Решение № 5816 от 14.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5816 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100510389 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. № 88819/17.08.2023 г. от И. Х. С. чрез адв. Т. срещу Разпореждане от 01.08.2023 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с което е постановен отказа за прекратяване производството по изп. д. № 20168510400976.

В частната жалба длъжникът твърди, че е настъпила перемпция по делото, поради което същото е прекратено по силата на закона по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Твърди, че от 02.10.2018 г. в период от две години не са били предприемани годни действия, които да прекъснат този срок. Поддържа, че с депозираните молби от взискателя от 14.01.2019 г. и 16.12.2020 г. не е поискано осъществяване на конкретен изпълнителен способ, поради което същите не са годни да прекъснат 2-годишния срок. Моли отказът на частния съдебен изпълнител да бъде отменен и да бъде прогласено настъпилото прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли частният съдебен изпълнител да бъде задължен да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани, както и да бъдат върнати всички събрани и неразпределени средства по делото.

Направено е искане за спиране на делото.

На осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано възражение от взискателя И.Б., чрез юрк.

М.Г.. Оспорва доводите на жалбоподателят. Твърди, че не е налице бездействие на взискателя за период по-дълъг от 2-години, като посочва, че са депозирани молби за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника, прекъсващи срока. Поддържа, че перемпция не е настъпила. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В съответствие с чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени мотиви по обжалваните действия.

Частният съдебен изпълнител е изложил подробна фактическа обстановка относно хода на изпълнителното дело, въз основа на която сочи, че не е налице изтекъл двугодишен срок на бездействие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира жалба за неоснователна.

Съдът, след като взе предвид изложените от страните съображения и мотивите на 1

ЧСИ, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20168510400976 при ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, е образувано на 11.03.2016 г. по молба иа И.Г.Б., въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 19.02.2016 г. по ч.гр. д. № 64308/2015 г. по описа на СРС, 52-ри състав на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 01.12.2015 г. срещу И. Х. С. и КИАСТИЛ ЕООД, солидарни длъжници.

С молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, чрез които вземането му да бъде събрано от длъжниците, като упълномощава и съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ, сам да определя начинът и способът на изпълнение.

На 04.04.2016 г. са изготвени и изпратени запорни съобщения за налагане на запори на банковите сметки на длъжииците, до всички търговски банки на територията на Република България.

На 28.07.2016 г. е депозирана молба от взискателят И.Г.Б., чрез адв. М.Г., с която е поискано извършване на опис на движимо имущество в имоти, в които длъжникът има регистрирани фискални устройства, като се сочат конкретните адреси, на които се намират имотите.

На 30.05.2017 г. е депозирана молба от взискателя по изпълнителното дело, с която моли частният съдебен изпълнител да бъдат извършени справки за наличие на декларирано имущество (МПС и недвижими имоти), сключени трудови договори, открити банкови сметки, наличие на собственост на дружествени дялове и др., като при наличие на такива да бъдат наложени запори, респ. възрбани.

На 02.10.2018 г са наложени запори на откритите банкови сметки на И. Х. Н. в Централна Кооперативна Банка АД и на притежаваните от ДИУ стил ЕООД в Централна Кооперативна Банка АД и в Райфайзенбанк България АД. Запорните съобщения от съответните банкови институции са получени на 04.10.2018 г..

На дата 14.01.2019 г. е депозирана молба от взискателя по изпълнителното дело, с която моли частния съдебен изпълнител да бъдат справки за имущественото състояние на длъжника и да бъдат наложени съответните обезпечителни мерки.

На дата 16.12.2020 г. е депозирана нова молба от взискателя по изпълнителното дело, с която се иска да бъдат предприети нови изпълнителни действия за събиране на вземанията му, а именно да бъдат извършени справки за наличие на декларирано имущество (МПС и недвижими имоти), сключени трудови договори, открити банкови сметки, наличие на собственост на дружествени дялове, като при установяване на налично имущество да бъдат наложени запори, респ. възбрани.

На 29.06.2022 г. е наложен запор на откритите банкови сметки на И. Х. Н. в юробанк България АД.

На 21.07.2022 г. са изготвени и искания за вписване на възбрана върху притежаваното от длъжника недвижимо имущество.

