момента на уволнението не е имало предписание за трудоустрояване на ищеца от компетентните здравни органи да заеме друга, различна от заеманата към момента на уволнението. Излага правни съображения. Твърди, че в Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г. от Териториална експертна лекарска комисия - трети състав, по силата на което И. П. П. е с 50% трайно намалена работоспособност за период от 2 години - до 01.11.2023 г. изрично е посочено, че: лицето работи като “*** ***” и " може да работи съгласно производствената характеристика. Твърди, че при това положение към момента на уволнението не е имало задължителни указания от компетентните здравни органи за трудоустрояване на ищеца на друга работа, различна от заеманата към този момент, но подходяща за заемане от него.

Твърди, че освен това работодателят не е направил писмено предложение до И. П., преди да прекрати трудовото му правоотношение, с което да му предложи друга подходяща работа. Счита, че дори да се приеме, че му е отправено предложение за преназначаване на друга длъжност, тъй като не е налице посоченото в уволнителната заповед основание за уволнение, то П. не е бил длъжен да приеме предложената му от работодателя за заемане друга, различна длъжност и е ирелевантно обстоятелството дали същият го е приел или не. Предвид гореизложеното, счита, че след като не само, в процесното решение на ТЕЛК не се посочва, че И. П. е в невъзможност да изпълнява 2 работата си, ами изрично е посочено, че може да я изпълнява, то работодателят не е можел да прекрати трудовият договор на основание чл.

330, ал.2, т. 5 от КТ, поради което счита, че уволнението на И. П. е незаконно и следва да се отмени. Твърди, че на И. П. П. не е предоставена актуална длъжностна характеристика за длъжността “***” към момента на прекратяване на трудовия договор. При това положение П. е в невъзможност да прецени дали може да приеме същата длъжност, тъй като не знае дали условията на труд няма да бъдат противопоказни. Посочва, че когато работникът счита, че предложената му от работодателя длъжност е несъвместима със здравните противопоказания за трудоустрояването му, той уведомява за това работодателя, отказвайки да заеме длъжността. В този случай възниква спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, компетентен да се произнесе по който е единствено здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. Доколко предложената за трудоустрояване длъжност е подходяща за здравето на работника; дали вменените за длъжността трудови функции и създадените от работодателя условия на труд за изпълнението им са съобразени със здравните противопоказания е медицински въпрос от компетентност на ТЕЛК и НЕЛК, в чиято компетентност е и да изменят или допълнят предписанието за трудоустрояване чл. 3, ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване. До произнасянето им по спора, подлежащият на трудоустрояване работник не е длъжен да заеме предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да заеме длъжността не е основание за уволнение по чл. 330. ал. 2. т. 5 КТ.

Счита, че предвид гореизложеното на по-силното основание служителят първо трябва да е наясно с изискванията за новата длъжност, за да направи преценка дали да откаже да я заеме или не. Счита, че в конкретния случай като работодателят не е запознал П. с актуалната длъжностна характеристика на новата длъжност е отнел правото му да направи преценка и да откаже да я заеме като неподходяща, което води до незаконност на уволнението на още едно основание. Твърди, че след уволнението П. е останал без работа. Моли да бъде признато уволнението на И. П. П., ЕГН **********, извършено със Заповед № ***г. от *** - гр. ***, БУЛСТАТ *** за незаконно и да бъде отменено. Моли И. П. П. да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност в *** - гр. *** - “***”, код по НКПД *** ***, Направление “***” . Моли *** - гр. *** БУЛСТАТ ***, да бъде осъден да заплати сумата от 6360 лева. представляваща обезщетение за оставане без работа на И. П. П. за периода от 29.12.2022 г. - 29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявените искови претенции са допустими, но неоснователни. Не оспорва твърденията на ищеца, че на 29.01.2016 г. е сключен Трудов договор № *** за неопределено време между 3

*** - гр. ***, БУЛСТАТ *** и И. П. П., по силата на който П. заема длъжността “***”, код по НКПД *** ***, Направление “***”. Че на 10.09.2018 г. на И. П. П. е връчена актуална длъжностната характеристика за длъжността “***” в отдел “***” код по НКПД *** ***, утвърдена на 27.08.2018 г. от ***а на *** - гр. ***,без специфични условия на труд и специфичен характер и организация на труда . Че по отношение на ищеца има издадено Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г. от Териториална експертна лекарска комисия - трети състав, по силата на което И. П. П. е с 50% трайно намалена работоспособност за период от 2 години от 01.11.2021 год. – до 01.11.2023 г., в което ТЕЛК е отразила, че „МОЖЕ ДА РАБОТИ ПО ПР. ХАРАКТЕРИСТИКА”, в противопоказани условия на труд е посочено:”СИСТЕМНИ ФИЗИЧЕСКИ УСИЛИЯ”. Че на 06.06.2022 г. е сключено Допълнително споразумение към трудов договор № ***, е което е увеличено основното месечно трудово възнаграждение на сумата от 1000 лева и е уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 6%. Както, и че на 01.08.2022 г. за И. П. П. е предложено допълнително споразумение, по силата на което да бъде преназначен на длъжността „***”. Че П. отказал да приеме предложението на работодателя за преназначаване на длъжност „***” . Че на 12.08.2022 г. след като И. П. П. е разбрал за промяната на трудовото му правоотношение и е подал сигнал до Инспекция по труда с вх.№ 22092270/12.09.2022 г. , както и че на 23.09.2022 г. от Инспекция по труда с писмо изх.№

