Решение № 2119 от 16.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2119 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110172583 по описа за 2021 година

Производството е исково по молбата на С.С. П., ЕГН **********, жив. АДРЕС спрямо М.Т. „Н. Б.“, ЕИК ********* със седалище в АДРЕС, представлявано от Директора В.Л..

Излага се, че с ответника е бил в трудово правоотношение по тр.договор с № 04/ 28.02.2020г. на длъжност ‚сценичен работник“ с код по НКПД 96290011 за периода до 13.12.2021г., когато със заповед №12/ 09.12.2021г. договорът му е бил прекратен на основание чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ – наложено дисциплинарно наказание ‚уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно: на датите именно 09.11.2021г., 10.11.2021г., 11.11.2021, 12.11.2021 г., 15.11.2021 г.,

16.11.2021 г., 17.11.2021, 18.11.2021, 19.11.2021, 22.11.2021г. ищецът не се е явил на работното си място.

Излага се, че така случилото се прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно като се твърди, че не е било налично това основание за прекратяване на ТД. Излага се, че на посочените в заповедта дати в присъствието на други служители на ответника, той не е бил допуснат изобщо да влезе в сградата на Т., въпреки 1 изричното му настояване. Излага се, че за да стигне до работното си място е търсил вкл. и помощ от органите на реда чрез тел. обаждане. Излага се, че уволнението е незаконосъобразно и на процедурно основание – в нарушение на чл.193 ал.1 от КТ без да е изслушан за обяснения.

Навежда се, че уволнението е незаконосъбразно и като такова с наложно най-тежко наказание и при липсата на нарушенията по заповедта.

При горното се желае решение, с което извършеното със заповедта уволнение да бъде установено като незаконосъобразно на соченото основание и да бъде отменено; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за времето, в което е останал без работа. Ангажират се доказателства.

В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните на сочената в исковата молба длъжност. Излага се, че е спазена процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ като са искани обяснения от работника с писма от 08,.11.2021г. и от 22.11.2021г., по които са дадени обяснения от ищеца чрез мейл. Излага се, че заповедта е мотивирана, а нарушенията са за това, че работодателят е издал заповеди с № А-13/ 21.10.2021г. и с № А-15/ 08.11.2021г. въз основа на Заповед с № РД-01-856/19.10.2021г. на МЗ, а именно за достъп в сградата на Т. след проверка с ПСР или предоставяне на зелен сертификат. Сочи се, че на 27.10.2021г. ищецът е дошъл на работа, но не е показал сертификат или отрицателен тест, поради което не бил допуснат да влезе. Това се случило и на 03.11.2021г., когато пак не бил допуснат, но въпреки това нахлул с чужди и неработещи в Т. лица и отправил закани към охранителя. След 03.11.2021г. ищецът изобщо не се явявал на работа вкл. и на датите, посочени в заповедта. При горното и спазена процедура по чл.193, ал.1 от КТ като се ангажират доказателства се желае решение за отхвърляне на заявените искове като се претендират разноски.

Исковете са с правно основание по чл.344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ и чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен 2 материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните нямат спор по фактите, а те се установяват и от ТД с № 04/28.02.2020г., искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ за извършени нарушения на трудовата дисциплина – нарушаване на реда за влизане в сградата на МТ на 27.10.2021г., за нахлуване без разрешение в кабинета на Директора на Т. на същата дата, за дърпане и бутане на входната врата на Т. на датата 03.11.2021г. около 14.30 часа и нахлуване в фоайето около 16.50 часа на същата дата, както и за отправяне на заплахи и закани към друг служител на Т.; искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ за това защо ищецът не се е явявал на работа на датите 09.11.2021г., 10.11.2021г.,

11.11.2021г.,

12.11.2021г.,

15.11.2021г.,

16.11.2021г.,

17.11.2021г., на 18.11.2021г. , на 19.11.2021г. и на 22.11.2021г., както и от дадени чрез мейл обяснения от С. за случилото се и най-сетне от заповед с № 12/ 09.12.2021г. за наложено наказание на трудовата дисциплина. От тази заповед се установява още, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ във връзка с няколко нарушения на трудовата дисциплина: не явяване на работа на гореописаните дати - 09.11.2021г., 10.11.2021г., 11.11.2021г., 12.11.2021г., 15.11.2021г., 16.11.2021г., 17.11.2021г., на 18.11.2021г. , на 19.11.2021г. и на 22.11.2021г.; за нарушаване реда за влизане в сградата на МТ, определен със заповед А13/ 21.10.2021г. и с № А15/08.11.2021г. – не е представил нужните за достъп до сградата зелен сертификат или отрицателен тест за Ковид 19; за неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, за нарушаване на реда за влизане в сградата отново на 27.10.2021г. и за действия на упражнена сила – бутане и дърпане на входната врата на 03.11.2021г. , както и за отправени закани към директора и за неизпълнение указания на охраната. Или за нарушения по чл.187, ал.1, т.5 от КТ - неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда и по чл.187, ал.1, т.7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както и за неявяване на работа без основателна причина ответникът е наложил дисциплинарно наказание на работника ‚Уволнение“ и е прекратил на това основание трудовото правоотношение със служителя.

