Протокол № 479 от 05.07.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 479 гр. Варна, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900653 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ Т. С. Й., Б. Я. Й., В. Я. Б. И С. Я. Й. са редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат А. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“

А Д е редовно призован, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ответника А. К. Т. е редовно призован, явява се лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. К. е редовно призована, явява се лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Г. Г. е редовно призована, явява се лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Я. М. е редовно призован, явява се лично.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

А. Т.: Да се гледа делото днес.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Пристъпва към разглеждането му по реда на чл.375 ГПК. Дава възможност на страните да изложат становището си във връзка с изготвения 1 проект за доклад на делото и дадените указания.

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба изцяло. Оспорвам отговора.

Запознат съм с доклада, нямам възражения и моля да бъде обявен за окончателен. Нямам допълнителни искания към настоящия момент.

АДВ. В.: Поддържаме отговора. Нямаме възражения по отношение на доклада. Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Представям и моля да приемете справка от ОД на МВР-Монтана, сектор „Пътна полиция“, ведно с полица Застраховка „ГО“.

А. Т.: Ще се плати обезщетение.

СЪДЪТ, като взе предвид липсата на възражения по изготвения проекто-доклад, както и липсата на други основания за неговото коригиране или изменение

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад на делото с Определение № 342 от 02.03.2023 година в следния смисъл:

Предявени са от Т. С. Й., ЕГН **********, Б. Я. Й., ЕГН **********, В. Я. Б., ЕГН ********** и С. Я. Й., ЕГН **********, всички с адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. А. Д. от АК Варна, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София – 1407, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 200 000,00 лева на ищцата Т. С. Й., ЕГН **********, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, вследствие смъртта на съпруга й Я.В. Й., както и по 220 000,00 лева на всеки един от останалите ищци - Б. Я. Й., ЕГН **********, В. Я. Б., ЕГН ********** и С. Я. Й., ЕГН **********, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, вследствие смъртта на баща им Я.В. Й., от причинено на 20.06.2021 г. ПТП на път I – 2, км.159 в землището на с. **, обл. Варна, по вина на водача А. К. Т., ЕГН ********** управлявал МПС л.а. „***“ с рама № **** и рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 20.06.2021 год. до окончателното изплащане, както и на ищцата Т. С. Й. сумата в размер о т 790,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за направени разходи за погребение , ведно със законна лихва върху нея, считано от 22.06.2021 год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.06.2021г., около 23,50 часа по 2

Главен път I-2, км. 159, община **, е настъпило ПТП между лек автомобил „***“ с рама № ****, управляван от А. К. Т. и лек автомобил „**“ с рег. № **, управляван от Я.В. Й., при което последният загинал. Твърди се, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувано било ДП № 1023/2021г. по описа на РУ Провадия при ОД на МВР Варна, а с присъда № 53/23.06.2022г. по НОХД №912/2022г. по описа на ОС Варна А. К. Т. е признат за виновен, че на процесната дата при управлението на л.а. „***“ с рама № **** е нарушил правилата на чл.20 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Я.В. Й., както и за това, че си е служил с табели с регистрационен номер на друг автомобил и съответно управлявал посоченото МПС без то да е регистрирано по надлежния ред.

Сочи се, че управляваното МПС лек автомобил „***“ с рама № **** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица от ЗК „Лев Инс“ АД със срок на действие 26.05.2021г. – 26.05.2022 г., действала към момента на ПТП.

В исковата молба се излагат твърденията, че ищците били наследници по закон на починалия, с когото в едно домакинство живеели съпругата му Т.

Й. и двамата му сина Б. Й. и С. Й., а дъщеря му В. Б. ги посещавала често през уикендите. Връзката помежду им била много здрава, като живеели много задружно и сплотено в разбирателство, любов и хармония. Ищците посочват, че пострадалият е бил добър и трудолюбив човек, жизнен и енергичен и в резултат на произшествието са загубили най-скъпия за тях човек, с което настъпила една огромна празнота, която се чувствала с всеки изминал ден все по-осезателно. Непрежалима била загубата им, която водела до ежедневна тъга, скръб и мъка. Това емоционално състояние се отразявало отрицателно и на тяхната работа, водещо до затруднения, сред които и финансови такива.

