Решение № 178 от 04.12.2024, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Административно наказателно дело 218/2024
- Вид
- Решение № 178
- Подписан
- 04.12.2024
- В сила
- 02.01.2025
- Състав
- Атанас Василев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.1, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.63, ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.63, ал.6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- §9, ал.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 178 гр. Бяла, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20244510200218 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ш.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Д., обл.Р., бул.“Б.“ № ., представлявано от изп. директор Е. Д. против Наказателно постановление № 92-02-622 от 04.07.2024г., издадено от зам.-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” по чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП в размер на 1 000 лева, за извършено нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не изразяват становище по жалбата.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2023г., Г. М. – юрисконсулт от дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“, извършила проверка по повод на сигнал от длъжностно лице по регистрацията по докладна записка № 92-02-620/20.12.2023г. и съставила констативен протокол, в който било отразено, че след направена справка по електронната партида на жалбоподателя, се установило, че не е заявен действителен собственик на дружеството. В тази връзка бил изготвен АУАН с бланков № 92-02-622 от 10.01.2024г., който бил разпределен по вътрешна система на св. Ч. за предявяване на нарушителя. Последната на два пъти изготвила покани, които били изпратени на представляващия дружеството – Е. С..
Същият се явил на 10.01.2024г., когато му бил връчен АУАН и подписал същия с отбелязване „имам възражения“. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
1
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитания по делото актосъставител – св. Ч..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, доколкото АНО, макар и след изрични указания в тази насока, не е представил доказателства за датата на връчване на НП на жалбоподателя. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
На първо място следва да се посочи, че се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и по-конкретно, обстоятелствата по съставяне на АУАН. Изнесените от св.
Ч. сведения относно развитието на процедурата по установяване на нарушението, съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя, не кореспондират на доказателствата по административнонаказателната преписка. Така същата посочва, че актът не е бил съставен от нея, а е бил изпратен от правния отдел за предявяване на нарушителя, като тя единствено се е вписала като актосъставител. Същата не е констатирала сама нарушението или сигнала за неговото установяване не е бил изпратен до нея. Макар наглед съставянето на АУАН да е процесуално издържан от външна страна, по делото се установява, че не е бил съставен от компетентния за това орган. На следващо място, св. Ч. посочва, че е изпратила две покани до представляващия дружеството, което обстоятелство отново не намира отразяване в материалите по преписката. Още повече, че за процесуална прецизност е вписана датата на явяването, като дата на съставяне на АУАН, въпреки че се установява, че същият е бил изготвен по-рано. Това свидетелства за грубо нарушаване разпоредбите на чл.40 от ЗАНН и опорочава издаденото наказателно постановление, водещо като единствен негов резултат цялостната му отмяна.
За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че дори да се приеме, че осъществените действия не представляват процесуални нарушения, е налице друго съществено такова, свързано с изтичане срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Това следва от обстоятелството, че според процесното наказателно постановление, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните си собственици по чл.63, ал.4 от ЗМИП в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, до 31.05.2019г., с което на 03.06.2019г. е извършило нарушение на чл.63, ал.6 на ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП. Тоест, нарушението е извършено на 03.06.2019г., от която дата започва да тече срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН – три месеца от открИ.е на нарушителя. Както се приема в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021г. по тълк. дело № 3/2019г. на ВАС – „Началото на тримесечния срок по чл.
34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя открИ.ето на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че открИ.е има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му.“
Следователно релевантна за началото на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е първата дата, на която в Агенция по вписванията е била налична необходимата информация за индивидуализация на нарушението. Според законодателя срокът от три месеца е разумен и 2 достатъчен по своята продължителност за това съответната администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи процесното административно нарушение чрез съставянето на акт по чл. 36, ал. 1 ЗАНН. С изменението на закона е било предвидено лицата, за които се прилага изискването за вписване, да го сторят в срок до 4 месеца, считано от 31.01.2019г. Бездействието на длъжностните лица от Агенция по вписванията, които са компетентния орган да установят дали това изискване е било спазено, не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. Още повече, че от представените писмени доказателства се установява, че по партидата на дружеството са били извършвани редица вписвания и такава служебна проверка е била извършвана, но не са били предприемани действия.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя се дължат разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което съобразно представения списък на разноски възлиза в размер на 500 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-622 от 04.07.2024г., издадено от зам.изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „Ш.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Д. обл.Р., бул.“Б.“ № ., за нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, е наложено административно наказание по чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията гр. София, ул. “Елисавета Багряна” № 20, да заплати на „Ш.“ АД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление в гр.Д., обл.Р., бул.“Б.“ № . сумата в размер на 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
3