Събрани са показания и на свидетелите М.Б., Я.Г., Ц.Л. и Р.М., чийто 3 показания съдът кредитира, и които свидетели установяват случилото по делото, а именно, че ищецът не е допускан до работа поради липсата на зелен сертифкат и PCR тест, които са били изисквани за достъп до сградата на Т. във връзка със заповед на работодателя и МЗ, че ищецът е бил агресивен – повредил е бравата на външната врата, и не е желаел нито да представи сертификат, нито да представя отрицателен тест за Ковид.

Или при горните факти и по процедурата по налагане на дисциплинарното наказание съдът намира, че работодателят преди да наложи наказанието за описаните в заповедта нарушения на трудовата дейност, е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ като е поискал обяснения от ищеца, по които са дадени такива по мейл кореспонденция.

Според текста на чл.186 от КТ за виновно неизпълнение на трудовите си задължения, което е нарушение на трудовата дисциплина, работникът/служителят носи дисциплинарна отговорност, която се санкционира чрез предвидените в КТ дисциплинарни наказания. Със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ‚уволнение“ на ищеца е било наложено визирано от законодателя наказание за три от лимитативно изброените в разпоредбата на чл.187 от КТ нарушения на трудовата дисциплина и те са следните: не явяване на работа- нарушение по чл. 187, ал.1, т.1, предл. второ от КТ; по чл.187, ал.1, т.5 от КТ - неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда и по чл.187, ал.1, т.7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Установи се, че тези действия на ищеца са извършени виновно от С. и попадат в обхвата на законовоопределените нарушения на трудовата дисциплина, както и са санкционирани от работодателя с предвидени от закона наказание.

Досежно преценката по чл.189 от КТ, съгласно която в задължение на работодателя е при определяне на дисциплинарното наказание да вземе в предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, в който смисъл е практика на ВКС, която дава насоки какво следва да се преценя при тази дисциплинарна процедура, то настоящият състав намира следното: в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 167/ 14.05.2013г. по гр.дело № 1102/ 2012г. на ВКС е застъпено становището, че тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната 4 работа, с оглед характера на възложените трудови функции и доколкото те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.

В конкретния случай ищецът, въпреки че е запознат със заповед № А 15/ 08.11.2021г. на работодателя, издадена на основание Заповед РД -01-890/ 03.11.2021г. на Министъра на здравеопазването относно мерките във вр. с Ковид кризата, за което страните не спорят, а и се установи от показанията на свидетелите, демонстративно не е изпълнявал изискванията на работодателя за предоставяне на валиден документ за преболедуване, сертификат за ваксиниране или отрицателен резултат от PСR тест или антиген такъв, като не само не ги е предоставял при поискване – което се установи по делото от показанията на свидетеля Л. , но се е държал грубо спрямо служители на Т. във вр. с изпълнение на тяхната дейност. Ищецът е оспорил чрез действия на незачитане разпорежданията на работодателя негови такива, които са по повод изпълнение на дълг на работодателя към здравето на останалите членове на обществото, а и по повод изпълнение заповед на държавен орган т.е правомерни и целесъобразни такива, което е поставило в риск не само здравето на останалите служители в Т., а и авторитета на работодателя пред останалите членове на работния екип. Установи се, че П. се е противопоставил чрез действията си на правила, които са въведени за всички служители в Т., а не само спрямо него, и тези правила са били в зачитане на обществения интерес и здраве, което безспорно е нарушение с тежки последици за авторитета на работодателя- ответник пред останалите служители, а и рисково такова за здравето на околните. При налагане на наказанието „уволнение“, което е най-тежкото дисциплинарно такова, работодателят е съобразил вредите за предприятието от самоволното неспазване на утвърдените в Т. правила, касаещи живота и здравето на служителите му, поради което съдът приеме, че наложеното наказание за извършените от С. нарушения на трудовата дисциплина - ‘дисциплинарно уволнение” е съразмерно на извършените от него нарушение на трудовите правила и норми и като такова е законосъобразно.

5

С тези мотиви съдът приема, че атакуваното уволнение е законосъобразно и следва исковете по чл.344, ал.1, т.1, предл. първо и второ и по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ като неоснователни да бъдат отхвърлени.

Поради неоснователност на главните искове, следва да бъде отхвърлен и иска по чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа.

Претендират се разноски от страна на работодателя-ответник за възнаграждение на адвокат в размер от 840 лева, които следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от СВ. СВ. П., ЕГН **********, жив.

АДРЕС спрямо МТ Н.Б., ЕИК 000670787 със седалище в АДРЕС, представлявано от Директора В.Л. искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл. 344, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване на извършеното със Заповед с № 12/ 09.12.2021г. на Директора на МТ уволнение за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на СВ. СВ. П., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност ‚сценичен работник“ с код по НКПД 96290011 и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението и ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 83, ал.1 от ГПК СВ. СВ. П., ЕГН **********, жив. АДРЕС да заплати на МТ Н.Б., ЕИК 000670787 със седалище в АДРЕС, представлявано от Директора В.Л. сумата от 840 лева за възнаграждение за адвокат.