С молба от 01.08.2023г от длъжника И. Х. Н. е отправено искане за прекратяване на изпълнителното дело на осн чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С Разпореждане от 01.08.2023 г. частният съдебен изпълнител е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса на законовите предпоставки.

Със съобщение с изх. № 47994/02.08.2023г, връчено на длъжника на 03.08.2023г, последният е уведомен за отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното дело.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна 2 следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнението се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, потвърдено вкл. в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, че перемпцията настъпва по силата на закона, когато предпоставките затова са налице. Актът на съдебния изпълнител няма конститутивно действие в тази насока, като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на правнорелевантите факти. Съгласно разясненията дадени към т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност, са предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от визскателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ); насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан (изброяването не е изчерпателно), както и постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Действията, прекъсващи изпълнителната давност, прекъсват и двугодишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този смисъл следва да се отбележи, че двата института – погасителна давност и перемеция, са различни по своето естество, като общото по между им е че едни и същи действия ползват както погасителната давност, така и перемпцията (в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).

В процесния случай се установява, че на 04.10.2018 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника И. Н. в Централна Кооперативна Банка АД и на длъжника „ДИУ СТИЛ“ ЕООД в Централна Кооперативна Банка АД и в Райфайзенбанк България АД.

Това е така, тъй като запорът се счита за наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК и чл. 507 ГПК /В този смисъл мотивите към т. 5 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС/. Следователно двугодишният срок по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е прекъснат с наложения запор и е изтекъл на 04.10.2020 г. . В периода 04.10.2018 г. до 04.10.2020 г. не са предприети и никакви действие от съдебния изпълнител във връзка с принудително осъществяване на вземането на взискателя, нито последният е поискал извършване на конкретни изпълнителни способи. Не са постъпвали и суми по изпълнителното дело. В този период от време е депозирана единствено молба с вх. № 02846 от 14.01.2019 г. от взискателя, която не е годна да прекъсне двугодишния срок. Това е така, тъй като в нея не са конкретизирани изпълнителни способи, които да бъдат осъществени в изпълнителното производство. Поискано е от частния съдебен изпълнител да бъде проучено имуществото на длъжника, което съгласно задължителната практика, обективирана в горецитираното тълкувателно решение, не прекъсва срока. С молбата се иска налагане на „съответните обезпечителни мерки“. Подобна формулировка, респективно отправено искане към частния съдебен изпълнител, не представлява искане за налагане на конкретен 3 изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС ясно е посочено, че „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността“, т.е. същият следва да бъде в достатъчна степен конкретизиран. Същото се отнася и до предпоставките за прекъсване на двугодишния срок – взискателят следва да е поискал да бъде приложен конкретен изпълнителен способ, каквото искане в настоящия случай с молбата от 14.01.2019 г. не е налице. Ето защо, въззивният съд приема, че същата не е прекъснала двугодишния срок и той е изтекъл на 04.10.2020 г., поради което изпълнителното производство е прекратено ex lege на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 05.10.2020 г..

Предвид гореизложеното жалбата се явява основателна, като изпълнителното производство по дело № 20168510400976 при ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС е прекратено на 05.10.2020 г. по силата на закона по силата на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

По изложените съображения отказът на частния съдебен изпълнител следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на ЧСИ М.П., който следва да прекрати производството и на осн. чл. 433, ал. 3 ГПК незабавно да вдигне наложените запори и възбрани.

По отношение искането съдът да задължи частния съдебен изпълнител да върне всички събрани и неразпределени суми по делото настоящият съдебен състав намира, че подобно произнасяне в настоящото производство е недопустимо, а следва да бъде предявено и разгледано по общия исков ред.

Спирането на изпълнителния процес предполага висящо изпълнително дело, а с оглед основателността на жалбата производството по същото се явява прекратено, считано от 05.10.2020 г., поради което искането се явява неоснователно.

По разноските:

Предвид изхода на делото въззивният съд намира, че разноските не следва да се присъждат, доколкото се отменя незаконосъобразен отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното дело, който не е страна в настоящото производство. Възлагането на разноски на взискателя също е необосновано, доколкото съдът се поизнася касателно законосъобразността на действия на частния съдебен изпълнител.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ЧЖ-I-Н въззивен състав:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 88819/17.08.2023 г. от И. Х. С. чрез адв. Т. ОТКАЗА на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС да прекрати изпълнителното производство по № 20168510400976 на осн чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в Разпореждане от 01.08.2023 г..