Решение № 779 от 10.06.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………… гр. Варна, ………….2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Стоян Колев при секретаря ДЕНИЦА

КРЪСТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 306 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 КСО.

Образувано е по жалба на П.А.Г.,

ЕГН **********,***, против Решение № 70 от 07.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е потвърдено Разпореждане с Изх. № РВ-3-24-00847951 от 03.11.2020г. на Е.И., началник сектор КР на ДОО в ТД на НОИ гр. Добрич, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е разпоредено П.А.Г. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 25.06.2018г. до 28.02.2019г. в размер на 3759.27 лева, от които 3130.48 лева - главница и 628.79 лева - дължима лихва, начислена към 30.11.2020г., представляващи неправомерно получено обезщетение за допълнителен отпуск, за майчинство по смисъла на чл. 164 КТ.

Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и издадено в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК. Намира, че от административния орган не са изяснени в пълнота относими към административното производство данни и доказателства, с което е нарушен чл. 35 АПК и обжалваната заповед е незаконосъобразна. Твърди, че протокол №

П-03000820127827-073-001 /02.11.2020г. на длъжностното лице по инициирана от ТД на НОИ - Добрич проверка от ТД на НАП- Варна, не се съдържат безспорни данни относно релевантните факти, като други конкретни доказателства за твърдяното обстоятелство не са събрани в хода на административното производство. Счита, че визираните в протокола доказателства са непротивопоставими на жалбоподателката, която не била страна в производството, нито адресат на проверката. Твърди, че в периода от 25.06.2018г. до 28.02.2019г. включително и към момента на раждане на детето са налице всички предпоставки за възникване на правото на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст. Същевременно сочи, че липста на дейност на дружеството през периода на майчинство на жалбоподателката не води автоматично до недействителност на трудовото правоотношение, съответно - до прекратяване на осигуряването на жалбоподателката. Намира, че съществуването на трудово правоотношение при наличие на трудов договор се предполага до установяване на противното, поради което липсата на дейност на работодателя - осигурител през периода 18.01.2018г. 31.07.2020г., не може да обоснове прогласяване на недействителност на договора, респ. да служи като основание за възстановяване на добросъвестно получени суми. Намира твърдението на Началник сектор КР на ДОО в ТД на НОИ, че през периода 18.01.2018г. 31.07.2020г. дружеството-работодател е фиктивен осигурител, поради липсата на дейност не може да рефлектира негативно върху правата на добросъвестния работник или служител да получи дължимо обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-год. възраст, при наличие на валидно трудово правоотношение, което е надлежно регистрирано. Счита, че разпореждането е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая от страна на административния орган, което представлява нарушение от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. На изложените основания претендира отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание и по съществото на спора чрез пълномощника си - адв. В., поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски за извършването на които представя доказателства.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуален представител – гл. ю. к. Ц., оспорва жалбата. Поддържа, че същата се явява неоснователна, по съображенията в оспореното решение, което като съобразено с доказателствата по делото е законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Оспорва претендирания размер на адвокатското възнаграждение, като прекомерен.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържащите се в преписката доказателства се установява, че на П.А.Г. е било изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 25.06.2018г. до 28.02.2019г. в размер на

3130,48лв. Впоследствие, се е установило, че едноличният собственик на капитала, който е и управител на дружеството- работодател „Пластохим“ ЕООД, гр. *****- И.А.И., е починал на 18.01.2018г. От длъжностните лица при ТП на НОИ Добрич е била инициирана проверка от ТД на НАП Варна, приключила с издаването на протокол №П-03000820127827-073-001/02.11.2020г. от старши инспектор по осигуряването. В протокола са направени констатации, че дружеството не е декларирало стопанска дейност, не са предстяване документи за реално извършвана дейност, както и няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО и ГФО за 2018г. и 2019г. Също така не са представени счетоводни документи, няма данни за начисляване и изплащане на работна заплата.

Подаваните данни с декларации обр.1 „Данни за осигурените лица“ и за задълженията на осигурител по Декларация обр.6 до м.01.2019г. са заличени по предписание на НОИ за периода от м.01.2018г. до м.01.2019г., вкл.; не са били представени договори и доказателства за реално извършвана дейност с клиенти и доставчици. Всичко това е довело до извода, че „Пластохим“ ЕООД е дружество с роля на фиктивен осигурител. Към протокола са приложени и всички, събрани в хода на производството доказателства.