В исковата молба се твърди, че са отправени писмени застрахователни претенции от ищците до застрахователното дружество - ответник, но до настоящия момент същите не са уважени. Процесуалният представител на ищците отбелязва, че на основание чл. 300 ГПК извън обхвата на преценка на гражданския съд се явяват въпросите за това осъществено ли е вредоносното събитие, виновно ли е осъществено, кой авторът му, както и причинната връзка между осъщественото деяние и настъпилия противоправен резултат.

С допълнителна молба по претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 790,00 лева, заплатени от ищцата Т. С. Й. за погребението на съпруга й, са детайлно формирани елемените, които услугата включвала: изкопаване на гробно място – 35 лв., ковчег – 200 лв., тоалет и обличане – 50 лв., транспортни разходи преди погребение – 60 лв., некролози – 5лв., венец – 60 лв., наем катафалка – 90 лв., покров комплект – 80 лв., траурни ленти и креп – 10 лв., одеало – 20 лв., подавки – 20 по 3 лв. = 60 лв., фенер – 60 лв., рамка – 60 лв. Предявена е и писмена застрахователна претенция за тях от 03.01.2023 г.

Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на 3 сторените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника в случай, че надвишава минималния размер съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. На първо място се поддържа, че към датата на ПТП сключеният договор за застраховка не е бил действащ, защото регистрацията на застрахования автомобил „***“ е била прекратена въз основа на влязла в сила заповед за принудителна административна мярка, от който момент се считало, че правоотношенията между страните са прекратени по право. По тези съображения ответникът счита, че след 04.06.2021г. не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил и затова застрахователното дружество не е легитимирана страна да отговаря по предявения иск. На следващо място се оспорва описаният от ищците механизъм на ПТП, като се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Я.В. Й. за настъпване на вредоносното събитие, тъй като той е извършил частично навлизане в насрещната лента за движение, движил се е с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и не е бил с поставен обезопасителен колан. Оспорва се наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и изключителната вина на застрахования водач за процесното ПТП. Ответникът оспорва и акцесорния иск за лихви. Оспорва се и твърдението за наличие на здрава връзка между ищцата В. Я. Б. и нейния покоен баща, доколкото тя имала отделно семейство и живеела в друго населено място. Излага се становище за завишен размер на претендираното обезщетение, което се мотивира с несъответствие на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“, визирани от ВС, както и с вложения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД смисъл. В заключение се настоява за отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. При условията на евентуалност се прави искане определеното от съда за справедливо обезщетение да бъде намалено, поради наличието на принос от страна на пострадалия и с оглед постигане съответност на приетите със съдебната практика при подобни казуси размери и с икономическата конюнктура в страната.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват наведените от ответника доводи. За неоснователно намират възражението за съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва се и наведеното твърдение, че застрахователният договор е бил невалиден към момента процесното ПТП. За неоснователно се счита и оспорването на обстоятелството, че между ищцата В. Б. и починалият не е съществувала изградена здрава връзка, тъй като независимо от семейните й отношения, това не измествало връзката между баща и дъщеря. Анализират понятието „справедливост“, което молят да се съобрази при определяне 4 размера на неимуществените вреди и тяхното репариране. Възразява се срещу допускането на комплексна СМАТЕ, доколкото е налице съдебен акт на наказателния съд, с който въпросите за наличието на вредоносно събитие, виновността и авторството му остават извън обхвата на преценката на гражданския съд.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на исковата молба, с който поддържа всички наведени твърдения, възражения, доказателствени искания в първоначалния отговор. Оспорва изцяло исковите претенции на ищците, както и допълнителната претенция за обезщетение за имуществени вреди, доколкото същата е изпратена на ответниковата страна 03.01.2023г. и предвиденият в чл. 405 от КЗ срок за произнасяне не е изтекъл.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищците по настоящото дело да проведат доказване на следните предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено ПТП от водача А. К. Т., управлявал л.а. „***“ с рама № ****/, от което като пряка и непосредствена последица е настъпила смъртта на Я.В. Й., както и че вследствие на нея ищците търпят неимуществени вреди в посочените размер и интензитет.

Ищците следва да установят, че са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, както и че последното е постановило отказ по образуваната щета. Ищцата Т. Й. следва да установи, че действително е извършила разходите, за които претендира обезщетение за имуществени вреди. По отношение на акцесорните искове за присъждане на лихва върху обезщетенията, следва да се установи, че ответникът е изпаднал в забава.