22081346/23.09.2022 г., И. П. П. е бил уведомен ,че има право да потърси правата си пред съда. Твърди, че със Заповед № *** от 29.12.2023 година, издадена от *** на *** гр.*** е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 330 ал.2 т.5 от Кодекса на труда, с място на работа *** гр.***, на длъжност „***”, поради отказ на работника да заеме предложената му работа „***” в отдел „***” на *** гр.***. Твърди, че със същата заповед е признато правото да се изплати на работника обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни за 2021 година и 40 дни за 2022година ,общо 49 дни. Твърди, че заповедта е връчена на ищеца, за което е положил подписа си със забележка: ”Не отказвам предложената ми длъжност-не ми се предостави”. Твърди, че по искане на ***а на ***, на 30.06.2022 година е било утвърдено от Кмета на Община *** длъжностно /щатно/ разписание на *** гр.***, по силата на което в отдел „***” са съществували два щата „***” заемани от И. П. и Р. Г. Б..

Твърди, че считано от 01.07.2022 год. е утвърдено ново щатно разписание на музея по силата, на което на длъжността „***” са 4 бр. а на длъжност „***” 3 бр. Твърди, че съгласно разпределение на длъжностите в *** гр.*** в отдел „***” длъжностите са две — *** — отдел -*** и *** отдел „***”. Твърди, че след извършената промяна в щатното разписание на длъжностите в ***, съобразявайки ТЕЛК на ищеца, е направено запитване в Служба по трудова медицина „МЕДИКО”,относно пригодността на И. П. П. да изпълнява длъжността „***- отдел ***” в *** - ***. Твърди, че отговора е, че И. П. П.

4 може да изпълнява длъжността „***- отдел ***” в *** - *** при спазване на противопоказанията от ЕР на ТЕЛК. Твърди, че съпоставяйки длъжностната характеристика на „***” с тази на „***” е видно че не се променя характера на работа, като единствената разлика в това е, че ***а полага труд по правоотношението единствено на територията на музея, но не и извън него, което е задължение на длъжността „***”. Твърди, че на 01.08.2022 година в присъствие на М.Н. И.ова, Д.Т. П. и Д.В.Т. на И. П. П. в кабинета си ***а на *** д-р В.П. му е предложил да заеме в същия отдел „***” длъжността „***”, като му е представил, Допълнително споразумение към трудов договор № РД09-436, длъжностна характеристика за длъжността „***”. Твърди, че от 08.08.2022 г. ищецът е излязъл в отпуск за временна неработоспособност до 23.12.2022 година, като е представил болнични листове : peг .№ Е 20220345663 от 08.08.2022 г.; № Е 20220345242 от 07.09.2022 год.; № Е 20222903844 от17.09.2022 год.; № Е 20211684291 от 27.09.2022 год.; № Е 202201834267 от 03.11.2022 год.; № Е 20221834297 от 28.11.2022 год. до 23.12.2022 год., след което на 29.12.2022 година се е завърнал на работа, когато му е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва твърденията в обстоятелствената част на исковата молба относно, че на 29.12.2022 г., без да е отправено писмено предложение до И. П. за промяна на длъжността на “***” в отдел “***” на *** - гр. *** и без да е дадена възможност на служителя да се запознае е актуалната длъжностната характеристика за въпросната длъжност. Не оспорва твърдението, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение брутното трудово възнаграждение с постоянен характер на И. П. П. е било в размер на 1060 лева. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищеца е ”понижен в длъжност „***”. Твърди, че правата и задълженията по длъжностна характеристика на „***” и „***” не се различават, като единствената разлика е в мястото на полагане на труд по трудовото правоотношение, съобразено с предписанията на ТЕЛК. Твърди, че е невярно, че от Инспекция по труда са потвърдили, че П. е „понижен” на длъжност „***”, без да е имал право на това. /справка писмо — отговор на Инспекция по труда./. Счита, че фактическите твърдения на ищцата по обстоятелствената част на исковата молба са опровергават от приложените към настоящия писмен отговор писмени доказателства, поради което счита, че заповед № *** от 29.12.2022 година е издадена при спазване на материално-правните и процесуално-правните изисквания на Кодекса на труда. Счита, че изцяло неоснователен е и иска за изплащане на обезщетения, поради незаконно уволнение. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.