Като е имало предвид констатациите в протокола, началник сектор КРД при ТП на НОИ Добрич е постановил разпореждане № РВ-3-24-00730317/04.03.2020г., с което е образуван дълг за събиране от жалбоподателката от недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 25.06.2018г. до 28.02.2019г. в размер на 3759,27лв., от които главница - 3130,48лв. и лихва, начислена към 30.11.2020г, в размер на 628,79лв. Като мотив е посочено, че съгласно констатациите в протокол №П-03000820127827-073-001/02.11.2020г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП Варна - за периода от 18.01.2018г. до 31.07.2020г. работодателят „Пластохим“ ЕООД гр. *****е с роля на фиктивен осигурител, поради липса на трудова дейност неправомерно са създадени осигурителни права на физическите лица.

Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 09.12.2020г., която в законоустановения срок е депозирала жалба срещу него. Жалбата е разгледана от Директора на ТП на НОИ Добрич и е приета за неоснователна, като е отхвърлена с процесното Решение №70/07.01.2021г. Изложено е, че видно от констатациите в протокол №П-03000820127827-073-001/02.11.2020г. дружеството не е декларирало стопанска дейност, не са представени документи за реално извършвана дейност, както и няма подадени ГДД по чл.92 ЗКПО и ГФО за 2018г. и 2019г. Също така не са представени счетоводни документи, няма данни за начисляване и изплащане на работна заплата. От всички тези констатации е изведен извод, че П.Г. не е осигурено лице по смисъла на § 1 ал. 1 т. 3 ДР на КСО, тъй като след като дружеството не извършва дейност, тя е в невъзможност да извършва трудова дейност в такова дружество. В заключение директорът приема, че предвид липсата на „осигурено лице“, по отношение на жалбоподателката е установено, че не отговаря на условията на чл.48а КСО, респ. на условията на чл.53 ал.1 КСО, и не й се полага изплатеното парично обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката беше разпитан свидетеля Н.С.Д., който потвърди, че П. преди да излезе в майчински е работила в гр. -------------до офис на Еконт при работодател – „Пластохим“ ЕООД. Там работила в администрацията около 2 седмици. Свидетелят я водил всяка сутрин на работа, като продължавал пътя до неговата работа. Свидетелят виждал как всяка сутрин П. отключвала офиса. П. започнала работа края на март, когато била бременна и родила на 23.06.2017 г. Тя живеела на постоянния адрес на свидетеля в -------------. Доколкото знаел имала проблеми с бременността и докторите ѝ казали да спре да ходи на работа. Около 2 седмици е работила и после не се е върнала на работа.

Предвид описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като съответства на изискванията на закона за форма и съдържание. Предвид това съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По валидността на акта:

Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Добрич и потвърдените с него разпореждания на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ, са издадени от материално компетентния административен орган, по аргумент на чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазени са изискванията за форма при издаване на оспорения административен акт. Предвид това, съдът намира, че оспореният акт не страда от порои водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материална законосъобразност на акта:

Като фактически основания за издаване на разпореждането от 30.11.2020 г. е посочено, че съгласно констатациите в Протокол №П-03000820127827-073-001/02.11.2020г. от извършена проверка на НАП, ТД-Варна за периода от 18.01.2018г.-31.07.2020г.

„Пластохим“ ЕООД е с роля на фиктивен осигурител. Поради липса на трудова дейност неправомерно са създадени осигурителни права на физическите лица, вследствие на което е причинена щета на ДОО. От 18.01.2018г. П.А.Г. не е осигурена за общо заболяване и майчинство по смисъла на чл. 52а КСО и няма право на обезщетение по чл. 53, ал.1 КСО.

В процесното разпореждане липсват мотиви въз основа на кои доказателства, органът е приел, че работодателят е фиктивен осигурител и какво значение се влага в последното определение, предвид липсата на такова в трудовото и осигурително законодателство. В потвърждаващото решение на Директора на ТП на НОИ Добрич са изложени мотиви, че предвид липсата на стопанска дейност на дружеството, липсата на подадени ГДД и ГФО за 2018г. и 2019г., непредставени счетоводни документи и данни за начисляване и изплащане на работна заплата, П.Г. е в невъзможност да извършва трудова дейност в такова дружество и не притежава качеството на „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т. 3 ДР на КСО, но отново не се излагат мотиви какво значение влага органа в понятието фиктивен осигурител. Законът изисква да има установеност на конкретни доказателства, които да съдържат данни, обосноваващи извод за неоснователно получаване на обезщетение, а такива не се визират от органа.

Предвид горното, съдът намира, че процесното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените, правила поради това, че е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл.

35 и чл. 36 АПК, без административният орган да е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Освен това решението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон. Спорът по делото се свежда до това притежавала ли е жалбоподателката качеството на „осигурено лице“ за периода от 25.06.2018г. до 28.02.2019г., когато е била в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст.